Протокол № 13470 от 10.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57291/2021
- Вид
- Протокол № 13470
- Подписан
- 10.10.2022
- В сила
- 10.10.2022
- Състав
- КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- ЧЛ. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 132 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Семеен кодекс
- чл. 133, ал. 2 · Семеен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 13470 гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110157291 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното повикване в 11:49 ч. се явиха:
Ищцата Д. Г. Г. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. М., с пълномощно по делото.
Ответникът В. Г. Й. – редовно уведомен, явява се лично, доведен от ЦСЗ, не се представлява.
Софийска районна прокуратура – редовно уведомени от предходно съдебно заседание, явява се ПРОКУРОР Р..
АСП-ДСП „Слатина“ – редовно уведомени чрез имейл, не изпращат представител.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Ответникът В. Г. Й. – Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Р. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Адв. М. – Предявявам като главна претенция по т. 2, чл. 132, а 1 евентуалната е по т. 1, чл. 132 от СК.
Ответникът В. Г. Й. – Възразявам на така направената конкретизация от адв. М., доколкото считам същата за некоректна.
ПРОКУРОР Р. - Нямам възражение.
СЪДЪТ като съобрази изявлението на адв. М. в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА така направената конкретизация на исковата му претенция , а именно, че предявените искове по чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК се предявяват при съответната последователност, а именно: като главен да се счита искът по чл. 132, ал. 1, т. 2 и при условията на евентуалност този по чл.
132, ал. 1, т. 1.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА на основание чл. 133, ал. 2 от СК към изслушването на ответника В. Г. Й. – Искът на Д. Г., той не че е неоснователен, но тя е изключително нагла. Не е вярно, че от 2018 г. не живеем заедно, с нея сме живели от 2015 г. От този момент сме спирали да живеем заедно, аз 2017 г. постъпих в затвора и тя си тръгна 2019 г. да си живее. Постъпих в ЦСЗ 2017 г., тогава в периода между 2017 г. и 2019 г. е идвала всеки месец по 2 пъти на посещения, понякога е водила и детето.
Винаги съм работил в затвора, в момента и уча, като съм най-добрият ученик.
В момента съм отговорник на един клуб, в който се провеждат най-различни мероприятия, нося документи и наградите си. Първите 2 години работех на щат и получавах финансово възнаграждение, но си смених работата и сега работя по чл. 80 и не получавам такова възнаграждение. На ищцата съм й предоставил много повече финанси, в периода от както съм в затвора, тя имаше около 40-50 хиляди евро в сметката, това са мой пари, които тя харчеше. Аз й ги давах на ръка и тя отиваше в банката в Русе тъй като живеехме в Румъния и ходеше с любимия й джип „Кю 7-ца“, който държеше да й го купувам, но сега вече явно няма и ще трябва да търси други балъци.
Когато синът ми се роди синът ми беше на 6-7 месеца.
Ищцата Д. Г. Г. - Беше задържан в Гърция септември месец 2017 г., след като го задържат в Гърция малко след това идва в България и от тогава е постоянно в ЦСЗ.
2
Ответникът В. Г. Й. – Д. живееше 2 години в апартамента, който ми е наследство от майка ми и баща ми. Твърденията на Д. са напълно безумни, тъй като тя живее с най-пропадналия наркоман и зависим алкохолик, така че не смятам, че детето при мене би било в опасност, по-скоро нейното поведение е такова. Правя искане за двама свидетели, Лидия Й.а е моята снаха, която две години живя с госпожата, тя е наблюдавала отношенията с детето. Вторият свидетел е Рая Димитрова, която е направила една декларация с удостоверяване от личната й фирма, с което декларира, че след излизането ми от затвора ще ме наеме на работа в нейната фирма и ще ми дава добро възнаграждение, тя ме познава много отдавна, искам да каже няколко думи за мен, и Лидия Й.а ме познава много добре.
Адв. М. – Уважаема г-жо Председател, в предходното съдебно заседание ответникът посочи доказателствени искания, а именно разпит на свидетеля Лидия Й.а. В днешното съдебно заседание прави искане за допускане на още един свидетел, който според него представя доказателства за бъдеще време, предвид това, че този свидетел няма по никакъв начин да изясни обстоятелствата свързани с исковата молба, а ще установява факти и обстоятелства за бъдеще време, считам, че не е редно да се допускат.
СЪДЪТ при съобразяване становището на страните НАМИРА, че направеното в днешното съдебно заседание искане от ответника В. Й. за допускането му до разпит на втори свидетел при режим на довеждане лицето Рая Димитрова, е неоснователно дотолкова, доколкото част от фактите и обстоятелствата, които страната сочи, че желае да установи с посочения свидетел, на същия вече му е допуснат един такъв, а друга част от тях се отнасят до факти и обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване по настоящото производство
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника В. Й. за допускането му по делото до разпит на втори свидетел при режим на довеждане.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водените от страните свидетели.
3
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от съда свидетели, както следва
Свидетелят С.В.Д., 42 г., неосъждана без дела и родство със страните.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия лична карта № 646828649, издадена на 30.11.2016 г. от МВР София.
Свидетелят Л.П.С-Й, 4 3 г., неосъждана, без дела със страните, снаха на ответника.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия лична карта № 651165344, издадена на 30.09.2021 г. от МВР София.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност , обещаваме да кажем истината.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелката Л.П.С-Й и остави свидетеля С.В.Д..
Свидетелят С.В.Д. на въпросите на адв. М. – Познавам Д. от началото на 2020 г., познаваме се чрез наша обща позната, която беше счетоводител на моята фирма. Ответникът не го познавам, дамата Д. в момента, в който се запознахме и до ден днешен тя отглежда сама детето си. Тогава живееше в село
Лозен на квартира и в момента живее на квартира и сама го издържа. До този момент нищо не съм чувала за бащата нито от детето, нито от майката. Не мога да кажа какви са финансовите им отношения и дали имат такива. Знам, че нейните родители й помагат финансово и физически. Виждала съм ги, познавам ги и знам, че те помагат със сигурност за отглеждането на детето – взимат го от градина сутрин, вечер. Познавам детето, то се казва Дени и е в 3та група в кв. „Дружба“ 1, не знам как точно се казва детската. Детето се развива изключително добре, много е жизнен, динамичен, тренира джудо 2 пъти седмично, познаваме се достатъчно добре. Много е палав. Д. работи към този момент в строителна фирма като административен мениджър и е доста 4 заета по цял ден. Знам от Д., че в някакъв етап преди да се запознаем тя е живяла в апартамент заедно със снаха й, с другата свидетелка и мъжът й.
Знам, че са живели в един апартамент, но като се запознахме тя вече живееше сама, споделяла е, че бащата е в затвора. Не съм съвсем сигурна от може би едно 3-4 години, от момента, в който се познаваме бащата вече беше в затвора. Дени е на 5. Знам, че детето е било родено, когато бащата е влязъл в затвора, но не е имал годинка. Имам 2 образования: По първо образование съм икономист, по второ образование и призвание съм психолог и психотерапевт в детски център, в „Дианабад“. Мога да споделя, че когато ответникът влиза в затвора, към този момент те са били семейство, но доколкото знам малко след това връзката се е изчерпала и със сигурност знам, че не е имала материална подкрепа от каквато и да била негова страна на баби и дядовци, даже Дени не ги познава, нито са го търсили във времето, в което аз познавам Д. – бабата и дядото или съответно чичо и леля. Мисля, че ми е разказвала само за един път, когато е носила храна на ответника, на свиждане.
Разговаряла съм лично с детето, то е прекрасно и се развива чудесно, никога не е ставало дума за неговия баща, не сме го коментирали никога.
Категорично думата „татко“ или „баща ми“ не е споменавана от детето пред мен. Даже оставам с твърдото впечатление, че детето дори няма информация от роднина за баща си. Доколкото ми е споделяла за това как са се развили отношенията между нея и ответника, това е типично женски разговор, в началото нещата са се развивали „цветя и рози“, но и се сещам за една заплаха от страна на ответника, за която ми е споделяла. Не сме говорили за финанси, най-малкото, защото уважавам личното й пространство на самотна майка. Относно конкретната заплаха, беше споменала нещо във връзка с излизането му от затвора, какво ще й се случи в момента, в който той излезе от затвора. Мисля, че каза за нея конкретно, не мога да твърдя за детето и тя беше много притеснена.
Свидетелят С.В.Д. на въпросите на ответника В. Г. Й. – Това, което аз имам като информация от нея беше, че живее сама с детето с и в село Лозен. Ние се запознахме 2020 година тя живееше там, началото на годината.
Не съм чувала за лицето Ангел Ангелов. Знам, че на този етап бащата на Д. работи като тираджия, а майка й работи в операционна зала на болница „Св.
Анна“. Знам, че те много й помагат финансово, но не знам точно с какви средства. В периода, когато живееше в село Лозен, тя работеше в кв. „Изток“, 5 в заведение за хранене, като касиерка, след това продължи във „Вип секюрити“ и така нататък.
ПРОКУРОР Р. – Нямам въпроси.