Решение № 82 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110215648 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Й. М. от *** срещу предупреждение № КПК10284-4/30.09.2025 г. на за председател на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което е освободен от административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и осъществен състава на чл.115, ал.1 от ЗПК, тъй като деянието представлява маловажен случай, съгласно чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С жалбата се моли за отмяна на отправеното предупреждение, тъй като същото е издадено от некомпетентен орган, както и акта е съставен от некомпетентен орган. Твърдят се процесуални нарушения, както и че „*****“ ЕАД не са публично предприятие по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗПП, доколкото собственик на капитала му е неговия учредител ***, който е самостоятелен правен субект, различен от държавата, като последната не упражнява доминиращо влияние и по друг начин върху ЕАД-то. Претендират се сторените разноски.

1

За жалбоподателя, редовно призован, се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество изложените в нея съображения, както и навежда допълнителни доводи, касаещи неспазена процедура по ЗАНН относно съставянето на акта за административно нарушение. Претендират се сторените по делото разноски.

За органа издал атакуваното предупреждение в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставяне в сила на отправеното предупреждение като правилно и законосъобразно.Твърди се, че не са допуснати изложените процесуални нарушени в хода на административнонаказателното производство, както и че ЕАД-то е търговско дружество, чийто собственик на капитала е ***, като последният разходва държавни средства, като духът и волята на законодателя са да се съблюдава имуществото и интересите на лицата, които са ангажирани с разходването на държавни средства, като държавата чрез комисията можела да прецени дали е налице корупционен риск за лицето. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на КПК и се прави възражение срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните доказателства:

Жалбоподателят В. Й. М. е станал член на съвета на директорите (СД) на „*****“ЕАД, която промяна относно членовете на СД на дружеството, сред които и тази на М., е отразена в Търговския регистър на 10.06.2025 г.

Впоследствие е избран за председател на СД на ЕАД-то.

Съгласно чл.25, ал.1 от Устава на „*****“ЕАД, дружеството се управлява по едностепенна система от СД, който се избира за срок от пет години, а съгласно чл.26, ал.1 от същия СД се състои от три физически лица, съгласно решение на едноличния собственик. Едноличен собственик на капитала е ***, като правата му се упражняват, съгласно чл.22, ал.1 от Устава от Надзорен съвет на ***, а съгласно чл.22, ал.2 от същия в работата на Надзорния съвет, като упражняващ правата на едноличен собственик, вземат участие членовете на СД, без право на глас.

С писмо с вх. №КПК-595-7/17.06.2025 г. на председателя на ***, КПК е информирана за извършената промяна, касаеща членовете на СД на „*****“ ЕАД, а именно, че считано от 10.06.2025 г. са заличени Л. Х. Л., Ц. С. В. и В.

2

Х. П. и са вписани В. Й. М., Я. Ц. Д. и Е. С. М..

На 03.08.2025 г. е подадена встъпителна декларация по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК от М. пред КПК.

На 06.08.2025 г. в дирекция „Публичен регистър“ при КПК е направена проверка от свидетеля Д. за това дали в КПК са постъпили встъпителни декларации от новите трима членове на СД на ЕАД-то, като съответно за жалбоподателя М. не е установено да е подал такава в срок.

С писмо изх. №КПК-10284/06.08.2025 г. е поканен да се яви жалбоподателя в КПК за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 14.08.2025 г. в 14:00 часа в дирекция „Публичен регистър“ при КПК. Същата е получена лично на 18.08.2025 г. от жалбоподателя.

Видно от съставен констативен протокол №КПК-10284-1/13.08.2025 г. за уведомяване по телефон е, че М. не е получил поканата за явяване за съставяне на акт към момента на провеждане на телефонния разговор на 13.08.2025 г., като му е разяснено какво касае поканата, която му е изпратена.

В протокола е посочено, че М. е поискал актът да се състави в негово отсъствие, на датата, на която е поканен в неполучената от него към този момент покана, а именно на 14.08.2025 г., като акта му бъде връчен лично до 22.08.2025 г. в сградата на КПК.

Съставен е на 14.08.2025 г. от свидетеля Н. В. Д. – главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, оправомощена със заповед №КПКРД-06-159/15.05.2025 г. на за председателя на КПК, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя, за това, че като задължено лице не е подало встъпителна декларация пред КПК в срок до 10 юли на 2025 г. по чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК, а именно в едномесечен срок от заемането на длъжността от 10.06.2025 г. до 10.07.2025 г. и на 11.07.2025 г. е извършил административно нарушение, което е с посочена правна квалификация по чл.52, ал.1, т.1, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗКП. Отбелязано е, че декларация е подадена от жалбоподателя с валиден електронен подпис на 03.08.2025 г. АУАН е връчен на 19.08.20254 г. лично на жалбоподателя.

Същият е подал писмено възражение срещу акта на 25.08.2025 г., видно от входирането му с вх. №КПК-10284/2.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното предупреждение по 3 чл.28 от ЗАНН №КПК-10284-4/30.09.2025 г. от за председателя на КПК, който изпълнява функциите на председател на Комисията, въз основа на §7, ал.4 от ПЗР на ЗПК и към 30.09.2025 г.

Предупреждението е получено с известие за доставяне на 07.10.2025 г. лично от жалбоподателя.

Разпитана в качеството на свидетел актосъставителката Д. излага показания в подкрепа на констатациите по акта.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства и показанията на свидетелката Д.. Съдът цени писмените и гласните доказателства, като логични, последователни и непротиворечиви, поради което и не се налага тяхното обсъждане поотделно.

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от предупреждение, което е получено на 07.10.2025 г., а процесната жалба е входирана в КПК на 22.10.2025 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него предупреждение, намира следното:

Съгласно чл.120, ал.1 от ЗПК актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на КПК длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. Като писмено доказателство по делото е приета заповед №КПК-РД-06159/15.05.2025 г., с която е оправомощена от за председателя на КПК да съставят АУАН и актосаставителката Н. В. Д..

Съгласно § 7 ал. 4 ПЗРЗПК до избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията досегашният изпълняващ длъжността председател на същата изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предвид всичко гореизложено съдът намери, че както АУАН, така и процесното предупреждение са съставени, респективно издадени от съответните компетентни длъжностни лица.

Относно сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Изрично е посочено както в АУАН, така и в атакуваното предупреждение, че административното 4 нарушение и извършено на 11.07.2025 г., доколкото дължимото поведение е за период от един месец, а именно от 10.06.2025 г. до 10.07.2025 г. АУАН е съставен на 14.08.2025 г., след извършена проверка на 06.08.2025 г. в регистрите на КПК и след получено писмо от ***, относно смяната в СД на „*****“ЕАД. Предупреждението е издадено на 30.09.2025 г.

Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати при съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но същият макар и да не е получил поканата за явяване за съставяне на АУАН, към датата на съставяне на същия, е бил уведомен за съставянето му по телефона предния ден, преди съставянето, а именно на 13.08.2025 г. и видно от съставения констативен протокол не е възразил това да се случи в негово отсъствие.

АУАН е съставен и в присъствието на двама свидетели, съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, подписан е от съставителя и свидетелите. След съставяне на АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 19.08.2025 г.

Жалбоподателят се е възползвал от правото си да възрази срещу съставения му АУАН и е подал писмени възражения срещу него. Съобразявайки част от мотивите във възражението административнонаказващият орган не е издал НП, а процесното предупреждение, считайки случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

АУАН има и предвиденото съответно в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН съдържание.

Като както в АУАН, така и в предупреждението, при това при пълна идентичност са описани всички признаци от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, време и място на осъществяването му.

Поради което не се констатират допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са съществени и да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Разгледана и по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:

В процесния случай безспорно се установява, че за жалбоподателя, който се е явявал задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, тъй като е бил назначен за член на СД на „*****“ЕАД, е било налице задължение да подаде встъпителна декларация по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК от датата на настъпване на това обстоятелство, а именно от 10.06.2025 г., когато е станал член на СД на ЕАД-то, в едномесечен срок, което е до 10.07.2025 г. Същият е 5 подал встъпителна декларация видно от доказателствата, което и не се оспорва от страните, на 03.08.2025 г., т.е. 20 дни след изтичането на едномесечния срок, в който е било дължимо поведението за подаване на такава.

Разпоредбата на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК предвижда, че лица, заемащи публични длъжности са и: „членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни публични предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси“.

„*****“ЕАД е 100% държавно дружество, а членовете на СД управляват неговите активи и финанси и то попада в категорията „публично предприятие“. Установява се, че едноличен собственик на капитала е ***, който и определя кои да са членовете на СД на дружеството, като има право да назначава и предсрочно да прекратява и преди изтичане на предвидения в устава техен петгодишен мандат. Средствата и приходите на „*****“ ЕАД са публични, тъй като произлизат от държавни дялове и се използват в сферата на здравеопазването, което е обществена дейност. Лицата, които са членове на органи за управление или контрол на публични предприятия (както е определено в Закона за публичните предприятия), се считат за лица, заемащи публични длъжности. Това задължава членовете на неговия СД да подават предвидените в ЗПК декларации за имущество и интереси пред КПК и да спазват правилата за избягване на конфликт на интереси.