Определение № 313 от 30.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Велико Търново, 30.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20214000600309 по описа за 2021 година За да се произнесе, съобрази следното:

Производстово по чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от осъдения Б. Й. Б. против определение от 30.06.2021год., постановено по ЧНД № 298/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.

С жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд. Твърди се, че съдът не е обсъдил здравословното му състояние, за което по делото са приложени множество доказателства, че е тежко – 75 % инвалидност и поради това същият не може да полага труд в затвора. Иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде уважено искането му за условно предсрочно освобождаване.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е 1 допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От приложените към делото доказателствата, включително и досието на лишеният от свобода Б., се установява следното:

Б. Й. Б. търпи наказание по НОХД 4301/2019г. на РС Пловдив в размер на три години лишаване от свобода, наложено му за деяние по чл. 210 ал.1 т.5 от НК.

Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 14.12.2020г.

Видно от приложената по делото справка към 03.06.2021год. е изтърпял фактически пет месеца и дванадесет дни, от задържане под стража – една година, десет месеца и девет дни и му остават да търпи осем месеца и осем дни.

От затворническото досие на осъдения Б. Й. Б. се установява, че за времето на изтърпяване на наказанието в Затвора същият е наказван дванадесет пъти, не е награждаван.

Съгласно приложеното становище от ИСДВР, съгласувано със заместник началник РНОД, началник сектор СДВР, инспектор психолог и инспектор режимно дейност осъденият е постъпил с висок риск от рецидив 93 т. и прогноза за живот на свобода след изтърпяване на наказанието – неблагоприятна. Оценката на риска по отношение на осъдения и към настоящият момент е непроменена. Дефицитните му зони са много- той не е формирал критично отношение към криминалното си поведение и изобщо не изпитва чувство за вина. Дефицитни зони са също трудова заетост, обучение, управление на финанси, начин на живот и обкръжение, умения за мислене.

Наказван е многократно за притежание на телефон и наркотични вещества, има изключително арогантно поведение към затворническата администрация, включително и не изпълнява разпореждания на началника на затвора. Според обобщеното становище Б. не дава достатъчно доказателства за корекция в поведението в социално приемлива и законосъобразна посока, поради което и не са налице предпоставките по чл. 70 от НК за прилагане на условно предсрочно освобождаване.

2

Видно от приложената експертна оценка за психичното и емоционално състояние на Б. лишеният от свобода не усвоява адекватни и отговорни поведенчески модели. Води паразитен и престъпен начин на живот. Не изразява съжаление за стореното и не е самокритичен. Има утвърдени асоциални нагласи, като поведението му е променливо и ситуативно – от краен негативизъм до апатия, но е с преобладаващо негативна насоченост. Склонен е да инициира и да участва в конфликтни ситуации.

Често проявява необоснована претенциозност.

Така описаното до тук, отразено в комплексното становище и експертната оценка за актуалното психично и емоционално състояние на Б.Б., се установява и от разпитания в качеството на свидетел инспектор Г. Ж., според която не е налице осезателна промяна в поведението на Б.. Рискът от рецидив е много висок и не е променен, осъденият е наказван многократно, основно за притежаване на телефон и наркотични вещества, но за краткия си престой в затвора е успял да реализира и участие в хазартни игри. Същият не се е включвал в мероприятия, организирани за свободното време.

Първостепенният съд е изследвал събраните по делото доказателства относно данните за личността на осъдения по време на престоя му в Затвора.

Обсъдил е всички обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се отговори на въпроса налице ли е добро поведение у осъденото лице.

Обосновавайки своите изводи, напълно аргументирано съдът е приел, че не са налице убедителни доказателства за изпълнение на плана на присъдата.

Поради изложеното, окръжният съд не е намерил да са налице предпоставките осъденият Б.Б. да бъде условно предсрочно освободен.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло този правен извод.

Безспорно е, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от три години лишаване от свобода. Но все още не е установена втората кумулативно предвидената в чл.70 ал.1 от НК предпоставка, а именно с примерното поведение и честното отношение към труда Б. да е дал доказателства за своето поправяне. В нито една дефицитна зона не е постигнато значително подобрение. Същият не изпитва вина, склонен е да инициира конфликтни ситуации, не участва в мероприятия за свободно време, не се отнася с уважение към администрацията на затвора.

3

Към всичко това следва да бъде добавено и обстоятелството, че за времето си на пребиваване в затвора рискът от рецидив по отношение на същия не е спаднал нито с пункт и все още е такъв, какъвто е и при постъпването му – изключително висок – 93т. Следва да се обсъди и съдебното минало на осъдения, което е в подкрепа на изложеното за наличието на криминогенни навици и факта, че е осъждан многократно и за пореден път същият търпи наказание лишаване от свобода.

Към молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване са приложени медицински документи за неговото здравословно състояние, такива са приложени и към жалбата срещу определението на окръжния съд.

От тях се установява, че същият е 75% намалена работоспособност поради претърпяна в детството черепно-мозъчна травма. От представената епикриза от първа клиника по хирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив се установява, че му е поставена диагноза паралитичен илеус. В тази диагноза е записано, че няма настъпили усложнения, същият е лекуван за два дни и изписан с подобрения. Видно от представената пред първия съд справка за здравословното състояние на Б.Б. при постъпването си в Затвора Плевен на 16.02.2021г. не е имал оплаквания за здравето, соматично е бил здрав и всички показатели са му в норма. Редовно ползва график за престой навънняма проблем с придвижването. Няма доказателства за необходимост от чужда помощ. Поради изложеното възражението в жалбата, че са налице предпоставки за освобождаването му и предвид влошеното му здравословно състояние е неоснователно и като следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.06.2021год., постановено по ЧНД № 298/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена 4 без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Плевен – Б. Й.

Б..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5