Решение № 13258 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13258 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110131560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕАД срещу „..“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 917,66 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Триадица“, жилищна група „..“, .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 285,19 - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.07.2022 г. – 11.03.2025 г., 49,54 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 11,00 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г.

Ищецът твърди, че разполага с издадена в полза на „..“ ЕАД срещу „..“ 1

ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14906/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че ответникът се обогатил неоснователно за сметка на дружеството, тъй като потребил топлинна енергия за стопански нужди и използвал услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот – магазин № 34, находящ се в гр. София, район „Триадица“, жилищна група „..“, бл. 1. В тази връзка, ищецът изпратил покана с изх. № П7/24.01.2025 г. до ответника с искане за заплащане на процесните задължения, като към настоящия момент липсвало изпълнение. Сочи, че процесният топлоснабден имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, поради което вземанията за доставената топлинна енергия от дружеството били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирма, извършваща услуга за дялово разпределение на топлинна енергия (ФДР) – „..“ ЕАД. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „..“ ЕАД вземанията, предмет на а заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14906/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, доставена от дружеството, както и твърдението, че се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Сочи, че считано от края на 2019 г. топлоподаването към процесния имот било прекъснато изцяло, за което обстоятелство бил съставен Протокол от 21.09.2020 г. Оспорва да е изпаднал в забава за плащане на процесните суми, както и размера на претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14906/2025г. на СРС, 169 състав.

2

Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ .

В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Установява се от събраните по делото доказателства, че ответното дружество е собственик на процесния топлоснабден имот магазин 34, намиращ се в гр. София, район „Триадица“, жилищна група „....

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е ползвал имота през процесния период, респ. доставената в него топлинна енергия, като по този начин същият се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия т.е. да е налице обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един и същи факт. В случая от кредитираното заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния магазин не е присъединен към отоплителната инсталация и в него няма радиатори, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Вещото лице е посочило, че магазин 34 се намира във вх. Е на бл.1, 3 който е обособен само за магазинните помещения, помещението граничи само с едно помещение от сградата, а отоплителната система в СЕС е изпълнена с хоризонтална разводка в подовата замазка, поради което съдът приема, че през процесния магазин не преминават хоризонтални или вертикални щрангове, които да са свързани с топлопреносната мрежа на „..“ ЕАД. Според вещото лице изводите в помещението са затапени. Вещото лице посочва, че в магазина има 1 брой водомер за топла вода, като с оглед извършения оглед на 11.12.2023г. в рамките на друго производство и извършения оглед в настоящото производство се установява потребление в размер на 0,13 куб.м.

Поради изложеното съдът приема, че не е установено по делото да е доставяна и ползвана в процесния имот топлинна енергия за отопление или топла вода, поради което не е налице обогатяване на ответника със спестяване на разходите за цената на ползвана топлинна енергия. Претендираната от ищеца сума в настоящото производство е начислена за сградна инсталация по реда на Наредба 16-334 за топлоснабдяването, която е неприложима в настоящия случай, доколкото претенцията на ищеца е на извъндоговорно основание.

Същото се отнася и до претенцията на ищеца за топла вода, сумите за която са начислявани служебно по предвидения в Общите условия ред, поради непредоставен достъп до помещението, които са неприложи с оглед посоченото извъндоговорно основание на иска.

Предвид извода за неоснователност на претенцията с правна квалификация чл.59 от ЗЗД, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихви за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Неоснователни се явяват и претенциите на ищцовото дружество за такса за извършена услуга дялово разпределение и мораторна лихва за забавено плащане на същата, тъй като задължението за заплащането на такава такса на ищцовото дружество произтича от общите условия, които в случая не са приложими, доколкото не е сключен между страните писмен договор при общи условия. На следващо място услугата дялово разпределение не се извършва от ищцовото дружество, поради което не може да се приеме, че ответникът се е обогатил за сметка на дружеството чрез спестяване на разходите за заплащане на тази такса.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 4

391,17 лева/200 евро за депозит за вещо лице и 600 лева/306,78 евро, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира че не следва да бъде разглеждано, доколкото същото не отговаря на изискванията на закона, тъй като е бланкетно и немотивирано.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. .., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: сумата от 917,66 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Триадица“, жилищна група „..“, .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 285,19 - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.07.2022 г. – 11.03.2025 г., 49,54 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 11,00 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №14906/2025г. на СРС, 169 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..” ЕАД, ЕИК .., да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 991,17 лева/506,78 евро.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №14906/2025г. на СРС, 169 състав.

5

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6