Решение № 18527 от 15.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18527 гр. С., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110122989 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. М. Н., ЕГН ********** срещу „И.А.М. АД, ЕИК ******* и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с която са предявени искове с правно основание както следва: иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „И.А.М. АД с искане да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 4868081 от 03.08.2023 г., евентуално съединен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „И.А.М. АД с искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4868081 от 03.08.2023 г.; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4868081 от 03.08.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2023 г. ищцата сключила договор за паричен заем № 4868081 с „И.А.М. АД, като страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 1 800 лв., при фиксиран лихвен процент – 40 %, годишен процент на разходите – 48,23 %, със срок на погасяване – 12 вноски и обща сума за връщане – 1 985,04 лв. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М. АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни 1 сделки. При сключването на договора за заем, ищцата сключила и договор за предоставяне на гаранция № 4868081 с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата. За така сключения договор ищцата се задължила да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита в размер на 1206,96 лв. (12 вноски, всяка по 100,58 лв.). Ищцата счита, че договорът за заем е нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова гаранция, е било изначално неизпълнимо за нея, поради което и не й оставало друг избор освен сключването на договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б.“ ЕООД. Излага, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, както и не обезпечава настъпили за ответниците вреди. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР.

Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Евентуално счита, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е уговорена, за да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока – че срещу дължимостта на възнаграждението за гаранта липсва насрещна престация, налице е неравноправно третиране на потребителя, който е бил лишен от избор, възнаграждението води до значително увеличаване на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически послабата страна. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „И.А.М. АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита. Оспорва и твърденията на ищцата за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф.Б.“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което счита, че му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

В доказателствена тежест на ищцата по исковете срещу „И.А.М. АД с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В доказателствена тежест на ответника „И.А.М. АД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В доказателствена тежест на ищцата по иска срещу „Ф.Б.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже, че между страните е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен поради накърняване на добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между П. М. Н. и „И.А.М. АД е сключен Договор за паричен заем № 4868081 от 03.08.2023 г. със соченото от ищцата съдържание; че между П. М. Н. и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4868081 от 03.08.2023 г. със соченото от ищцата съдържание.

От приетия Договор за паричен заем № 4868081 от 03.08.2023 г., сключен между ищцата и „И.А.М. АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 1 800 лв. със срок от 24 седмици, платим на 12 двуседмични вноски с краен срок на погасяване 19.01.2024 г., с размер на вноската 165,42 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 % годишно и годишен процент на разходите от 48,23 %, и обща сума, дължима от заемателя – 1 985,04 лв.

В процесния чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1 000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М. АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 3

„Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 (1 985,04 лв.) със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. 3. Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4868081 от 03.08.2023 г., сключен между ищцата и „Ф.Б.“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М. АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем № 4868081, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1 206,96 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка по 100,58 лв., с посочени падежни дати от 18.08.2023 г. до 19.01.2024 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „И.А.М. АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „И.А.М. АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

Сключеният между ищцата и „И.А.М. АД договор за паричен заем е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на 4 вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, то кредитодателят „И.А.М. АД е овластен да получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за заем. Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който извън всяко съмнение има това качество и по двата договора. При преценка действителността на договора за предоставяне на гаранция, той следва да се разглежда наред с договора за заем/кредит, който обезпечава. Преценката за действителността на договора за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава.