Определение № 24 от 16.01.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Враца, 16.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500646 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3321/24.10.2023 г. на адв. Ц. К. К. АК Враца, със служебен адрес: ***, в качеството си на пълномощник на ищцата Г. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** срещу Разпореждане № 1105/19.10.2023 г. по гр.д. № 375/2023 год. по описа на РС – Оряхово, с което е върната искова молба вх.№ 2359/18.07.2023 г. подадена от Г. Г. К., с ЕГН ********** от гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, действаща чрез адв. Ц. К. от АК-Враца срещу Община Мизия, представлявана от Кмета В. Б., по която е образувано гр.дело № 375/2023 г. по описа на РС-Оряхово, поради неотстраняване в срок на констатираните в нея нередовности и е прекратено исковото производство.

В частната жалба пълномощника на ищцата излага доводи, че е изпълнил всички указания на първоинстанционния съд и приложил по делото геодезическо заснемане на процесния имот, от който е видно местонахождението на имота и неговата площ. При заснемането му се установило, че същият е с площ 1577 кв.м, а не както е посочено в исковата молба с площ 1650 кв.м., като разлика от 73 кв.м, била в допустимото от закона 5% отклонение.

В жалбата се посочва, че в имота има три сгради, едната от които е жилищна, а другите две са стопански постройки. Поради предприети действия за тяхното премахване, същите към настоящият момент са полуразрушени и не са годни за ползване.

Посочва се, че ищцата Г. Г. К. е единствен наследник на баща си Г. И. Б. б.ж. на с. ***, който бил техен собственик и са налице двата придобивни способа „наследство и давностно владение“.

Петитума на исковата молба бил ясно формулиран, отразяващ имота, 1 начина на владение и и.м. отговаряла напълно на изискванията на ГПК.

В законоустановеният срок е подаден писмен отговор вх.№ 3549/08.11.2023г. от адв. Ц. Н. С. от АК-Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения по ГПК: ***, адвокатско дружество „***” пълномощник на Община Мизия, представлявана от В. Б. - Кмет на Община Мизия, с който счита, че частната жалба е неоснователна, а PC - Оряхово с обжалваното разпореждане правилно и законосъобразно е прекратил делото.

Посочва се в писменият отговор, че изложеното в частната жалбата не може да бъде възприето като конкретни доводи за неправилност на Разпореждането, което не я прави нередовна от външна страна. Счита, че PCОряхово правилно е приложил процесуалния и материалния закон и е съобразил относимите и релевантни за спора доказателства, като постановил Разпореждане за връщане на исковата молба, което не страда от пороци, а наведените в частната жалба доводи за неправилност на Разпореждането са изцяло неоснователни.

Моли да се остави без уважение подадената частна жалба срещу Разпореждане № 1105/19.10.2023г. по гр.д. 375/23г. по описа на PC –Оряхово Подадена е и частна жалба вх. № 3786/27.11.2023 г. от адв. Ц. Н. С. от АК-Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения по ГПК: ***, адвокатско дружество „***” пълномощник на Община Мизия, представлявана от В. Б. - кмет на Община Мизия срещу Определение № 370/08.11.2023 по гр.д. № 375/2023г. по описа на РС-Оряхово постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е допълнено Разпореждане № 1105/19.10.2023 г. по гр.д. № 375/2023 год. по описа на РС – Оряхово в частта за разноските и на основание чл.78,ал.4 от ГПК ищцата Г. Г. Г. е осъдена да заплати на Община Мизия сумата от 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Счита, че съдът правилно и законосъобразно е допълнил Разпореждане № 1105/19.10.2023 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, но неправилно приел, че претендираната сума от 1500,00 лв. се явява прекомерна, поради което я намалил на 500,00 лв. В жалбата е изложил подробни правни съображения, като моли Определение № 370/08.11.2023г. по гр. д. 375/2023г. на PC - Оряхово да бъде частично отменено в частта за разноските с осъждане на Г. Г. К. да заплати на Община Мизия още 1000,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК за производство по гр. д. 375/2023г. на PC - Оряхово (заедно с вече присъдените такива в размер на 500 лв.).

По тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в законоустановеният срок.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред РС – Оряхово е предявен иск от Г. Г. К., с ЕГН ********** от гр.

Козлодуй, общ. Козлодуй, действаща чрез адв. Ц. К. от АК-Враца против Община Мизия, представлявана от кмета В. Б. – с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, с който да бъде признато за установено по 2 отношение на ответната Община, че ищцата е собственик на имот с площ от 1650 кв. м., представляващ част от имот № *** в с. ***, общ.

Мизия, обл. Враца по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 93/12.02.2019 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес - местност “Край село”, с обща площ на целия имот 4024 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, категория на земята – 5, при съседи: ***, ***, *** и ***.

В исковата молба ищцата навежда твърдения, че процесният имот е придобит по наследство от нейният баща Г. И. Б./поч.през 1999г./, а той го бил наследил от своите родители. В имота имало жилищна сграда, като след 1970г. баща й ползвал имота като обор, в който отглеждал животни и съхранявал земеделска продукция.

През 2006г. починала и неговата съпруга, а Г. Г. К. е единствен наследник на родителите си. Ищцата не е живяла в имота, но го предоставила на трети лица, които го ползвали. Същият имот не е включван в ТКЗС и ДЗС при колективизацията, а се ползвал приживе от баща й.

През 1992-1995г. имота е изключен от регулацията на селото и бил включен в земеразделителният план на с.***, но въпреки това имота продължавал да се владее от семейството, без никой да им се противопостави, вкл.и Общината. Имота бил ограден с камъни, който очертавал граници, като има изградена и *** и имота е под ***. До техният имот има и налични имоти на други хора.

През м.юли 2023г. ищцата решила да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху процесният поземлен имот, но от Община Мизия била уведомена, че той е общинска собственост. Същият представлява имот с кад. № *** с площ 4024 кв.м. и на основание чл.19 от ЗСПЗЗ бил предоставен на Общината.

Поради това за нея се породил правен интерес от търсената съдебна защита, като поискала съдът да издаде решение по силата на което да признае ищцата Г. Г. К. за собственик по наследствено правоприемство на процесният имот с площ 1650 кв.м., представляващ част от имот с кад.№ *** в с. ***, общ. Мизия, обл. Враца по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 93/12.02.2019 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес - местност “Край село” с площ 4024 кв.м.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната Община Мизия, в който се твърди недопустимост на иска, респ. неоснователност по изложените съображения. Приложени са писмени документи.

РС – Оряхово е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което с Разпореждане № 1005/02.10.2023 г. е оставил същата без движение и указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а именно:

3

1. Да се индивидуализира посоченият имот от 1650 кв.м., попадащ в имот № ***, с обща площ от 4024 кв.м., с уточняване на номера на имота по стар кад. план, местонахождение, граници и други индивидуализиращи белези, като изрично се уточни къде попадат тези 1650 кв.м в новообразувания вече имот от 4024 кв.м., тъй като от съдържанието на исковата молба и последващо представените документи е налице неяснота относно индивидуализацията на процесния имот. Също така следва да се уточни налице ли е сграда в имота и ако такава е налице– да бъде индивидуализирана.

2. Да конкретизира твърденията си във връзка с основанието за придобиване на правото на собственост върху имота, респ. да формулира петитума на исковата молба съобразно това основание – т.е. в чия полза е текло твърдяното давностно владение – дали в полза на наследодателя Г. И.

Б., а след смъртта му - на всички от наследниците му, или само в полза на ищцата.

3.В случай, че ищцата се позовава на изтекла придобивна давност като способ, въз основа на който собствеността върху имота е придобита от нея като единствен наследник на баща си Г. И. Б., следва да конкретизира твърденията си относно начина, по който е владян имота след смъртта на този наследодател, от кои лица и в какъв период (начален и краен момент) е осъществявано владението, като формулира и съответен петитум.

4. В случай, че се позовава на изтекла придобивна давност като способ, въз основа на който прекият й наследодател Г. И. Б. е придобил собствеността върху целия имот, следва да изложи конкретни твърдения относно начина, по който е владян имота от баща й, както и да посочи изрично началния и крайния момент на давностното му владение, респ. формулира и съответен петитум в посочения смисъл.

Ищцата е предупредена, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.

С уточнителна молба подадена в предоставения с разпореждането от 02.10.2023 г. на РС – Оряхово едноседмичен срок, ищцата, чрез пълномощника си посочила, че имотът е с площ от 1577 кв.м., който е част от целият такъв с обща площ 4024 кв.м. и в него има три паянтови сгради, които са полуразрушени. Имота е придобит по наследство и давностно владение от ищцата и да бъде призната за негов собственик.

Извършено е геодезическо заснемане на имота от „ЦЕИС“ ЕООД-Враца и изготвена комбинирана скица. В обяснителната записка е отразено, че в действителност имота обект на идентифициране попада в ПИ № *** по кадастралния план на с.***, общ.Мизия е под кад.№ 2 и с площ 1577 кв.м., а по геодезическо заснемане площта не може да бъде определена, тъй като на място е останала малка част от съществуващите граници. Сградите отразени в кадастралния план на място са развалини.

4

Постъпило писмено становище от ответната Община, която оспорва допълнителната молба, като нередовна и моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски, като представила списък по чл.80 от ГПК за присъждане на 1500,00 лв. адвокатско възнаграждение.

С обжалваното Разпореждане № 1105/19.10.2023 г. по гр.д. № 375/2023 год. по описа на РС – Оряхово е прието, че ищцата: първо не е индивидуализирала процесния имот от 1650 кв.м., попадащ в имот № ***, с обща площ от 4024 кв.м., като е конкретизирала, че той е с площ от 1577 кв.м., в който има три паянтови сгради, без да уточни в петитума на и.м. за кой имот с кои характеристики се предявява иска (дали за 1650 кв.м. или за 1577 кв.м., респ. със сгради или без такива, с оглед изложени твърдения, че са полуразрушени).

Освен това не била посочила къде подадат тези 1650 кв.м./1577 кв.м. в новообразувания вече имот от 4024 кв.м. – в коя негова част, с оглед непосочването на граници на имота, като по стария план на с. ***, имотът е бил с кад. № 0.2, в кв. 58. второ: не е конкретизирала основанието, на което се претендира право на собственост върху процесния имот, съгласно подробно посочения в разпореждането начин - в чия полза е текло твърдяното давностно владение, начина, по който е владян имота, от кого и в какъв период (начален и краен момент) е осъществявано владението, като не е формулирала и съответен петитум съобразно уточненията. Вместо това са изложени твърдения за давностно владение, както по отношение на починалия Г. И. Б. в период от 1951 г. до 1971 г., вкл. до 1999 г., така и по отношение на ищцата и негов законен наследник Г. К. в периода от 2000 г. до 2021 г.