Решение № 98 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20265000500164 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 11/6.01.2026 г., постановено по гр.д. № 28/2025 г. на ОС-Пловдив, с което е осъден Д. Д. У. да заплати на И. И. Б. сумата 15 338,76 евро, платена без основание на 3.12.2024 г., за което е издадена разписка (за 30 000 лв.) с посочено основание „за уравняване на дялове при делба на имоти по гр.д. № 12 468/2023 г. на ПРС“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 3.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 075,85 евро – разноски за производството по делото и за обезпечителното производство по ч.гр.д. № 3236/2024 г. на ПОС.

Жалбоподателят Д. Д. У. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 28.01.2026 г. въззивна жалба, като бъде отхвърлен предявеният против него от И. И. Б. иск като неоснователен. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен и моли той да бъде отхвърлен.

Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство на основание чл. 78,ал.5 от ГПК.

1

Ответницата по въззивната жалба И. И. Б. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 2.03.2026 г., и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД против ответника Д.

Д. У. за осъждане да й върне сумата 30 000 лв., която сума е дадена от нея на ответника на 3.12.2024 г., за което той й издал разписка, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 3.12.2024 г. ищцата е предала на ответника и той е получил сумата 30 000 лв. Безспорно е, че ответникът е издал на ищцата представената от нея в копие по делото разписка за така получената сума. Безспорно е, че към тази дата страните са били странисъделители по дело за съдебна делба във втората му фаза, по извършването на делбата – гр.д. № 12 468/2023 г. на ПРС. Безспорно е, видно е от представения от ищцата в копие протокол от съдебно заседание на 4.12.2024 г. по гр.д. № 12 468/2023 г., че страните са декларирали пред съда, че са в преговори за спогодба, поради което съдът е отложил делото и им е дал възможност да постигнат спогодба. Безспорно е, видно е от представения от ищцата в копие нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 122/10.12.2024 г., том VI, рег. № 4383, дело № 1109/2024 г. на нотариус С.Й., че ответникът е продал на ищцата своите по ½ идеални части от описани имоти в с. Б. - нива в м.“До линията“, нива в м.“К.“ и дворно място с масивна жилищна сграда за обща продажна цена 60 000 лв. Безспорно е, че с определение, постановено в закрито заседание на 16.12.2024 г. районният съд е прекратил производството по делбеното дело поради прекратената със сделката съсобственост между страните.

Твърдението на ищцата, заявено с подадената на 3.01.2025 г. до 2 окръжния съд искова молба, е, че на 3.12.2024 г. ответникът й издал разписка, от която се установява, че той е получил 30 000 лв. от нея, в която едностранно написал, че сумата се дължала като частично плащане на дължимо уравняване на дялове при ликвидиране на съсобственост на недвижими имоти, чието местоположение е нечетливо, които имоти били предмет на гр.д. № 12 468/2023 г. на ПРС. Твърди, че липсва основание за заплащане на тази сума, тъй като няма влязло в законна сила решение за реално разпределение на недвижими имоти с уравнение на дялове (чл.349 и чл.353 от ГПК), а делбеното производство все още не е приключило – намира се във втората фаза на делбата, като няма яснота дали въобще имотите могат да бъдат разпределени в собственост по посочените способи или дали ще бъдат изнесени на публична продан. Твърди, че разписката е написана неграмотно и не може да се направи извод за кои имоти става въпрос и дали се касае за всички-предмет на делбеното производство. Твърди, че липсва основание за плащане на сумата 30 000 лв., поради което тя претендира за връщането й, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба в съда. С молба от 13.01.2025 г. уточнява, че е предала паричните средства по разписката от страх за живота и здравето си, като е жертва на домашно насилие, за което има издавена заповед за незабавна защита от 2.08.2023 г. по гр.д. № 10 999/2023 г. на РС-Пловдив.

С отговора на исковата молба от 10.03.2025 г. ответникът оспорва иска.

Заявява, че е получил от ищцата на 3.12.2024 г. сумата 30 000 лв. и е издал въпросната разписка, в която като основание е записано, че се касае за частично плащане на дължимо уравняване на дялове при ликвидация на съсобственост на недвижими имоти – предмет на гр.д. № 12 468/2023 г. на ПРС. Твърди, че това разплащане е станало в кантората на адвокат Т.М., в присъствието на сина му И. Д.в У., като тези пари са дадени, за да се уравнят действително дяловете на двамата бивши съпрузи. Твърди, че впоследствие делбеното дело е прекратено от ищцата с постановеното от съда определение от 16.12.2024 г. поради постигане на извънсъдебно уреждане на спора.

Твърди, че е спазил постигнатите с ищцата договорки и няколко дни след 3.12.2024 г. й е прехвърлил с покупко-продажба къщата, която е била семейно жилище в село Б. за сумата 60 000 лв., преведена по банков път. Твърди, че това е била причината ищцата да му плати 30 000 лв. преди сделката. Твърди, че къщата е голяма, двуетажна, обзаведена и пазарната й цена не е 60 000 лв.

3

Заявява, че ищцата още на следващия ден след превеждането на сумата по сделката налага запор върху неговата сметка, за да не може той да изтегли парите. Заявява, че е неверен мотивът, че ищцата му е предала парите по разписката от страх за живота и здравето си, тъй като била жертва на домашно насилие, като посочената заповед за незабавна защита е изтекла и е видно от действията на двете страни, че те се срещат свободно и комуникират без посредници.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че съгласно представената разписка сумата представлява частично плащане за уравняване на дяловете при ликвидиране на съсобствеността между страните по отношение на имотите, предмет на делбено производство по гр.д. № 12 468/2023 г. на ПРС, а именно нива в местността „К.“, нива в местността „До линията“ и дворно място с жилищна сграда в село Б., ул.“Козлодуй“5. Съдът намира, че при сключването на сделката покупко-продажба на 10.12.2024 г. ищцата е платила на ответника изцяло цената на прехвърлените в нейна полза вещни права, като сумата 60 000 лв. е преведена в деня на сделката. Съдът приема, че не е установено на какво основание на 3.12.2024 г. ищцата е заплатила на ответника сумата 30 000 лв. Съдът намира, че ответникът не доказва, че към тази дата е имало основание за плащане на суми за уравняване на дялове в делбеното производство, а и съществува разлика между плащане за уравняване на дялове и плащане на цена по договор – уравняване на дялове в делбено производство се извършва или с оглед постигната съдебна спогодба, или при възлагане на имоти в дял на съделител чрез някой от способите за прекратяване на съсобствеността по съдебен ред във втора фаза на делбата, а в случая не е установено да е била налице някоя от посочените хипотези. Съдът преценява, че тъй като в разписката е посочено, че сумата се заплаща за уравняване на дялове, а не за заплащане на цена срещу прехвърлени вещни права, се налага извод, че сумата 30 000 лв. е платена без основание, поради което искът е основателен и следва да се уважи, съответно за сума 15 338,76 евро, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба в съда.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че окръжният съд неправилно е възприел написаното в разписката относно израза „уравнение на дялове“, докато в нея е записано като основание за плащането на сумата 30 000 лв. „частично изплащане на дължимо равняване на дялове при 4 ликвидиране на съсобствеността на нивата в местността „До линията“, нивата в местността „К.“ и дворното място с жилищната сграда в с.Б., ул.“Козлодуй“5, предмет на делбеното производство по ГД№12468/2023 г., VII гр.състав“. Заявено е, че в случая се касае за няколко имота-предмет на делбата, чиято стойност е много по-голяма от 60 000 лв. Заявено е, че с оглед изплащането на сумата 30 000 лв. на 3.12.2024 г., веднага на следващия ден 4.12.2024 г. от пълномощника на ищцата в съдебното заседание на ПРС е заявено, че не желае даване ход на делото, тъй като страните са в преговори за постигане на спогодба, който факт говори за проведени преговори и постигнато съгласие между страните относно имуществения спор. Заявено е, че ищцата, ако е била заплашена от ответника, не е подала жалба в полицията, а е продължила в дух на разбирателство до финализиране на сделката. Заявено е, че последващите действия на страните са обективирани в нотариалния акт и в определението на ПРС за прекратяване на делбеното дело, от които става ясно, че страните са уредили отношенията помежду си. Твърди се, че съдът не е отчел твърдението на ищцата, че е дала на ответника сумата 30 000 лв. без основание на 3.12.2024 г. срещу разписка под страх за живота и здравето си, а в хода на делото са събрани писмени и гласни доказателства, че страните по делото са бивши съпрузи, които към датата на даването на сумата 30 000 лв. са били в производство по уреждане на имуществените си отношения – съдебна делба във втора фаза, като срещата на 3.12.2024 г. между двамата се е случила по инициатива на ищцата в кантората на адвоката-пълномощник на ответника и липсва принуда ищцата да отиде в кантората с желание да дава пари за спиране на инициираното от нея производство по делба, където ищцата е отишла на срещата придружена от сина на страните. Заявено е, че се установява от свидетелските показания на адвокат М., че ответникът се е съгласил с предложението на ищцата, поискал е да бъде съставен предварителен договор, но тя е отказала да го подпише и затова той собственоръчно написал въпросната разписка. Заявено е, че бързината от нейна страна за среща и плащане е било провокирано от близката дата на заседанието по делбеното дело и опасността имотът да бъде изнесен на публична продан. Заявено е, че не следва да се кредитират свидетелските показания на дъщерята на страните, според които майка й е дала 30 000 лв. на баща й, за да си „купи спокойствието“, без да е изяснено с какво ответникът ги е „притеснявал“.

5

С отговора на въззивната жалба от ответницата по нея е заявено, че е в доказателствена тежест на ответника да установи с допустимите по ГПК доказателствени средства наличие на договор за уравняване на дялове по повод ликвидиране на съсобствеността на недвижимите имоти. Твърди, че показанията на свидетелката Т.М. относно установяване на облигационни отношения са събрани в нарушение на чл.157,ал.1 от ГПК и не следва да бъдат кредитирани. Заявено е, че за да установи наличието на предварително споразумение за уреждане на имуществените отношения, каквито са твърденията на ответника, той следва да докаже това с допустими по ГПК доказателствени средства, което не е направено, тъй като ответникът твърди наличие на споразумение на стойност 90 000 лв., което означава, че съгласно чл. 164,ал.1,т.3,предл.2 от ГПК със свидетелски показания той не може да установява постигнати договорености за заплащане на посочената сума.