Решение № 148 от 02.04.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пещера, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240100937 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.

М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. П. П. от САК, против „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК: 131289899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. "Рачо Петков Казанджията" № 4, ет. 6, с която са предявени следните искове: с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.

1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, с който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 10190567, сключен между ищцата и ответното дружество и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в размер на 1319,24 лв. (след допуснато с Определение от 04.03.2025 г. изменение на иска по реда на чл.

214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на неговия размер от 50,00 лв., предявен като частичен от 1430,00 лв., на 1319,34 лв. като предявена претенция в цялост) – представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за паричен заем № 10190567., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответникът е сключен Договор за паричен заем № 10190567, по силата на който е усвоена главница в размер на 1500 лв. със срок на кредита от 10 месеца.

Сочи, че съгласно уговореното в договора за заем в случай на неосигуряване от страна на ищцата на предвиденото в чл. 12 от процесния договор обезпечение, на същата се начислява неустойка в размер на 1143,60 лв., заплащането на която е разсрочено към погасителните вноски по кредита.

1

Поддържа, че за главница в размер от 1500 лв. и ползване на кредита за период от 10 месеца, от нея се изисква да заплати сума в размер на 2930,00 лв., от която главница в размер на 1500 лв., лихва в размер на 286,40 лв. и неустойка в размер на 1143,60 лв.

Поддържа, че по сключения договор ищцата има качеството на потребител по смисъла на ЗПК и спрямо него се прилагат изискванията на ЗПК.

На следващо място твърди, че процесният договор е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият не е сключен в 2 екземпляра. Сочи, че при сключването на договора на ищцата е предоставено единствено приложение № 1 с погасителен план, но не и екземпляр от договора, като поддържа, че такъв не е предоставен и на покъсен етап, при поискване от ищцата, което обуславя нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 11, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че договорът е недействителен и поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Поддържа че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.Твърди още, че в договора е уговорен лихвен процент и ГПР в различни размери, като не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Твърди, че уговорената с договора неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора, с която цели да се обогати като капитализира в своя полза допълнително вземане. Поддържа също, че предвидената неустойка представлява разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в размера на ГПР. Освен това сочи, че с невключването на неустойката и на таксата за експресно разглеждане в размера на ГПР, кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че ако посочените суми бъдат включени в размера на ГПР, то същият неминуемо би бил повече от 250 %, което е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и обуславя нищожността на целия договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че търсената неустойка по чл. 12 от сключения между страните договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и освен това накърнява изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Поддържа, че така уредените клаузи от договора противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Счита, че, клаузите на договора не са 2 формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число и клаузите не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Твърди, че процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, което води до нищожността й на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

На следващо място сочи, че процесният договор за паричен заем е нищожен и поради това, че клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“, тъй като предвидената с договора лихва надхвърля повече от четири пъти размерът на законната лихва.

Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, доколкото в договора липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал.

1, т. 12 ЗПК информация.

Сочи също, че в процесния случай хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД се явява неприложима по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че при обявяване на договора за нищожен следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която потребителят дължи само връщане на чистата стойност на кредита без да дължи лихва или други разходи по кредита, поради което счита, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1319,34 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и чистата стойност на кредита, възлизаща на 1500 лв.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД.

По делото е постъпил писмен отговор от дружеството „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез адв. И. Й. от САК, което обаче не е страна по делото.

В открито съдебно заседание ищцата С. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от нейния пълномощник - адв. П. П., с което поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, като излага 3 съображения по същество. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна.

В открито съдебно заседание ответникът „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са два иска - установителен иск с правно основание чл. чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 12 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По установителния иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между нея и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по Договор за заем № 10190567/01.11.2023 г., както и че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищцата договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е заплатила сумата от 1319,34 лв. по сключения между страните Договор за заем № 10190567/01.11.2023 г., че тази сума е постъпила в патримониума на ответника „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД, че това разместване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД в частта относно процесната сума по процесния договор е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че процесната сума е заплатена на валидно правно основание – действителен договор за паричен заем.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото и приет като писмено доказателство Индивидуален договор за заем № 10190567/01.11.2023 г., се установява, че на 01.11.2023 г. между ищцата С. Д. и ответникът „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД е сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 766,94 евро или левовата равностойност на 1500,00 лв. (изчислена с валутен калкулатор по централен курс (фиксинг) на БНБ). Видно от приложената по делото разписка от 01.11.2023 г. заемната сума в размер на 1500,00 лв. е изцяло усвоена от ищцата.

4

От сключения между страните договор се установява, че е уговорен лихвен процент от 39,72 % и годишен процент на разходите – 40,07 %.

Крайната сума, която С. Д. е следвало да върне е в размер на 1786,40 лв. за срок на договора от 10 месеца.

Установи се по делото, че ответникът „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.

9, ал. 4 ЗПК.

Установи се и че ищцата притежава качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

От това следва изводът, че сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В чл. 11 от Договора заемателят се е задължил в седмодневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.

Предвидено е в чл. 11, ал. 3 от договора третото лице да отговаря кумулативно на следните условия: да е пълнолетно дееспособно физическо лице; да има 600 лв. минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора; валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца преди сключването на договор; стабилна кредитна история /без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър; предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството-заемодател и/или поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. Освен това, за да се счита изпълнено задължението на заемателя по чл. 11 от договора, следва заемодателят да одобри третото лице и то да посети някои от търговските офиси на дружеството-заемодател в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/. В чл. 11, ал. 4 от договора е предвидено, че ако заемателят не изпълни задължението си да осигури поръчител,за когото да са изпълнени условията на чл. 11, ал. 3 от договора, дължи на заемателя неустойка в размер на 1143,60 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за паричен заем. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.