Решение № 1916 от 22.12.2025, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1916

Враца, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА КОЦЕВА

При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20257080700394 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, вр. с чл. 267, ал. 2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по подадена жалба от Н. Р. А., чрез адв. Н. О. от САК, срещу РЕШЕНИЕ № 117/05.08.2025 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-23/30.07.2025г. срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042/11.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на Решение №117/05.08.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не съобразяване с фактите по случая и наложилата се съдебна практика, включително задължителната такава съобразно тълкувателно решение на ВКС. Оспорващата твърди, че задълженията ѝ към НАП са погасени, тъй като всички нейни лични дългове към датата на подаване на жалбата са погасени, поради приключило спрямо нея производство по несъстоятелност в качеството ѝ на неограничено отговорен съдружник в „А. И СИЕ 2019“ СД – в несъстоятелност. След като от НАП не са се включили в производството по несъстоятелност, към настоящия момент вземанията им са погасени. Отправя искане към съда да отмени решението и при произнасяне по същество на спора да заличи публичните задължения.

Ответникът, Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез гл. юрисконсулт Д. М. в с.з. излага аргументи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, като оправя искане да бъде оставено в сила, а жалбата, като неоснователна моли да бъде отхвърлена. Поддържа становище, че решението на ОС – Кюстендил, с което е прекратено производството по несъстоятелност на „А. И СИЕ 2019“ СД и дружеството заличено от Търговския регистър е неотносимо към процесния случай, тъй като задълженията на оспорващата произтичат от АУПДВ от ДФ „Земеделие“ в качеството ѝ на земеделски производител, както и от съответните декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.

По делото са приложени писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие от образуваната административна преписка.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С молба до ТД на НАП- Враца, вх. № [рег. номер]-000-0377470 от 26.06.2025 г., жалбоподателката А. е поискала на основание чл. 173, ал.1 ДОПК, да бъдат отписани публичните ѝ задължения в размер на 20 936.49 лева /л. 26-27 от делото/. В подкрепа на искането излага аргументи, че в качеството ѝ на неограничено отговорен съдружник в „А. и СИЕ 2019“ СД - в несъстоятелност, [ЕИК], спрямо нея било открито и проведено производство по несъстоятелност, което приключило със заличаване на събирателното дружество, в което била съдружник, с което се реализирала хипотезата на личен фалит като физическо лице. Позовава се на съдебната практика на ВКС и чл. 610 от ТЗ, според която норма с откриването на производство по несъстоятелност за СД, същото следва да се счита открито и за неограничено отговорните съдружници, което е едно от изключенията във връзка с невъзможността да бъде открито производство по несъстоятелност за физическо лице, като производството по несъстоятелност на СД има ефект на частен фалит спрямо неограничено отговорните съдружници в СД - физически лица, каквото е и тя. Посочва още, че в своята задължителна съдебна практика, ВКС се е произнесъл по въпроса - „следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739, ал.1 ТЗ”, като съдът е приел, че „кредиторите - на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл.638 ТЗ/. При спряно производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл. 632, ал. 4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл. 632, ал. 5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл. 739, ал .1 ТЗ/”.

По искането с Разпореждане № [рег. номер]-137-0004042 от 11.07.2025 г. се е произнесъл гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца /л. 57-60/, който след извършена проверка по образуваното през 2019 г. изпълнително дело срещу А. на основание чл. 225, ал. 1, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 ДОПК е прекратил поради изтекла погасителна давност събирането на 7 бр. публични вземания, произтичащи от данъчни декларации по ДДФЗ, ДДС, Фонд държавно обществено осигуряване, Фонд ДЗПО и НЗОК на обща стойност 9624,29 лева. Допълнително на основание чл. 225, ал.1, т.7 вр. чл.168, т.3 ДОПК и чл. 82, ал.1 ЗАНН е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането 200 лева - глоба по НП от 2019 г., като погасените по давност задължения са подробно описани в Разпореждането, включително са представени в табличен вид и изрично е посочено, че са отписани на основание чл. 173 ДОПК.

Не са прекратени поради изтекла погасителна давност общо 16 бр. вземания подробно описани в табличен вид, произтичащи от данъчни декларации по Фонд ДОО, Фонд ДЗПО, НЗОК, ДДФЛ и АУПВ на ДФ „Земеделие“. Отказаните за погасяване по давност вземания са в размер на 15 448,98 лева.

Недоволна от постановения акт жалбоподателката А. е депозирала жалба до Директора на ТД на НАП – В. Търново/ вх.№ Ж-06-23/30.07.2025г./, с която поискала разпореждането на публичния изпълнител да бъде отменено в частта, в която не са отписани публични задължения в общ размер 15448,98 лева и е отправила искане всички нейни публични задължения да бъдат отписани и изп. дело бъде прекратено, поради настъпил личен фалит с погасителен ефект за всички задължения към кредитори, вкл. НАП.

Решаващият орган се е произнесъл по жалбата с обжалваното в настоящото производство Решение № 117/05.08.2025 г., с което оставил жалбата без уважение. Този извод обосновал, след като анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на която е приел, че доводите на оспорващата относно погасяване на възможността за принудително изпълнение, поради настъпил личен фалит се явяват неоснователни. Посочил е, че задълженията на А. са натрупани в качеството ѝ на земеделски производител и цитираните норми от ТЗ в молбата за отписване на задълженията до публичния изпълнител не намират приложение в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл.744, ал.1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. Според АО дори да се приемат за правилни разбиранията на жалбоподателката, че съгласно тази разпоредба се погасяват и вземанията, когато производството по несъстоятелност е било прекратено и по реда на чл. 632 от ТЗ, извън изключенията, визирани в самата разпоредба, въпреки наличието на съдебна практика на ВКС в обратния смисъл, то тази разпоредба не намира приложение по процесния казус. Разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ повелява заличаване на длъжника от търговския регистър след прекратяване на производството. Правните последици от това заличаване обаче не са винаги равнозначни. За едноличните търговци заличаването от този регистър не е равносилно на т. нар. "гражданска смърт" за юридическите лица, които престават да съществуват в правния мир. Физическото лице не губи своята правосубектност и продължава да бъде носител на права и задължения, още повече, че в случая се касае за задължения натрупани в качеството не на съдружник в събирателното дружество, а в качеството на физическо лице. След като нашето позитивно право не познава фигурата на „личен фалит" за физическите лица, то задълженията за физическите лица, независимо, че са придобити когато са действали в друго качество, не са погасени по посочения ред. Позовавайки се на института на погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК с [възраст] давностен срок и абсолютната такава по ал. 2 с [възраст] давностен срок, ответникът е посочил още в решението, че задълженията не са погасени по давност.

Издадени са ПНОМ № [рег. номер]-022-0045711/26.06.2023 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0082741/11.07.2025 г./приложени по преписката/, с които действия на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК давността е спряна. Останалите задължения, които не са погасени с разпореждането на ПИ са за задължения по декларации за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Тези задължения също са обхванати от горните ПНОМ, макар че дори и без да са предприемани действия по спиране и прекъсване на давността от страна на публичния изпълнител, то [възраст] давност не е изтекла. За задължението по Акт за установяване на публично вземане с № 01- 6500/2030#3/04.07.2022 г. също не е изтекъл [възраст] давностен срок предвиден в ДОПК, като с издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки давността е спряна и към момента не е изтекла.

Представени са по преписката: АУПВ с № 01- 6500/2030#3/04.07.2022 г. на ДФЗ, Справки за задълженията на жалбоподателката по декларации обр.6, годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за съответните години.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.268, ал.1 ДОПК и след изчерпване на задължителната фаза на административния контрол, регламентирана в чл. 266, ал.1 ДОПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК, а именно – териториалния директор на ТД на НАП – В. Търново, в чийто район е извършено обжалваното действие на публичен изпълнител. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 АПК, като са посочени фактически и правни основания мотивирали постановяването му.

Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал.1 ДОПК, в рамките на неговата компетентност и в предвидената форма.

Не се установи в производството по издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на приложението на материалния закон следва да се отбележи следното:

Правилно при издаване на процесното решение АО е приел, че по отношение на подробно описаните в 16 точки задължения от разпореждането на ПИ, не е настъпила нито обикновената погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК с [възраст] давностен срок, нито абсолютната такава по ал. 2 с [възраст] давностен срок, предвид периода на възникването им и наложените обезпечителни мерки.