Решение № 27 от 01.02.2024, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 556/2023
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 01.02.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Гергана Точева Стоянова Денчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.103 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. гр. Димитровград, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Д. М. П. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20235610100556 по описа за 2023 година
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, чрез процесуален представител, установени в исковата молба са :Подзащитният ми е страна по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 №5863436 20.10.2022 подписан с ответното дружество „Вива Кредит" ООД.Съгласно чл.1 ал.3 от договора, подзащитният ми трябва да заплати такса заекспресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 299.43лева. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем, подзащитният ми трябва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 887.13 лева, при сума на получаване е размер на 500.00 лева, при ГПР 49.50%, годишен лихвен процент 40.32 °/о и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 9 вноски. Наред с това в чл.4 ал.2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 199.62 лева. По този начин общата сума, която доверителката ми следва да заплати е в размер на 1 086.75 лева. Считам, че клаузата съдържаща се в чл.1 ап.3 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 Nº, 58634~б - 20.10.2022 скгиочен между доверителя ми и ,,Вива Кредит" ООД която предвижда зашгащането на гакса за експресно разглеждане на докумеитите в размер на 299.43 лева и хлаузата сьдържаща се в в чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 № 5863436 - 2Q.10.2022 сключен между доверителя ми и „Вива Кредит" ООД която предвижда заплащането на хеустойка в размер на 199.62 лева, са нищожни на основаине чл. 26, ал. 1 от 33Д и пораgи това, че са сключеин npu неспазване на нормите на чл.10а, чл:11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, какrо и по чл. 143, ап.1 от ЗЗП.Предвйддёиите клаузи в чл.1 ап.3 и чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 № 5863436 - 2010.2022 са и неравноправни по 1 смисьла на чл. 143, г 5 ЗЗП, тьй каtо съиртге са необосновано високи. В глава четвърта от ЗП1 е у'редено задължениё на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособностга на потребителя и при отрицателиа оценка да откаже сключването на такьв. В този смисьл е еъображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи" и в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на отпуенатия кредит По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълиителии услуги са неравноправни по смисьла на чл.143,т 5 от ЗЗП, тьй като еъщите са необосновано виеоки. Оеновната цел на така уговорената клаузи е да доведът до неоснователио обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Въз основа на гореизложеното, ще помоля съда да приеме, че клаузата съдържаща се в чл.1 ал.3 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 № 5863436 20.10.2022 сключен между доверителя ми и ,,Вива Кредит" ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 299.43 лева и клаузата съдържаща се в в чл.4 ал.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 30 №5863436 - 20.10.2022 сключен между доверителя ми и ,,Вива Кредит" ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 199.62 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моля да бъде прогласена. Ще помоля съда да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски. Ответникът депозира отговор в срок, в който твърди следното: На 22.05.2023 г. доверителят ми получи препис от искова молба, депозирана пред РС Димитровград от Н. Д. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. М. М., с която се иска от съда: - да признае, че клаузата, съдържаща се в чл.1, ап.3, която предвиждат заппащането на такса за експресно разгпеждане на дОкументи и клаузата по чл. 4, ал. 2, която предвижда заплащането на неустойка, отдоговор за паричен заем № 5863436/20.10.2022 г., скпючен между ищцата и ,,ВИВА КРЕДИТ" АД, са нищожни на основание чл.26, ал. 1 от З3Д вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл.11, чл. 19 3ПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗПК; - Претвндират се разноски за исковото пр0изводство.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор от името на „ВИВА КРЕДИТ" АД (правоприемника на „Вива Кредит" ООД), като оспорва изцяло предявените от Н. Д. Т. обективно съединени искове по основание и размер и мОли да се остави исковата молба без уважение като неоснОвателна и нвдОказана. Твърди следното:Към настоящият момент заемателят не е ппатил никакви суми по процесния договор, което от своя страна обуславя нашия праввн интврвс да предявим насрвщен юск за 2 съвместно разглвждане с иска по напоящото двпо. моля за сьвмвстно разглвждане да бъдв допуснвт првдпаввния с настоящия отговор —иск, който двпозирам с првпис за отввтната прана по него. От името на моя доверитеп възразявам срещу предявените изкОве за обявяване на клаузитв на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 и по чл. 1, ал. 3 отдОговора за нищожни, като считам претенциите на ищцата за неоснователни по излОжените сьображения: 1.1. По отношенив на искането за прогласяванв на нищожноп на договорвната нвустойка 1 Съглвсно разпоредбатв на чл.4 от договора, ищцата се е сыласила и задължипа в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описвни в него. за крвдитора не същепвува звбрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори е двден0 право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зввисимост от възможностите му. В този смисъп не можем да се сыласим с наведените твърдения, че за нея били поставени услОвия, невъзможни за изпълнение, при все че дори е предоставен избор измежду няколко възможнопи. С изискването за предостввяне на едно от двете посочени в договора обезпечения по никвкъв начин не се изключввт ипи ограничават праввта на потребителя, произтичащи по закон. Ищцата навежда голословно твърдение, че неустойката била уговоренв в нарушение на добрите нрави, без да конкретизира квкъв конкретен морвлен принцип е бил накърнен. добрите нрави са морални норми, на които законът придвва правно значение, защото правната последица от тяхното нврушаване е приравнена с тази на противоречието на договора съсзвкона.Понятието „добри нрави", по смисъла на чп. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения. добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирвни правилз, з сьществуват като общи принципи ипи произтичат от тях. Твкива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и тьрговските взаимоотношения и на предотврвтяването на несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищцата следва да докаже в какво точно се изразява противоречивто в процесния случай и да наведе твърдения и доказателствв за нврушвването на определен морален принцип.
Какввто и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите за лишени от смисьп и недоказани. Доколкото понятието „добри нрави" е субективно и относително, то подлежи на изследввне и доказввне от праната, която желве да се позове на него. в конкретния случай това е Н. Т.. Твкива доказателства не са внгажирани. Няма универсвлен критерий когз даденв уговоркв влизз в противоречие с добрите нрави, поради което това трябвв да бъде изследвано за всеки конкретен случай. Исковвта мопба не предоставя никвква детайпност и доказателствз в тази насока.
Законът не поставя изискване при уговаряне на неупойка да се посочва к0и 3 вреди ще бъдат компенсирвни с неустойката. Именно в това се изразява нейният смисъп — отпадането на необходимостта вредите да бъдат доказвани от изпрввнвтв страна по договора (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). В настоящия случай неизпълнението на задължение за предопавяне на обезпечение поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Не следва да се подценява значението на обезпечението за заемодателя. Ищцата удо6н0 пропуска, че е получила и усвоипа сума в размер на 500 лв. без предварително да е дапа какввто и да в гаранция за връщането й. Зв разпика от много други финансови услуги, които се предлагвт на пазарз, тази, която ищцатз е избрвлв, не изисква от него предварителното Осигуряване на обезпечение, което й слздава удобпвото бързо да получи и попзва парична сума в немапьк размер, като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Функциятз на неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да пимулира длъжникв да бъде изряден в съблюдвването на своите договорни задължения.
Дружеството действително е поело значителен риск, че при евентуално неизпълнение от страна на заемателя, то нямв да може да сьбере дължимото си вземане. С цел опазване на законния cu интерес, „Вивз Кредит" ООД трябва да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснвтите от него кредити, като епествено това се постига чрез включването на сьответните договорни клвузи,с които потребителите са предвврително запознати сьобраано законовите изисквания. напрввените в исковатв молбв твърдения, че размерът на неустойката е твърде висок остро противоречат с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с принципв на свободата на договаряне. Заемодателят, бидейки специалист в сьответнатв материя, би могьл по-добре да прецени и без сьмнение внимвтелно е изчислил рвзмера на риска и небпвгоприятните последици, които би претърпял, в случай че предопавеният от него заем, при това за немапка сума, остане нвобезпечен. Неустойкатв е предвиденв, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни звдължения. Всякв еднв от договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, квкввто страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неупойка за изпъпнение. Поемайки поголям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаввнет0 му по своя преценка и в случай че пОтребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред имв пълното право да не полапз подписа си под тях. Не можем да се съгласим, че потребителят е бил поставен в по-неблвгоприятно положение. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-днввен срок от сключввнето на договора, той е можел да забвви сключването му до момента, в който е в състояние да го осиryри или изобщо да не встьпва в договорни правоотношения с ответника. Дружеството не е принудило ищцата да сключи догОвор за заем, сьответно услОвията по него не са й напожени.
Тя самостоятелн0, по собствени подбуди и воля е пожелала да сключи 4 договора за заем и да се издължи сыласно договорените условия. На пазара на бързи кредити работят нвд 100 финансови институции, в никвкъв случай дружеството не е напожило на ищцата да се възползва от негОвите услуги.
КредитОрът не е монополист, за да напага задъпжитепно на потребителите да се ползват от неговите услуги. Договорът се сключва при индивидуални условия, а не при общи такива. Следвв да се отбележи, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната отчп. 29 от3ПК възможностда се отквжв отдоговорв в 14-дневен срок, за която ищцата също е била информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, тя би дължвлв връщане единствено на пОлучената в заем главницв и не би дъпжапа нвчислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисьл, след като е разбрала, че е в невъзможност да изпъпни задължението си по чл. 5, вл. 1 от договора и при положение, че не е пожепалв да понесе тежесттв на неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора, то тя е разпопвпºпа с 14 дни да се откаже от договора и по този нвчин да избегне неблагОприятните за себе си последици. Ищцата обвче не е сторила това, от к0ето следва, че тя е решил да ползва кредита и да изппати нвчислената му неустойкв. Непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несиryрност пред кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на тьрговска дейност, следоватвлно и източник на приходи. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в рамките на звкона е автономна, незввисимо от сьображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят несыласието си като не ползввт услугите му. но оспорването на тяхната резонност, след като веднъж е изразено съглвсие с тях, показва меко квзано недобросъвестност и цепи злоупотреба с право. На следващо място, твърденията, че с попввянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяпо звобикалянето на разпоредбата на чл. 19, вл. 4 от ЗПК и било заблуждвваща търговскв практика представлява единпвено субективно мнение на ищцовата страна. Считам за несериозно да се твърди за нелегитимно исквне на кредитор отпуснвтият от него кредитда бъде адекватно обезпечен, а кое обезпечение в достатьчно и адекватно може да прецени единпвено самият той. Ако според индивидуалната преценка на заемателя изискванията се явяват неизпъпними, тъй като действитепно всеки човек разпопага с разпични 3 възможности, то той е свободен да е сключва договор за кредит с конкретното дружество. Следва да се прави разграничение между печалба, каквато неустойкатв категорично не е, и обезщетяване на понесения риск и допълнитепни рвзходи, възникнали от договорно неизпълнение и по-голямото внимвние за проследяввне живота на един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. нещо повече, въпреки че задължението за заппащане на неустойка е дъпжимо изцяло с ивтичанвто на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на обезпечението, в израз на добросьвестност към клиента товв звдължвние в разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него.