Решение № 260213 от 30.01.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

София, 30.01.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, IІI-Б състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИНА БОТЕВА

ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря

Михаела Митова, като разгледа докладваното от младши съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 132 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20238087 от 28.10.2020 г. по гр.д. №

66422/2019 г. на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 35 състав, е признато за установено по отношение на П.Е.Р., ЕГН **********, с адрес ***, като наследник на О.Н.Р., че дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 430, ал.1 ТЗ сумата от 9619,81 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и О.Н.Р., ведно със законна лихва от 5.7.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 4899,38 лв. за периода от 7.9.2014 г. до 25.6.2019 г., наказателна лихва в размер на 991,4 лв. за периода от 7.9.2014 г. до 25.6.2019 г., законна лихва в размер на 24,06 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 4.7.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 38586/2019г. на СРС, 35 състав, като са отхвърлени предявените искове за сума размер на 35 лв., представляваща заемна такса и сума в размер на 120 лв., представляваща разноски при изискуем кредит, като неоснователни и недоказани. Осъден е П.Е.Р. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 808.91 лв., представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 459.21 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 38586/2019г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете. Осъден е ищецът „Б.Д.“ ЕАД да заплати на ответника П.Е.Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9.88 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника П.Е.Р., чрез процесуалния му представител адв. А.Я.. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че не е доказано, че ответникът е легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не било доказано, че същият е приел наследството на починалата си майка и кредитополучателка О.Н.Р.. На следващо място се твърди, че не е доказано, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, доколкото ответникът провел успешно доказване, че отразеното от служителя на частния съдебен изпълнител, за когото се твърди да е посетил адреса на ответника, е невярно. В тази връзка се сочи, че ответникът живее в затворен комплекс, достъпът до който е ограничен и се осъществява чрез преминаване през контролно-пропускателен пункт. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че служител на частния съдебен изпълнител не бил посещавал адреса в дните, посочени в констативния протокол на ЧСИ С.Я., разписката и уведомлението по чл.

47 ГПК, съставени от служител на частния съдебен изпълнител. Доколкото липсвало надлежно уведомяване на обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, първоинстанционният съд следвало да установи кои са вноските с настъпил падеж и да присъди само тях, съгласно тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. по тълк.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място се сочи, че са налице основанията по чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за кредит за недействителен, тъй като било налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Направено е и възражение за нищожност на клаузата, уреждаща начисляването на санкционираща лихва, на основание противоречието ѝ с чл. 19, ал. 5 ЗПК. Направено е възражение за прекомерност на санкциониращата лихва, както и възражение за нищожност, поради противоречието ѝ с добрите нрави. Прави се искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени, поради липсата на процесуална легитимация на ответника. В случай че се приеме, че ответникът е легитимиран, прави се искане да бъде прогласен за недействителен процесния договор за кредит, като бъде признато за установено, че ответникът дължи само вноските с настъпил падеж; в условията евентуалност, ако се приеме, че ответникът е легитимиран да отговаря по исковете и че договорът за кредит е действителен, се прави искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи само месечните вноски, чийто падеж е настъпил след обявяване на предсрочната изискуемост. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от ищеца „Б.Д.“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. С.С.. Излагат се съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че от представените по делото писмени доказателства – справка от Имотния регистър, се установява, че ответникът е приел наследството на майка си, като е обременил с тежест наследствено имущество. На следващо място се сочи, че ответникът не е успял успешно да обори материалната доказателствена сила на представените по делото писмени доказателства – документите, съставени от частния съдебен изпълнител и негови служители. На следващо място се сочи, че процесният договор за кредит не противоречи на разпоредбите на ЗПК в приложимата им редакция към момента на сключване на договора. Сочи се още, че наведените възражения в тази връзка били преклудирани. Прави се искане да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Претендират се разноските за въззивното производство.

Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в частта, с която предявените искове са отхвърлени.

В проведеното на 25.10.2022 г. открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, уточнява, че с въззивната жалба прави възражение за нищожност на посочените клаузи от договора за кредит.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация по чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 9 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Установява се, че между О.Н.Р. и „Б.Д.“ ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014 г. за сумата от 10 000 лв., със срок за издължаване 96 месеца, считано от датата на усвояването му, като кредитополучателят го погасява с месечни вноски, с падежна дата 7-мо число на месеца, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит.

Съгласно т. 7 от договора за кредит, същият се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 10,45% годишно или 0,03% на ден, при изпълнение на условията по програма „Промоционални условия по стандартен кредит на текущо потребление, обезпечен със залог на вземане на пенсия, заедно със залог на вземане по сметка и Условия по ДСК Партньори“, подробно описани в Приложение № 2 към договора, като при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или отчасти и прилоимият лихвен процент се увеличава, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на договора, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит не е упоменат.

Съгласно т. 8 от договора за кредит, годишният процент на разходите по кредита е 12,16% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия.

Съгласно т. 10 от договора за кредит, вземанията по него са обезпечени със залог върху парични вземания в лева.

Съгласно т. 14 от договора за кредит, неразделна част от него са общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица. Съгласно т.7.1 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент (променлива компонента) и определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.

По делото не е приложена методология за определяне на базовия лихвен процент.

Съгласно т. 19.1 от общите условия, при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателя погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежна дата, надбавката за забава не се прилага.

Съгласно т. 19.2 от допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно т. 20.1 кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем в следните случаи: при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия на принудително изпълнение; кредитополучателят предостави невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; при нецелево използване на средствата по кредита; кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и осигуряване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора и общите условия, както и в други случаи, предвидени в закона; кредитополучателят не предостави удостоверение за погасено задължение по т. 13.10 при рефинансиране на кредит.

Съгласно чл. 20.2, изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл. 19.2 от общите условия.

По делото е представен Погасителен план и ГПР към договора за кредит, съдържащ датата на погасителните вноски и техният размер, лихвеният процент за всяка вноска, както и информация каква част от главницата, респективно каква част от лихвата, се погасява с всяка вноска.

Представено е и извлечение от счетоводни книги по сметка № 21630629 по договора за кредит от 20.03.2014 г., с дата на извлечението 5.07.2019 г.

Представено е удостоверение за наследници на О.Н.Р., от което се установява, че единствен наследник на починалата на 10.08.2014 г. е П.Е.Р..

Представена е справка по лице от Служба по вписванията – София за периода 1.01.1992

- 19.11.2019 г., съдържаща данни за лицето О.Н.Р., от която е видно, че О.Н.Р., заедно с Е.Р.Р., са били собственици на поземлен имот с пл. № 128Б, парцел 41, представляващ УПИ със стара имотна партида 329258, с адрес обл. София – Столична, общ. Столична, гр. Банкя, ул. „*******, Михайлово.

Представена е и справка за лице от Служба по вписванията – София за периода 1.01.1992

- 19.11.2019 г., съдържаща данни за ответника П.Е.Р., от която е видно, че същият е учредил договорна ипотека върху поземлен имот с пл. № 128Б, парцел 41, представляващ УПИ със стара имотна партида 329258, с адрес обл. София – Столична, общ. Столична, гр. Банкя, ул. „*******, Михайлово, вписана на 2.12.2014 г. – след смъртта на наследодателката О.Р..