Разпореждане № 85730 от 14.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 85730 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110119453 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

217644/07.07.2026 г. о т А. М. А., ЕГН ********** с л.к. № *, издадена на 04.09.2025г. издадена от МВР, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.“Х* срещу „ЮР*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, р-н Витоша, бул./ул. О*, представлявано от Пе* - изп. директор, Д* с която са предявени обективно кумулативно субективно съединени искове:

1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-13632884 от 22.07.2016 г., сключен между А. М.

А., ЕГН ********** и "Б* С.А., клон България", ЕИК *, на основание чл.10, ал.1, чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-20, чл.19 ЗПК и чл.26, ал.1, пр. 2 и пр.3 ЗЗД (заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави ), чл.26, ал.2, пр. 2 (липса на форма) и чл.146 ЗЗПотр..

2. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който „ЮР*“ АД, ЕИК * да бъде осъден да заплати на А. М. А., ЕГН ********** сумата от 584.77 евро, заплатена без правно основание ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (07.07.2026 г.) до окончателното й заплащане

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Същият не е написан на ясен, разбираем език, шрифтът бил под 12 пункта. Твърди, че с таксата за ангажимент и с таксата за 1 застраховка се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-20 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че е платил застраховка за договора.

Твърди, че с тези такси не е ясно как е сформиран ГПР. Твърди, че ищецът е погасил изцяло заема, а заплатеното от него по недействителния договор подлежи на връщане като платено без основание.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.

Прави възражение за прекомерност

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за адвокатското възнаграждение, които твърди, че следва да е достойно: Банка: „ОББ“АД, IBAN: BG 17 UBBS *, Титуляр: Адвокат Л. И. А..

Моли за бъде освободен от такси и разноски. Представя декларация по чл.83, ал.2 ГПК.

Представя и моля да бъдат приети следните доказателства: 1.Заверени копия на адвокатско пълномощно и договор за безплатна правна помощ; 2.Молба с декларация за материално положение и имотно състояние в оригинал и заверени копия на справка за кредитна задлъжнялост, издадена на основание Наредба №22 на БНБ за ЦКР от 05.02.2026г., фишове за заплата и извлечения от ТР и имотен регистри; 3.Заверени копия на: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-13632884 от 22.07.2016г. с "Б* С.А., клон България", ЕИК *, сертификат, ОУ, СЕФ, извлечение от калкулатор на ГПР, от който е видно - какъв е реалния ГПР, а именно: 68,15%.

Моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза по делото, в която вещото лице да отговори на следните въпроси: 1/ Погасен ли е от ищеца процесния кредит - кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са погасени? 2/ Какъв е размерът на годишния процент на разходите по кредита, посочен в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-13632884 от 22.07.2016г. с "Б* С.А., клон България", ЕИК * и какво се включва него? 3/ Какъв е реалния ГПР при включени главница, възнаградителна лихва, застраховка „Защита на плащанията“ и такса ангажимент? 4/ Включена ли е застраховка защита на плащанията в размер на 259,20 лева и такса ангажимент от 75 лева в посоченото в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS- 13632884 от 22.07.2016г. с "Б* С.А., клон България", ЕИК * ГПР?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адвокат Л. И. А. - САК, личен номер на адвокат *, моб.номера *, имейл: [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л. 21 от делото).

Ответникътсе представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

2

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Цената на иска за недействителност е 2868.72 лева или 1466.75 евро, което определя държавна такса в размер на 58.67 евро.

Цената осъдителния иск е 584.77 лева, което определя държавна такса в размер на 25.56 евро.

Дължимата държавна такса за исковете е 84.23 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да се остави без движение.

Липсват доказателства по чл.38, ал.1, т.3 ЗА и коя от трите предпоставки.

Липсват реквиза по чл.127, ал.4 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

3

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 217644/07.07.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 58.67 евро за установителния иск и 25.56 евро за осъдителния иск или общо в размер на 85.57 евро, като задължително да посочи за кой иск внася държавна такса, ако внася по-малко от 84.23 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

2. на основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка, по която може да се преведе сумата.

3. Да представи доказателства за предпоставките по чл.38, ал.1, т.3 ЗА и да посочи коя от трите хипотези

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и 4 имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.