Определение № 1105 от 20.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Варна, 17.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500601 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе в предвид, следното:

Производството е образувано по частна жалба на “Мъни Плюс Корп“ ЕАД, против Определение №14329/22.12.2022г., постановено по ч.гр.д.№16537/2022г. по описа на РС Варна, с което производството по подадено от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В жалбата се излага, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което се претендира неговата отмяна. Искането се аргументира с довода, че при липса на изрична уредба в Глава XXXVII на ГПК, посочваща местно компетентния съд в хипотезата на няколко солидарни длъжници с адреси, попадащи в различни съдебни райони, приложим е чл.116 от ГПК, а не чл.411, ал.1 от ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и съобразяване на приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление по чл.410 от ГПК на “Мъни Плюс Корп“ ЕАД, с ЕИК 203037835, срещу солидарните длъжници Н. К. Г., с постоянен и настоящ адрес в гр.София и “Евросолидарност“ ЕООД, ЕИК 201538032 със седалище в гр.Варна. Заявителят, в качеството си на поръчител, изпълнил задължението на Н. К. Г. към “А1 България“ ЕАД, произтичащо от сключен между последните договор за продажба на изплащане. На 15.11.2022г. жалбоподателят и “Евросолидарност“ ЕООД се договорили, че “Евросолидарност“ ЕООД встъпва като съдлъжник в задълженията на физическите лица, едно от които е Драга Григорова, произтичащи от договора за поръчителство, сключен между жалбоподателя и “А1 България“ ЕАД.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай приложение не може да намери общият чл.116 от ГПК, тъй като е налице специална разпоредба-чл.411, ал.1, 1 изр.второ от ГПК, определяща като местно компетентен да се произнесе по заявлението, съдът по настоящия, респективно постоянния адрес на длъжника, имащ качеството на потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. В настоящия случай, именно такъв се явява длъжникът Г., който видно от служебно извършената от заповедния съд справка, има настоящ и постоянен адрес в гр.София.

С изменението на чл.411, ал.1 /ДВ бр.100 от 2019г./ от ГПК се предвиди задължителна местна подсъдност на заповедното производство при заявления подадени срещу длъжници-потребители, като внесената промяна има преимуществено за цел улесняване на защитата на тези лица, ползващи се от специална закрила. Императива на нормата, изключва възможността на заявителя да депозира заявлението си пред друг, поудобен нему съд. В този смисъл, разпоредбата на чл.116 от ГПК би била приложима само в случай че никой от длъжниците няма качеството на потребител. Противното би означавало допускането на заобикаляне на императивна правна норма, създаващо възможност за злоупотреба с права.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че атакуваният акт на РС Варна е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14329/22.12.2022г. , постановено по ч.гр.д.

№16537/2022г. по описа на РС Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2