Решение № 571 от 16.02.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9264/2021
- Вид
- Решение № 571
- Подписан
- 16.02.2022
- Състав
- МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 19 · Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията текст от значение за ЕИП
РЕШЕНИЕ
№ 571 гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110209264 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „******“ АД, ЕИК ******, представлявано от М.Г.Т. – изпълнителен директор срещу наказателно постановление № Р-10-377/19.05.2021 г., издадено от М.А.Ф., в качеството си на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /ЗПМПЗФИ, обн. в ДВ бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от същата дата/ на акционерното дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 19, § 1, ал. 1, б. „а“ във вр. с § 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16.04.2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията текст от значение за ЕИП (OJ L 173, 12.6.2014, p. 1–61), в сила от двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз /арг. от чл. 39, § 1/.
1
В депозираната жалба се оспорва съответствието на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, довело до некоректно приложение на материалния закон.
Отправена е молба за отмяна на атакуваното НП като неправилно.
В съдебното заседание жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща представител, като производството спрямо търговското дружество е протекло задочно при условията на чл. 61, ал. 2 ЗАНН /в ред. преди изм. с ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. Кирил Слабов, с пълномощно по делото, който пледира за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени и писмени бележки.
Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с извършена проверка на място в КФН, на 06.10.2020 г. е постъпила информация от „Централен депозитар“ АД, от която контролните органи установили, че в периода от 01.01.2020 г. до 05.10.2020 г. жалбоподателят „******“ АД с сключил единадесет сделки с емисия акции ISIN BG11KOSOAT17 от капитала на търговско дружество „****** АД /емитент/, както следва:
1.Сделка № 20200121000000126 от 21.01.2020 г. за покупка на 24 2 броя акции с единична цена 15,00 лв. и обща стойност 360,00 лв.;
2.Сделка № 20200221000000052 от 21.02.2020 г. за покупка на 23 броя акции с единична цена 15,00 лв. и обща стойност 345,00 лв.;
3.Сделка № 20200923000000150 от 23.09.2020 г. за покупка на 50 броя акции с единична цена 24,00 лв. и обща стойност 1 200,00 лв.;
4.Сделка № 20200923000000153 от 23.09.2020 г. за покупка на 1 брой акции с единична цена 28,00 лв. и обща стойност 28,00 лв.;
5.Сделка № 20200924000000326 от 24.09.2020 г. за покупка на 422 броя акции с единична цена 30,00 лв. и обща стойност 12 660,00 лв.;
6.Сделка № 20200924000000327 от 24.09.2020 г. за покупка на 341 броя акции с единична цена 30,00 лв. и обща стойност 10 230,00 лв.;
7.Сделка № 20200924000000328 от 24.09.2020 г. за покупка на 1298 броя акции с единична цена 30,00 лв. и обща стойност 38 940,00 лв.;
8.Сделка № 20200924000000329 от 24.09.2020 г. за покупка на 695 броя акции с единична цена 30,00 лв. и обща стойност 20 850,00 лв.;
9.Сделка № 20200924000000330 от 24.09.2020 г. за покупка на 677 броя акции с единична цена 30,00 лв. и обща стойност 20 310,00 лв.;
10.Сделка № 20200924000000383 от 24.09.2020 г. за покупка на 450 броя акции с единична цена 30,00 лв. и обща стойност 13 500,00 лв.;
11.Сделка № 20200930000000112 от 30.09.2020 г. за покупка на 20 броя акции с единична цена 27,00 лв. и обща стойност 540,00 лв.
След извършени справки в ТРРЮЛНЦ е установено, че към датите на сключване на процесните сделки И.А.Т., ЕГН ********** е член на съвета на директорите на „****** АД, като същевременно посоченото физическо лице, като действителен собственик на „******“ АД, е лице което упражнява контрол върху дружеството-жалбоподател по смисъла на § 1в, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от ДР на ТЗ. Това обстоятелство е мотивирало административните органи да приемат, че „******“ АД е юридическо лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в емитента „****** АД, съгласно чл. 3, § 1, т. 26, б. „г“ във вр. с т. 25, б. „а“ от ДР на Регламент (ЕС) № 596/2014.
Съгласно чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 разпоредбата на чл. 19, § 1 от него, изискването за изрично уведомяване на регулаторния 3 орган и емитента се прилага за всяка последваща сделка, посредством прибавяне, без нетиране на всички сделки, след достигането на общ праг от 5 000,00 евро в рамките на една календарна година. Този праг е преминат със сключването на петата сделка № 20200924000000326 от 24.09.2020 г.
В хода на проверката служители на КФН констатирали, че жалбоподателят „******“ АД не е уведомил емитента „****** АД за единадесетата сделка № 20200930000000112 от 30.09.2020 г. в законоустановения срок от 3 работни дни, считано от нейното сключване.
С акт за установяване на административно нарушение № Р-06919/02.12.2020 г., съставен от С. Н. П. – мл. експерт в отдел „Надзор на инвестиционните посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН и в присъствието на Румен Емилов Атанасов и Денимир Георгиев Гюзлиев – свидетели при съставянето на акта по чл. 40, ал. 3 ЗАНН е констатирано, че жалбоподателят „******“ АД, като лице тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в емитента „****** АД е било задължено при сключване на сделки, превишаващи законоустановения праг от 5,000 евро в рамките на една календарна година, да уведоми писмено емитента за сключена на 30.09.2020 г. за негова сметка сделка № 20200930000000112 за покупка на 20 броя акции на „****** АД с единична цена 27,00 лв. и обща стойност 540,00 лв. в срок от 3 работни дни, считано от нейното сключване т.е. най-късно до 05.10.2020 г., вкл., подавайки уведомление, съдържащо предвидените в чл. 19, § 6 Регламент (ЕС) № 596/2014 реквизити.
В акта е отбелязано, че с демонстрирано противоправно бездействие на 06.10.2020 г. в гр. София не са били спазени изискванията на чл. 19, § 1, ал. 1, б. „а“ във вр. с § 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 , като в деня на неговото съставяне е връчен препис на упълномощен представител на юридическото лице.
На 07.12.2020 г. представляващият „******“ АД депозирал пред наказващия орган писмено възражение срещу съставения АУАН, в което оспорил твърдяното нарушение, излагайки твърдения, че визираното правно задължение е изпълнено своевременно на 05.10.2020 г. В подкрепа на 4 изразеното становище е приложено копие на уведомление по образец за сделка № 20200930000000112 от 30.09.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-377/19.05.2021 г. от М.А.Ф., в качеството си на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗПМПЗФИ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „******“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 19, § 1, ал. 1, б.
„а“ във вр. с § 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014.
Препис от НП е връчен на упълномощен представител на дружеството-въззивник на 09.06.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 16.06.2021 г., видно от поставения печат върху нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към 5 назначаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните длъжности.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП– тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, неоснователни са оплакванията за неяснота на задълженото да подаде изискуемото уведомление лице, тъй като въпреки допусната техническа грешка в НП, ясно и недвусмислено е посочено нееднократно, че нарушението е извършено именно от дружеството-въззивник.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „******“ АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 19, § 1, ал. 1, б. „а“ във вр. с § 1, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 19, § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 , като на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗПМПЗФИ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „******“ АД, като лице тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в емитента „****** АД е било задължено при 6 сключване на сделки, превишаващи законоустановения праг от 5,000 евро в рамките на една календарна година, да уведоми писмено емитента за сключена на 30.09.2020 г. за негова сметка сделка № 20200930000000112 за покупка на 20 броя акции на „****** АД с единична цена 27,00 лв. и обща стойност 540,00 лв. в срок от 3 работни дни, считано от нейното сключване т.е. най-късно до 05.10.2020 г., вкл., подавайки уведомление, съдържащо предвидените в чл. 19, § 6 Регламент (ЕС) № 596/2014 реквизити. Това правно задължение е било изпълнено акуратно от дружеството-въззивник на 05.10.2020 г., като писмени доказателства в очертаната насока са били представени с възражението срещу съставения акт, но повече от очевидно наказващият орган е неглижирал същите с несъстоятелния аргумент, че процесното уведомление не е било представено от емитента. В тази връзка следва да се отбележи, че поставеното от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ ограничение не намира нормативна опора, имайки предвид, че в процесуалния закон не е ситуирана забрана за привлеченото към отговорност лице да представя доказателства, оборващи възведеното „административно обвинение“.