Решение № 3440 от 08.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3440

Хасково, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20257260700619 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на И. М. М., [държава], против Решение №1696/14.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно било прието от органа, че не е на лице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Било прието, че положението в [държава] е несигурно, но насилието не било безогледно във всички части на страната. Въз основа на това е направен изводът, че жалбоподателя били на налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползвам от ефективна закрила в част от държавата му на произход. Тази преценка била изготвена на база на справки, които не били актуални, към датата на произнасяне на решението. Не били преценени събития които са настъпили след напущането на жалбоподателя на [държава], в хипотезата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Не било обсъдено и дали тези събития да обосновават основателно предположение, че спрямо жяалбоподателя няма да бъде осъществено и преследване по смисъла -а чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Твърди се още, че неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Не бил извършен анализ на риска от пътуване в обособена част на страната, както и на пречките за установяването на търсещия закрила в дадена област. Липсвало и обсъждане на евентуални административни и правни препятствия за установяване именно в дадена област. Счита, че решението било издадено в нарушение на изискванията на член 8, пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011. Излагат се доводи за състоянието на конфликта в [държава] съобразно информацията за страната след 27 ноември 2024г. Счита, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12: „Съществуването на "въоръжен конфликт" трябва да бъде признато с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт без международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжени сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да са предмет на преценка, отделна на степента на насилие, съществуващо на въпросната територия". В идентичен смисъл била и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно решение по дело С-406/22. СЕС счита, че член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговарят на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следвало да се приеме, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила, в тези части не може да бъде осъществено, защото в други части на страната, съществуват заплахи за живота на цивилното население, поради продължаващите въоръжени конфликти. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ е издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този връзка се иска отмяната на атакуваното решение.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № №1696/14.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят И. М. М., редовно призован, не се явява лично и се представлява от процесуалният си представител адв.В. А. П..

Адвокат В. А. П. моли съда, като има предвид изложените съображения в жалбата и събраните по делото писмени материали, да постановите едно справедливо решение, с което евентуално да уважите молбата на жалбоподателя.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.09.2024г. и 12.09.2024г. с молби И. М. М., от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като И. /собствено/ М. /бащино/ М. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес – [населено място], обл. *****, [ЛНЧ], етническа принадлежност –*****, религия:******, семейно положение – неженен, общ работник, образование – начално, владее ***** език.

На 18.11.2024г. е проведено интервю с И. М. М. в присъствието на преводач от ****** език. И. М. М. потвърждава изнесеното от него при попълване на регистрационната карта. Напуснал [държава] и влезнал нелегално в [държава] през месец август 2024г., където останал известно време. Влезнал в България на 01.09.2024г. нелегално, през зелена граница. Бил ****, по религия бил ******. Не бил осъждан и арестуван. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка, не е бил заплашван и не е бил жертва на насилие. Нямало е възбудено дело срещу него и негови близки. Не е служил в армията и не бил търсен. Твърди, че се криел да не го хванат за да го мобилизират *****. Напуснал [държава], заради войната. Нямало спокойствие. Заявява, че два месеца преди да напусне [държава] в района на [населено място], който бил на 70 км. от неговото населено место е имало бомбандировки. Няма роднини които да са пострадали при военни действие. Семейството му било в [държава]. Не бил [семейно положение]. Върху него лично и семейството му не било оказвано насилие, не е бил задържан, нямало е възбудено съдебно дело. Жалбоподателят заявява, че не би се върнал в [държава]. Там щели да го мобилизира. Искал статут от България за да живее спокойно.

На 01.11.2024г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като И. М. М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Изготвено е и становища до Председателя на ДАБ при МС, от Интервюиращ орган с което е предложено да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут на И. М. М., с оглед събраните по преписката данни.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 03.02.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно ******* с Решение №1696/14.02.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. М. М..

Решението е връчено на адресата му на 05.03.2025г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на И. М. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е и получено становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето И. М. М., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят няма възражения по записването след прочитане на протокола и няма какво да добави към изложеното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя И. М. М. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - И. М. М., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай И. М. М. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Напротив жалбоподателят съобщава, че лично върху него не е оказвано насилие и не е бил преследван. Освен това голямата част от семейството му е останало в [държава] с изключения на един брат, който бил в България. Твърди, че не е служил в армията и не е търсен за военна служба, но го било страх да не го мобилизират, за което липсват категорични доказателства.