Решение № 606 от 19.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Варна, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20233100500523 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №89422/23.12.2022г. от Б. С. С., ЕГН **********, с адрес:

****, срещу решение №4021/16.12.2022г., постановено по гр. дело №20213110116422/2021г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца разликата над сумата от 1006,25 лева (хиляда и шест лева и 25 ст.) до сумата от 2039,59 лева (две хиляди тридесет и девет лева и 59 ст.), претендирана като недължимо платена, при начална липса на основание, сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 3027761595/26.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се въззивникът счита решаващият извод на първоинстанционния съд, че договорът за кредит не е нищожен, поради некоректно посочване на ГПР в него. При формиране на процента на ГПР следва да бъде включено възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги. Отделно от това се поддържа, че клаузата за ГПР е нищожна, тъй като се прибави възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, неговият размер възлиза на 145.14%, нахвърлящ законоустановения праг. Допълнително са изложени аргументи за нищожност на клаузата за коментираното възнаграждение, като противоречаща на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит и като неравноправна на основание чл.143, ал.1, т.3 от Закона за защита на потребителите.

Поддържат се и допълнителните основания за нищожност на целия договор за кредит, поради това, че каузите за договорни лихви са нищожни, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като уговорения процент надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Въведени са и оплаквания за неправилност на мотивите на районния съд, че е доказано плащането на част от вноските от трето лице, поради което искът следва да се отхвърли в тази му част и на това основание.

Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да уважи предявения иск в цялост.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Профи Кредит България” ЕООД, в който се оспорва въззивната жалба. Посочва се, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че ищецът не е доказал, че е платец на част от вноски, като е негова тежестта. За обоснован се счита извода, че договорът за кредит е действителен, като ГПР е правилно посочено и не е нарушен чл.11, ал.1, 10 от Закона за потребителския кредит. Спазена е и разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, като при формирането на ГПР не следва да се включва възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги, тъй като те не са задължително условие за неговото сключване.

За неоснователно се счита възражението, че договорът е нищожен, поради противоречие на годишната договорна лихва с добрите нрави на 2 основание чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит. Договорната лихва е част от ГПР, като той не надхвърля пет кратния размер на законната лихва.

Развити са подробни правни доводи.

Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната част.

Подадена е частна жалба вх. №9959/08.02.2023г. от Б. С. С. срещу определение №1476/02.02.2023г., с което е оставена без уважение молба вх.

№89261/23.12.2022г. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение

№4021/16.12.2022г. по гр. дело

№20213110116422/2021г. по описа на ВРС чрез увеличаване на размера на присъденото в полза на адв. И. Н. адвокатско възнаграждение и отмяна на присъдените в полза на ответното дружество разноски.

Счита се, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Въведени са оплаквания, че неправилно е определено адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като е следвало да бъде приложено последното изменение на Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, бр.88 от 04.11.2022г.

По отношение на ответната страна са изложени съображения, че на същата разноски не се следват. Изложени са подробни правни аргументи и позоваване на практиката на СЕС.

Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на разноските.

Насрещната страна по частната жалба, счита същата за неоснователна.

Правилно е определено адвокатското възнаграждение, тъй като договорът за правна помощ е сключен преди измененията на цитираната наредба, поради което спрямо него се прилагат правилата на предходната редакция. За неоснователни се считат и доводите за недължимост на разноските от страна на ищеца/потребител сторени от ответната страна.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

3

Съдът е сезиран с предявен от Б. С. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2039.59лв., представляваща дадена без основание и недължимо получена над главницата по договор за потребителски кредит № 3027761595/26.01.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 26.01.2018г. е сключен договор за потребителски кредит № 3027761595, по силата на който на ищецът му е предоставен кредит в размер на 5000 лева и той се е задължил да го погаси на 24 месечни вноски, при ГПР 49.89 % и ГПЛ от 41.17 %. Общата сума, която следвало да бъде върната по кредита се равнявала на 7418.64лв. В договорът било уговорено, че ищецът дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Бонус +“ в общ размер от 3750.00лв. Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 156.25лв. Общото задължение по кредита и закупените услуги се равнявал на 11168.64лв., при вноска от 465.36лв.

Ищецът погасил предсрочно кредита, като заплатил на ответника сумата от 7039.59лв.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради непосочване на общия размер на кредита /чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК/. Липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

Годишният процент на разходите е посочен само като процент без да е посочено какви са допусканията, липсват данни, които да са послужили за неговото изчисляване. Освен процента на договорната лихва в съдържанието на договора не са включени всички възнаграждения по договора за гаранция, такси, водещи до различен размер на ГПР. На непосочване на ГПР в договор за кредит се приравнява ситуация, в която в договора се съдържа математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да се предоставят за това изчисляване данни.

Въведени са възражения, че ГПР е посочен некоректно, като в него е следвало да бъде включена възнаграждението за допълнителните услуги /в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК/. Представянето на поръчителство е абсолютно условие за получаването на заема, като клаузата по т.5 от договора, предвиждаща това е неравноправна.

4

Като се включи възнаграждението за допълнителни услуги в ГПР надвишава установения законов праг по чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит – около 123.37%.

Отделно от това възнаграждението за допълнителни услуги не се дължи на основание чл.10а от ЗПК, като клаузата е нищожна и на това основание и поради неравноправност.

На следващо място се релевира възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва, като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие със чл.11, ал.1, т.11 и 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа информация за размера, броя, периодичността и датата на плащане на погасителните вноски, както и не си съдържа информация за правото на отказ, начина и сроковете за неговото упражняване.

Наведени са възражения за унищожаемост на договора, сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Поради нищожност на договора за кредит се дължи само чистата стойност на предоставения заем, поради което надплатеното над тази сума се явява дадено без основание.

Формулиран е петитум да бъде осъден ответника да заплати процесната сума.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба ответника, с който заявява, че предявения иск е неоснователен. Не се оспорва обстоятелството за сключен между страните договор за кредит с посочените параметри. Оспорва се договора за кредит да е нищожен на посочените основания. По отношение на договореното възнаграждение за допълнителната услуга „Бонус+“ се ангументира, че същото не следва да се включва при изчисляването на ГПР по кредита, респективно на ГПЛ, която се явява част от него, тъй като в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги само в случаите, когато получаването на такива услуги е задължително условие за сключване на договора за кредит, какъвто настоящият случай не е. Дължимото възнаграждение за допълнителните услуги не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР 5 на ЗПК. Оспорват се като неоснователни и твърденията за унищожаемост на договора. Не се оспорва, че по кредита са постъпили посочените в исковата молба суми, но се твърди, че погасителната вноска с падеж 01.06.2018 г. в размер на 465,36 лева, както и част от сумата за предсрочно погасяване на кредита в размер на 605,18 лева, платена на 06.07.2018 г., са заплатени от трети лица, поради което ищецът не се е обеднил с посочените суми.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Решение

№4021/16.12.2022г., постановено по гр. дело

№20213110116422/2021г. по описа на ВРС, в частта, с която е осъдено „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1006,25 лева, претендирана като недължимо платена, при начална липса на основание, сума по недействителен

Договор за потребителски кредит

№

3027761595/26.01.2018г. е влязло в законна сила, като необжалвано.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за потребителски кредит № 3027761595, по силата на който на ищецът му е предоставен кредит в размер на 5000 лева и той се е задължил го погаси на 24 месечни вноски, при ГПР 49.89 % и ГПЛ от 41.17 %. Общата сума, която следвало да бъде върната по кредита е на 7418.64лв. В договорът е уговорено, че ищецът дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Бонус +“ в общ размер от 3750.00лв. Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 156.25лв. Същата включва приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Общото задължение по кредита и закупените услуги се равнява на 11168.64лв., при вноска от 465.36лв. Приложен е погасителен план, подписан от ищеца.