Решение № 10892 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10892 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110125061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предмет на делото е искова молба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № **, срещу „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „К. с.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и П. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „К. с.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 ТЗ за установяване вземането на „***“ ЕООД срещу солидарните длъжници „***“ ЕООД и П. С. П. за сумата от 16 740 лв., представляваща главница по запис на заповед от 20.06.2022 г., издаден от „***“ ЕООД без протест и разноски, с падеж за плащане 21.07.2022 г., авалиран при условията, при които задължението е поето на П. С. П., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед от 05.01.2023 г., постановена по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 70350/2022 г. по описа на СРС, 90 състав. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „***“ ЕООД е сключен Договор за наем на строително оборудване № ДХД6512/20.06.2022 г., за обезпечаване изпълнението на който е издаден и процесният запис на заповед. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който излагат твърдения за недопустимост на производството, както и за неоснователност на предявения 1 иск. Ответниците твърдят, че представеният по делото запис на заповед не е редовен от външна страна, като е и нищожен, доколкото в него липсва посочване на мястото на плащане, а падежът също не бил посочен ясно и недвусмислено. Оспорват твърдението, че до тях са били адресирани покани за доброволно изпълнение по Договор за наем на строително оборудване № ДХД6512/20.06.2022 г., както и че са били уведомени за прекратяването на същото правоотношение. Считат, че не е настъпил падежът за плащане по ценната книга. Поддържат, че вземането на ищеца е недължимо, доколкото същото е погасено. Твърдят, че записът на заповед е нередовен и поради непосочване в какво качество авалистът авалира издадената ценна книга.

Молят за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на иска е: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.

На 22.12.2022 г. ищецът подал в Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците.

По образуваното ч. гр. д. 71350/2022 г. по описа на СРС, 90 състав е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответниците по настоящото производство са подали в срок възражение против заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което е довело до предявяването на настоящата искова молба. Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжниците в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

Представен е в оригинал /в заповедното производство/ запис на заповед от 20.06.2022 г. издаден от „***“ ЕООД в полза на „***“ ЕООД. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента /поемателя/ или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д.

№ 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.

В представената ценна книга се съдържа наименованието “запис на заповед”, както в заглавието на документа, така и в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от 16740 лева. В 2 менителничния ефект като място на издаване е определен гр. София, като място на плащане – гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 273, като процесният запис на заповед е издаден на 20.06.2022 г. и е положен подпис от законния представител на издателя – П. С. П.. Ценната книга е платима на падеж 21.07.2022 г. Видно от изрично посочената в документа дата падежът е определен по реда на чл. 486, т. 4 ТЗ – на определен ден. С оглед отбелязването върху записа на заповед, последният е авалиран от П. С. П. в лично качество.

Следователно, налице е редовна ценна книга, с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като възраженията на ответниците в обратен смисъл се явяват неоснователни.

Предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е от категорията на абстрактните сделки, предвид което основанието не е елемент от фактическия състав на сделката и не обуславя нейната действителност. Поначало обаче записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало в резултат от проявлението на различни юридически факти. Именно каузална сделка обикновено е непосредствената причина за менителничното задължаване. Ето защо при надлежно въведени от страните в производството твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка /виж решение № 127/12.07.2013 г. по търг. д. № 274/2012 г.,II т. о., ВКС/.

Ищецът твърди, че процесният запис на заповед е издаден с цел да послужи като обезпечение на задълженията на ответника „Емтри“ ЕООД по Договор за наем № ДХД6512/20.06.2022 г., поради което за съда е налице задължение да изследва наличието на въведеното в настоящото производство каузално правоотношение между страните.

Видно от представения по делото Договор за наем №

ДХД6512/20.06.2022 г., същият е сключен между ищеца „Стройрент“ ЕООД, в качеството му на наемодател, и ответника „***“ ЕООД, в качеството на наемател, като има за предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на строително оборудване и/или механизация. В чл. 1 от договора е предвидено задължение при наемане на конкретно оборудване да бъде подписано допълнително споразумение, което да бъде неразделна част от договора, като последният урежда общите условия, приложими към наемането на притежаваното от ищеца оборудване.

Установява се от представеното към исковата молба Допълнително споразумение № 80081976/20.06.2022 г., че страните по договора за наем са постигнали съгласие за предаване на наемателя за временно и възмездно ползване за срок от 30 дни на 90 броя дървени трегери за метър L=3.30Н на 3 обща стойност от 5940 лв. и наемна цена за периода от 445,20 лв., както и на 150 броя дървени трегери за метър L=3.60Н на обща стойност от 10 800 лв. и наемна цена за периода от 809,46 лв., или общата стойност на предадените вещи е в размер от 16 740 лв., при обща наемна цена от 1254,66 лв. без ДДС.

Договорът за наем, уреден в чл. 228-239 ЗЗД, представлява двустранен, възмезден и консенсуален договор, с който наемодателят предоставя на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят се задължава да плаща определена цена. Начинът на плащане на цената по договора за наем е уговорен между страните в чл. 5 от договора, в който е посочено, че наемателят следва да заплаща наемната цена в срок от пет дни от издаване на всяка фактура. В същата клауза, уреждаща задълженията на наемателя, е установено задължение за връщане на оборудването на наемодателя незабавно след прекратяване на договора, както и че последното следва да бъде върнато в добро техническо състояние и без повреди. В чл. 7 от договора за наем страните са уговорили начините за прекратяване на възникналата между тях облигационна връзка, в т.ч. е предвидена възможност за наемодателя едностранно и незабавно да прекрати действието на договора с писмено предизвестие в случай на забава на наемателя за плащане на дължим месечен наем за период повече от петнадесет дни.

По делото е представена фактура № 8000115210/20.06.2022 г. на стойност от 1505,59 лв. с ДДС, представляваща наемна цена за предоставени за временно ползване вещи, съответстващи на тези, включени в Допълнително споразумение № 80081976/20.06.2022 г., с период на ползване от 21.06.2022 г. до 21.07.2022 г. и падеж за плащане на фактурата на 25.06.2022 г. Ответниците не са представили доказателства, от които да следва извод, че стойността на процесната фактура е платена в срок.

Видно от писмо от ищеца до ответника „***“ ЕООД с изх. № 300/16.11.2022 г., наемодателят е отправил изявление за разваляне на процесния договор на основание чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия – при забава повече от 15 дни за плащане на дължим месечен наем, считано от 16.11.2022 г., като е отправена и покана за връщане на наетото оборудване до 17.11.2022 г., в състоянието, в което е получено. Писмото е изпратено на адрес на електронна поща на дружеството наемател, идентична с посочената в договора за наем на оборудване, като страните са се съгласили, че уведомяването на посочените имейл адреси ще се счита за надлежно. Същото писмо е изпратено и чрез куриер, но видно от приложената по делото разпечатка от интернет страницата на куриера по номера на товарителницата, пратката е върната като непотърсена. Въпреки това съдът намира, че изявлението за разваляне на договора е достигнало надлежно до наемателя чрез изпращането му по електронна поща на посочения в договора електронен адрес и поради това е произвело действие. Доколкото процесният договор за наем е с периодично и продължително изпълнение, то съглашението следва да се счита прекратено занапред и изявлението за разваляне не води до разваляне с обратно действие.

4

Съгласно чл. 13 от договора за наем, ако при връщането на оборудването се установи, че същото е повредено, наемателят се задължава да заплати на наемодателя обезщетение за ремонта на оборудването в посочен от наемодателя размер и срок. В чл. 18 от договора страните са уговорили заплащането на неустойки от наемателя на наемодателя, като в ал. 2, т. 5 на клаузата се посочва, че в случай, че оборудването на бъде върнато на наемодателя в седемдневен срок от датата на прекратяване на договора, наемодателят може да иска по свой избор вместо връщане на оборудването неустойка с обезщетителен характер в размер на 120 % от неговата стойност, посочена в съответното Допълнително споразумение. Доколкото договорът за наем е прекратен едностранно от наемодателя на основание предоставената му в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия на 16.11.2022 г., то седемдневният срок за връщане на оборудването е изтекъл на 22.11.2022 г., като липсват доказателства, от които да се установява изпълнението на това задължение от ответното дружество, с оглед което за ищеца са налице условията за претендиране на така установената между страните неустойка. Следва да се посочи, че същата не може да бъде намалена като прекомерна, доколкото представлява уговорка между търговци, а съдът не намира основание и за нейната нищожност, тъй като не се установява неустойката да излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неустойката има характер на компенсаторна неустойка, като същата се дължи вместо изпълнение на поетите с договора задължения.