Определение № 3037 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3037 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Красимир Люб. Кирилов

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Красимир Люб. Кирилов Въззивно частно наказателно дело № 20261100605304 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен въззивен протест на прокурор при СРП срещу определение от 18.06.2026г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД №12490/2026г. по описа на СРС, НО, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание чл. 249, ал.4,т.1 във вр. с ал.1 от НПК и делото е върнато на прокурора поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В протеста се твърди, че атакуваното определение за прекратяване на съдебното производство по делото е незаконосъобразно, тъй като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна.

Поддържа се, че правото на защита на предаденото на съд лице не е нарушено, като са въведени всички съставомерни факти по отношение на изпълнителното деяние на чл.343б,ал.3 от НК, доколкото са посочени номерът, датата, и издателят на назначената експертиза, което е достатъчно за да бъде подсъдимият наясно кое точно изследване е послужило като доказателство и е обусловило предаването му на съд за извършено престъпление по точно този състав от Особената част на НК, както и Наредбата, която го урежда, който ред му е бил разяснен още преди той самия да вземе решение за даване на кръвна проба за биологичен анализ. Посочва се също, че диспозитивът на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, респ. този в обвинителния акт, очертават ясно рамката на обвинението, като посочват изчерпателно престъплението и неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна. С оглед на това 1 прокурора счита, че систематичното място на реда, по който е взета кръвната проба е в обстоятелствената част на обвинителния акт, където е цитирана и съответната наредба, в която е регламентиран и този ред, а не в самия диапозитив на обвинението. Също така се посочва, че съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия би било налице, ако в диспозитива на обвинителния акт изобщо не е посочен начина, по който е установена употребата на наркотично вещество, което не е така в настоящия случай, доколкото е отразено, че употребата на наркотично вещество от водача на автомобила е било установено със съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, с рег. №И-4740/13.05.2025г. на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА.

С оглед на така изложеното съдържание на протеста, се прави искане за отмяна на Определение от 18.06.2026г. постановено в разпоредително заседание по НОХД №12490/2026г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,

102-ри състав, и продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящия въззивен състав, съобразявайки оплакванията в протеста, становищата на страните, направени в съдебно заседание пред първата инстанция по реда на чл.248,ал.1 НПК, определението на СРС, материалите в делото и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт от 26.08.2025г. по досъдебно производство №1727/2024г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №38870/2024г. по описа на СРП, с който обвиняемият Р. Б.ов С. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.

Първоинстанционният съдебен състав на СРС в проведеното разпоредително заседание на 18.06.2026г. е прекратил съдебното производство по делото, като решаващите му мотиви за това процедиране се изразяват в констатирани недостатъци в обвинителния акт и в частност неяснота в обвинителния акт, довела до нарушаване на правото на защита на обвиняемото лице да научи в какво е обвинен.

Според първоинстанционния съд в постановлението за привличане в качеството на обвиняем по досъдебното производство, както и в диспозитива на внесения обвинителен акт, не било отразено важно обстоятелство, а именно: кой е надлежния ред за установяване на определени факти и обстоятелства, свързани с водачите на МПС, за които има данни, че са употребили наркотични вещества или са употребили определено количество алкохол. Изтъква се, че разпоредбата на чл.343б,ал.3 от НК е бланкетна и в този смисъл препраща към съответния „надлежен“ ред, който е уреден в Наредба №1 от 19.07.2017г. издадена от МВР, МЗ и МП и урежда реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС и участници в 2 пътнотранспортни произшествия.

Изрично се посочва, че никъде в постановлението за привличане на обвиняеми, нито в диспозитива на обвинителния акт няма никакви индикации за тази наредба, което първоинстанционния съд счита за задължително, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият следва да знае как е установено наличието на употребеното наркотично вещество от една страна, а от друга страна това следвало да се посочи и предвид особеностите на състава, за който е внесен обвинителния акт, като разпоредбите на тази наредба следвало да бъдат посочени при фактическото и правно описание на соченото престъпление. Посочването на въпросната Наредба само в обстоятелствената част на обвинителния акт според първата инстанция не е достатъчно.

С оглед на това СРС, НО, 102-ри състав приел, че е налице отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, поради което прекратил съдебното производство по НОХД №12490/2026г. по описа на СРС, НО и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, което довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

На 19.06.2026г. срещу така издаденото Определение от 18.06.2026г. по НОХД №12490/2026г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав постъпил протест от прокурор от СРП, съгласно описаното по-горе.

Препис от протеста е връчен на обвиняемия на 28.06.2026г., както и на упълномощения от него защитник адв. Детелина Попова на 01.07.2026г.

По подадения протест от прокурора възражение или отговор не са постъпвали.

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден срещу подлежащ на атакуване акт, от активно легитимирана страна и в законоустановения срок. Разгледан по същество, протестът е неоснователен, по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от 26.08.2025г., с който по отношение на подсъдимия Р. Б.ов С. е повдигнато обвинение за това, че на 18.08.2024 година, в град София по ул. „Васил Стефанов“ срещу №61, с посока на движение – от бул.

„България“ към ул. „Спас Соколов“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. №****, след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, включен в Приложение №1 – Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ към чл. 3,ал.1 от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3,ал.2 от закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег. №И3

4740/13.05.2025г. на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА – престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.

След внасяне на обвинителния акт с разпореждане в закрито заседание съдията-докладчик е насрочил разпоредително съдебно заседание за изслушване становищата на страните по въпросите, обективирани в чл.248,ал.1 НПК. В разпоредително заседание, по чл.248,ал.1,т.3 НПК прокурорът е взел становище, че няма допуснати процесуални нарушения.

Становището му е подкрепено от подсъдимия и неговия защитник, като освен това и двете страни са заявили, че са постигнали съгласие и са изразили готовност да представят проект на споразумение за решаване на делото с оглед приключването му по реда на Глава XXIX – та от НПК.

Съдът при произнасянето си по посочената точка не се е съгласил със становището на страните, като е приел, че е открил съществени процесуални нарушения, които представляват основание за връщане делото на прокурора за отстраняването им. Приел е, че диспозитива на правната норма на чл.343Б,ал.3 от НК съдържа бланкетна норма досежно способа за установяване на управление след употреба на наркотични вещества.

Установяването на употреба на наркотични вещества следва да е установено по „надлежния ред“, която норма е с бланкетен характер и имплицитно препраща към друг нормативен акт, който да попълни съдържанието на визирания обективен, съставомерен белег на престъплението. Това е мотивирало състава на СРС да прекрати производството и да върне делото на прокурора при условията на чл.249,ал.4,т.1, във вр. с ал.1 от НПК.

Действително, настоящия въззивен състав намира, че в случаите когато състава на престъплението съдържа бланкетна правна норма, т. е. такава правна норма, която предвижда санкция за нарушаване на задължения, които са установени в друг нормативен акт, в обвинителния акт трябва да бъде посочена и съответната бланкетна правна норма, към която препраща Наказателния кодекс.

Факт е и че в конкретният случай не се касае за бланкетна диспозиция на нормата в частта й касателно самата забрана за управление на МПС след употреба на наркотици. В нормата на чл.343Б,ал.3 НК има изрично вменена със самата нея забрана – да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества.

Бланкетната норма е предвидена от законодателя досежно способа на установяване на управление след употреба на наркотични вещества, с изменението съгласно §38 от ЗИДНК, обнародван в ДВ бр. 67 от 04.08.2023 година, където законодателят е въвел израза „установено по надлежния ред“, с което е въвел бланкетна норма. Употребата на наркотично вещество от водача не може да е предполагаема, а трябва да е установена по несъмнен начин. И този начин е именно „надлежен ред“. А този „надлежен ред“ на установяване е уреден не в Наказателно-процесуалния кодекс, а в специален нормативен акт, извън Наказателния кодекс. Този специален нормативен акт е 4

Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. С неговите текстове се регламентират спецификите на реда за установяване употребата на наркотични вещества от водачи на МПС. И доколкото, според текста на чл.1, ал.3 от Наредбата установяването на алкохол и/или наркотични вещества се извършва чрез медицинско изследване или чрез техническо средство, то е необходимо в диспозитива на обвинителния акт, респ. в акта на привличане на лицето, в качеството на обвиняем изрично да бъде посочен кой е законовият ред на това установяване.

В случая, употребата на наркотични вещества е установена по реда на чл.6,ал.9, във вр. с чл.3,ал.1, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Това е следвало да намери отражение, както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в последвалия го обвинителен акт. Това изискване не е самоцелно, а е обусловено от необходимостта да бъде въведена яснота, какъв е според прокурора в конкретния случай „надлежния ред“ на установяване употребата на наркотично вещество от водача.

Непосочването на тези конкретизиращи и попълващи норми относно тази съзнателно оставена от законодателя празнота поражда неяснота и то по отношение законността на установяване и от там неяснота по това дали наистина водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Тази неяснота, независимо от декларативното и общо изявление на подсъдимия пред първата инстанция, че не открива процесуални нарушения и че не са му нарушени правата, създава именно за него невъзможност за организиране на адекватна процесуална защита.