Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 17.11.2023, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 484/2023
Вид
Решение № 191
Подписан
17.11.2023
Състав
Росен Димитров Костадинов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Силистра, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. К. при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. К. Административно наказателно дело № 20233420200484 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят И. К. Р. от с.Бабук, общ.Силистра, обл.Силистра е недоволен от Наказателно постановление (НП)№ 23-1099-000733/13.06.2023 год. на Началник група към ОДМВР–Силистра, сектор „Пътна полиция”. Счита, че наложените му на основание чл.175 ал.3 предл.”първо” от Закона за движението по пътищата наказания “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и “Глоба” в размер на 200 лева са неправилни и постановени в нарушение на процесуалните правила.

При редовност на призоваването явява се лично и с упълномощен защитник. В жалбата и съдебното заседание се развиват аргументи, че не е извършено административно нарушение, тъй като липсвал умисъл, че е налице несъответствие на фактите с приложената правна норма.

При редовност на призоваването административнонаказващият орган (АНО) не се явява, не изпраща и процесуален представител. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, моли за отхвърлянето и потвърждаване на НП.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Свидетелите Д.П. е полицейски служител в РУ-Силистра, а Г.Г. мл.автоконтрольор в гр.“Пътна полиция“ при ОД МВР-Силистра.На 18.01.2023г. били на работа и се намирали на територията на общ.Алфатар, обл.Силистра. Около 11.13ч. по път първи клас № I-7, на 10км. в посока гр.Алфатар спрели за проверка водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.

1

№ NBF 104. Установили самоличността на лицето управлявало превозното средство, а именно жалбоподателя И. К. Р. от с.Бабук. При проверката на свидетелите били предоставени документи за лекия автомобил, при което им направило впечатление, че в същите за рег. номер се сочи различен от този на табелите. Проверили и номера на рамата, който съответствал по предоставените им документи, конкретно W0L0JBF68X7040274. При тези факти свид.Г.Г. съставил акт за административно нарушение серия GA № 850141, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Нарушителя не направил възражения. С акта били иззети и табелите с № NBF 104.

С мотивирана резолюция № 23-1099-М 000013/ 19.01.2023г., на основание чл.33, ал.2 ЗАНН, АНО прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите на РП-Силистра, за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК. С постановление от 26.04.2023г. прокурор при РП-Силистра, прекратил наказателното производство по ДП № 1886 ЗМ-59/2023г. по описа на РУСилистра, пр.пр.190/2023г. по описа на РП-Силистра, като приел че деянието не представлява престъпление и изпратил препис от постановлението си и табелите на АНО за преценка дали не се касае за административно нарушение.

Въз основа на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство е издадено атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.53 ЗАНН и чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДП, АНО е постановил наказания “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и “Глоба” в размер на 200 лева.

Тези факти се установяват по категоричен начин от писмените и гласни доказателствапостановление на прокурора, АУАН, НП и др. показанията на свидетелите, и реално не се отричат от жалбоподотеля.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, т. к. е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество е основателна.

При издаване на НП, АНО се е позовал на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, който предвижда възможността за образуване на административнонаказателна преписка в случай на прекратено от прокурора наказателно производство (пр.пр. 190/2023г. по описа на РПСилистра, ДП № 1886 ЗМ-59/2023г. по описа на РУ-Силистра). В тази хипотеза следва да се възприемат фактическите и правни констатации на прокурора, който е достигнал до извод, че деянието не представлява престъпление, не е направил извод обаче дали се касае за административно нарушение, която преценка оставил на АНО. Така Началник група към ОДМВР–Силистра, сектор „Пътна полиция” преценил, че извършеното от И. К. Р. представлява административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Този извод обаче противоречи на установеното от прокурора, че в хода на разследването са представени документи касаещи превозното средство и поставените върху него табели. Каса е се за лек автомобил с немска 2 регистрация и немски рег. номера, като в хода на досъдебното производство И. К. е представил и документи за регистрациите в чужбина от 1999г. и последвалите промени от 2015г. и 2020г., както и застраховка „ГО“ и зелена карта към нея.

Освен тома прокурора е обсъди и субективните елементи на състава на престъплението по чл.345, ал.1 от НК, като е достигнал до извод, че И. К. Р. не е знаел фактическите обстоятелствата които принадлежат към състава на престъплението, което от своя страна изключва умисъла. Наказателното правната норма е предвидила отговорност за този който си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи.

Административнонаказателната отговорност по ЗДвП е предвидена за това, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая МПС е било с табела с чужд регистрационен номер, на държава член на ЕС. Прокурора в постановлението си е приел, че от документите касаещи промените в регистрацията в чужбина на моторното превозно средство са посочени и табелите с рег. № NBF 104 за л.а. „Опел Вектра“.

В случая е явно, че от фактическа страна административното обвинение не е пълно ясно и точно формулирано. Съгласно чл.140, ал.6 от ЗДвП -Пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Посоченото задължение и свързано с определени срокове по НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Задължение е за собственика по смисъла на чл.4, ал.1 от Наредбата, като същото е приложимо и при придобИ.е на собствеността на превозно средство извън Република България, с изключение на случаите при придобИ.е с цел продажба на нерегистрирани в страната превозни средства от стопански субекти- чл.3, ал.2 от Наредбата. Ето защо се налага извода, че в хода на досъдебното производство прокурорът е установил обстоятелства, които биха били относими към административнонаказателното производство но същите не са описани от АНО. Превозното средство е внесено в Р.България през 2020г. от Г. И. К., който го предоставил за ползване на баща си И. К. Р.. Не е установено по документи кой е придобил превозното средство, за да се прецени кое е задълженото лице, дали жалбоподателя или друго лице.

На следващо место възниква въпроса дали нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е с адресат жалбоподателя. Административното му обвинение е за това, че управлява МПС , което не е регистрирано по надлежния ред. Закона пък предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Надлежния ред в случая е НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.. По административната 3 преписка не са събрани жалбоподателя да е адресат на задълженията произтичащи от наредбата.

Предвид на гореизложеното се налагат няколко извода. На първо место, че предвид на установеното в хода на разследването и от описаното в постановлението на прокурора не може да се направи извод, че И. К. Р. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Възможно е да се касае за друго административно нарушение осъществено с бездействие от друго лице. Нарушени са и процесуални правила, които са съществени и свързани с упражняване правото за защита от страна на жалбоподателя, касае се за императивните правила на чл.57, ал.1 , т.т. 5 и 6 от ЗАНН.

Освен гореизложеното следва да се посочи, с пълно основание АНО е могъл да възприеме доводите на прокурора относно умисъла на И. К. Р., досежно престъплението, които са относими и за административната простъпка. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая не е било установено дали жалбоподателя е бил задълженото лице да представи в службите за контрол превозното средства за регистрация по смисъла на Наредбата. Тежестта на доказване е у АНО и същия е следвало да събере всички факти относно извършеното нарушение за да приложи правилно закона.

Поради всички гореизложени съображения преценката на съда е , че НП е неправилно, тъй като не е доказано извършване на административното нарушение в което е обвинен жалбоподателя, както и, че не са описани релевантните факти относими за случая за да се приложи правилно материалния закон. А горе описаното естествено е довело до нарушение на съществени процесуални правила, засягащи правото на защита на санкционираното лице.

Ето защо съда е достигнал до извода, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

В производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс- чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, съгласно правилото на чл.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване минималния праг в съответствие с правилата на Наредбата(чл.18, ал.4). В случая не е налице прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ето защо съобразно установените процесуални правила, молбата на защитника се явява основателна, а ОД МВР-Силистра следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат. Тези сторени разноски се доказват от приложения в материалите по делото Договор за правна защита и съдействие.

4

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63 ал.2, т.1, във вр с ал.3, т.1 и т.2 във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП)№ 23-1099-000733/13.06.2023 год. на Началник група към ОДМВР–Силистра, сектор „Пътна полиция”..

ОСЪЖДА ОД МВР-Силистра да заплати на И. К. Р. с ЕГН ********** от с.Бабук, общ. и обл.Силистра направените по делото разноски в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет)лева.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

5