Решение № 1784 от 03.06.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 327/2026
- Вид
- Решение № 1784
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Недялко Иванов
Други актове по делото
- Определение № 1240 от 17.04.2026 · Недялко Иванов
- Определение № 1258 от 20.04.2026 · Недялко Иванов
- Определение № 1271 от 21.04.2026 · Недялко Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, б. "з", б."бб" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1784
Плевен, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20267170700327 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на П. С. Д. от с. Тученица, общ. Плевен, [улица] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM-1558615/02.04.2026г. на Младши автоконтрольор Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“, б.„бб“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, като е отнето СУМПС [номер].
В жалбата се посочва, че са налице съществени нарушения на административно-производствените правила арг. чл.146 от АПК, съответно: противоречие с материално-правни разпоредби; несъответствие с целта на закона, като се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че при постановяване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая от АО и нарушението не е доказано. Твърди се, че не са налице материалните предпоставки за прилагане на ПАМ от вида на посочената в чл. 171, т. 1, б. "з"/бб/ от ЗДвП. Счита се, че са нарушени и целта на закона и принципа на чл. 6 АПК и отнемането на "инструмент за реални доходи" при липса на доказано нарушение, което представлява неоправдано вмешателство в "имущество" по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и противоречи на принципа на пропорционалност в правото на ЕС.
Посочва се, че на 02.04.2026 г. в 11.06 ч. на мобилния си телефон оспорващия е получил обаждане от лице, което се представя за полицай и му съобщава, че преди около 20 мин. е извършил нарушение на ЗДвП на ул.Морава като е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит 350 L". Оспорващият е отишъл веднага на мястото, където го е чакала полиция и жената собственик на друго МПС, като е оказал пълно, добросъвестно и незабавно съдействие за изясняване на случая. Между оспорващия и собственичката на другото МПС, което явно е закачил при маневра назад, без оспорващият да разбере, не е имало никакви противоречия, оспорващият е заявил, че поема отговорност и желае да размени протокол за ПТП, но полицаят е заявил, че след като има обаждане до полицията, вече не може и му е бил съставен АУАН серия GA № 4382270/02.04.2026г., и обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0938-000126/02.04.2026г. като му е отнето свидетелството за управление на МПС-*********.
Посочва се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Заповедта е издадена в противоречие с материалния закон - в същата е прието, че е налице нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" ЗДвП. В случая обаче липсват данни за реално възникнали разногласия между участниците относно обстоятелствата по произшествието, а в самата заповед и в съставения АУАН не са изложени конкретни факти, какви точно са били тези разногласия, между кои лица са възникнали и от какво се установяват. Оспорващият счита, че от фактическата обстановка и липсата на щети по собственото му МПС сочи, че не е чул и не е усетил удар, поради което не е могъл да формира съзнание, че е настъпило ПТП и поради това материално-правните предпоставки за приложение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП липсват, а оттам и няма основание за налагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП.
Посочва се, че от обжалваната заповед не става ясно за какво точно нарушение се налага ПАМ, тъй като не е посочено на основание коя точка от чл.175, ал.1 ЗДвП се издава. Счита се, че оспорваната заповед е издадена и при съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като фактическата обстановка не е изяснена пълно, точно и обективно, а напротив - в АУАН пише, че оспорващият е реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила, което е невярно. Административният орган е възпроизвел формално съдържанието на АУАН, без задълбочена преценка на фактите и доказателствата. Посочва се още, че обжалваната заповед е немотивирана и постановена при липса на фактически основания, като липсват конкретни данни относно ключовите за спора факти - възприел ли е водачът настъпването на ПТП, с кого точно е възникнало разногласие и как е доказано това, както и защо се приема, че е налице именно хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в" ЗДвП, а липсата на достатъчна фактическа и правна мотивировка препятства съдебния контрол и сама по себе си е основание за отмяна. Посочва се, че обжалваната заповед не съответства и на целта на закона, тъй като при положение че не е възприето настъпването на ПТП и след установяването му и уведомяването му е оказано незабавно и пълно съдействие, се счита, че налагането на принудителната мярка не съответства на целта на закона и е несъразмерно. Оспорващият моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът – Младши автоконтрольор при Сектор Пътна полиция Плевен към ОД на МВР Плевен не е изпратил отговор по жалбата, а с изпращане на административната преписка от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен е изразено становище, че молбата следва да се остави без уважение и да се потвърди оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият - П. С. Д., не се явява, представлява се от адв. М. Б. – АК Плевен, която заявява, че поддържа изцяло изложеното в жалбата и счита, че от данните по делото се установява нейната основателност, а именно, че обжалваната ЗПАМ е издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, като наред с изложените в жалбата възражения добавя, че в случая заповедта, видно от самата нея е издадена, тъй като на 02.04.2026 г. в гр. Плевен, [улица], оспорващият управлява товарен автомобил Форд, със съответния регистрационен номер и извършва следното – като участник в ПТП не остава на местопроизшествието и не уведомява съответната служба, като е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква В от ЗДвП - при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, напуска ПТП, не уведомява службата за контрол, както и неизпълнява указанията , като от така описаното не става ясно какво и кое точно нарушение е извършил оспорващият. Явно е, че става въпрос може би за някаква техническа грешка, но създалата се неяснота ограничава правата на оспорващия. В заповедта текстово е изписано нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква Б и Е, а цифрово чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП. Посочва, че в обжалваната заповед не е посочено и по коя от точките на чл. 175, ал. 1 е нарушението и при това положение и че липсата на достатъчна фактическа и правна конкретика и мотивировка препятства съдебния контрол и това само по себе си е достатъчно за отмяна на обжалваната ЗПАМ. Посочва, че обжалваната заповед не съответства и на целта на закона, а при прилагане на ПАМ счита, че следва да се спазва и принципът на пропорционалност, който изисква наложената санкция да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели и също би трябвало да се прибегне до най-малко ограничаващата мярка, а в случая ПАМ е непропорционална, тъй като надхвърля необходимото за постигане на целите на закона. Иска се съдът да отмени обжалваната заповед и да присъди направените разноски съобразно представения списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът – Младши автоконтрольор при Сектор Пътна полиция Плевен към ОД на МВР Плевен, се явява лично издателят на обжалвания акт – мл. автоконтрольор Л. Ц., който счита, че заповедта трябва да остане в сила.
Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.04.26г. в 10,45ч. в град Плевен, [улица], с посока на движение към улица Бунтовник управлява товарен автомобил Форд Транзит 350Л с регистрационен номер [рег. номер] (негова собственост) извършва следното нарушение - като участник в ПТП не остава на местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол на МВР обслужваща региона, като водачът е установен след проведен телефонен разговор по данни на очевидци, и е извършил: 1) чл. 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, напуска ПТП, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, за което е съставен АУАН /л.12/.
По делото е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОД на МВР Плевен /л.л. 46-47/ за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.7 такава компетентност имат и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен – за цялата територия обслужвана от ОД на МВР Плевен.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM-1558615/02.04.2026г. на мл. автоконтрольор към Сектор Пътна полиция Плевен към ОД на МВР Плевен, спрямо Д. е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.
Като доказателства по делото са представени още: справка за нарушител/водач за оспорващия /л.л.13-15/, протокол за ПТП № 2026-1029-50282-1 от 02.04.2026 г. /лист 16/, удостоверение за настоящ адрес на оспорващия /л.8/, удостоверение за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ на ЕТНА ЕООД с [ЕИК] /л.л.9-10/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5, буква "а" и т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директора на ОД на МВР Плевен /л.л.46-47/ за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.7 такава компетентност имат и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен – за цялата територия обслужвана от ОД на МВР Плевен, а оспорената заповед е издадена от „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ Плевен към ОД на МВР- Плевен, за нарушение извършено в гр. Плевен.
Оспорената заповед обаче е издадена при неспазване разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, съгласно който, а и с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се вменява в задължение на административния орган да наложи санкцията с мотивирана заповед, т.е. ЗППАМ, имайки характер на индивидуален административен акт следва да отговаря на разписаните в АПК изисквания за съдържание – сред тях са и фактическите и правни основания за издаване на акта.
В настоящия случай съдът счита, че органът не е изложил фактически основания, свързани с обективни елементи от изпълнителното деяние на твърдяното нарушение, т.е. в оспорената ЗППАМ не се съдържат задължителните реквизити по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, като липсата им прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на наложената ПАМ.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП извън случаите по букви „а“ – „ж“, на водач който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fc411d6-c40f-4dc3-a22a-f1b22f6e2eac