Решение № 157 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330111589 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.

М. У., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П. Т.“ № ***, ет. *, ап. * против „Би енд джи кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор с ответното дружество Договор за кредит с номер **** от **** г., по силата на който му е предоставена сумата от 1300 лева. Договорът бил сключен със срок на издължаване на заема- 16 месеца, годишен процент на разходите 45,30% и фиксиран годишен лихвен процент- 39,03%. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора кредитополучателят дължал такса за допълнително извършена услуга по бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 718,08 лв.

Съгласно чл. 9, ал. 2 кредитоискателят дължал и такса за ползване на услугата „Динамично плащане“ по своя кредит, която била в размер на 1077,12 лв. Общата стойност на двете такси била 1795,20 лв. Сочи се, че съгласно договора по кредита се дължи възнаградителна лихва в размер на 388 лв. за целия срок на договора, като същата се извлича от разпоредбата на чл. 4 от договора за кредит, а не е конкретно записана като сума. Сумите по така уговорените в чл. 9 от договора такси били съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска по кредита, като размерът на месечната вноска бил 217,70лв. В ежемесечната вноска се включвала част от дължимите по договора главница, лихва, такса за бързо разглеждане и такса за услуга „Динамично плащане“, като се твърди, че видно от процесния договор заемодателят е изготвил два погасителни плана, като във втория включил и уговорените в чл.9 такси. Смята се, че към настоящия момент ищецът е изпълнил изцяло задължението си по договора, в т.ч и горепосочените такси, като за това се представя и Удостоверение за изплатен кредит, издадена от ответника на ищеца, уверяващо, че той е погасил задължението си по горецитирания договор към дата 06.01.2023г., т.е. кредитът е предсрочно погасен.

1

Излага се, че ищецът се явява потребител по смисъла на ЗПК, като спрямо договора не били спазени императивните разпоредби на закона, което води до недействителност на отделни клаузи от договора. Ищецът се уповава на разпоредбата на чл.

21, ал.1 ЗПК, като смята, че ответникът е заобиколил закона и накърнил правата му като потребител. Твърди се, че таксата за бързо разглеждане на документи за одобрение на кредита и услугата „Динамично плащане“ не отговарят на каквото и да е еквивалентност между уговорените суми и извършените услуги от заемодателя. Уговорените такси представлявали „скрита“ договорна възнаградителна лихва в нарушение и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК. Изискванията, които клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал.

2 от договора отреждат на потребителя били неосъществими за него особено предвид размера на търсената от него сума- 1300лв. Сочи се, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управление на кредита съгласно чл. 10а ЗПК. Дейността по одобряване на кредитната заявка била свързана с основната търговска дейност на дружеството и предвид това разпоредбата на посочения член предвиждала изрична забрана да бъде изисквано заплащане за тях. Посочените клаузи водели до допълнително увеличаване на финансовата тежест на договора във вреда на потребителя.

Смята се още, че в ГПР на кредита следва да влизат всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и прочие, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В ГПР съгласно чл.11, ал.1,т. 10 ЗПК следвало да се посочат взетите предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение №1. В този смисъл предвидените по-горе такси според ищеца представляват предварително отчетните в падежните вноски суми и са на практика договорна възнаградителна лихва, която не е включена в ГПР в нарушение на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.

Излага се, че ако размерът на двете такси бъде включен в разходите на кредита, то ГПР ще се равнява на 431,80%, надвишавайки многократно императивно определения размер в ЗПК.

Предвид горепосоченото се смята, че ищецът има правен интерес за връщане на недължимо платеното, доколкото договорните клаузи са недействителни, затова се позовава на разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, като счита, че посочените клаузи са недействителни и сумите по тях са платени, без да са дължими, съответно е налице причинно-следствена връзка между обогатяването на дружеството и обедняването на ищеца.

Заради това се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1795,20лв., явяваща се недължимо заплатени такси по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 не накърнявали добрите нрави и не били в противоречие с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност. Сочи се, че дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим и строг контрол. Смята се, че не е налице противоречие на добрите нрави поради свободата на договаряне.

Ответникът смята, че твърдението за заобикаляне на закона е неоснователно и че посочените клаузи не представляват скрита възнаградителна лихва. Сочи се, че в договора има наличен ГПР съгласно разпоредбите на закона. Смята се, че посочените клаузи не са част от ГПР и не следвало да се калкулират в него, защото в ДР на ЗПК била дадена дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“, според която, за да бъдат включени разходите за допълнителни услуги в ГПР, те следва да са задължително условие за получаване на кредита, а в процесния случай ищецът сам е пожелал да се възползва от допълнителните действия.

Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на **** г. са сключили Договор за кредит с № ***** от **** г., по силата на който му е предоставена сумата от 1300 лева. Договорът е сключен със срок на издължаване на заема- 16 месеца, годишен процент на разходите 45,30% и фиксиран годишен лихвен процент- 39,03%.

Няма спор също относно факта, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи такса за допълнително извършена услуга по бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 718,08 лв. Съгласно чл. 9, ал. 2 кредитоискателят дължи и такса за ползване на услугата „Динамично плащане“ по своя кредит в размер на 1077,12 лв. Общата стойност на двете такси възлиза на 1795,20 лева и заплащането на същите е кумулирано към дължимите по договора вноски съобразно погасителен план.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за кредит от **** г., справка от електронен калкулатор за ГПР с включени допълнителни такси и без тях, стандартен европейски формуляр, общи условия, разписка за заплатена сума и справка за извършени плащания по кредита, предоставена от ответното дружество.

Между страните не е налице спор, а и от представената от ответното дружество справка е видно, че в процесния договор ГПР е посочен в размер на 45,30% и при изчисляването му е включена единствено главницата и договорната лихва.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необхоД. в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45,30%, а възнаградителната лихва- 39,03% годишно, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, 3 нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора са предвидени такса за допълнително извършена услуга по бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 718,08 лв. и такса за ползване на услугата „Динамично плащане“ размер на 1077,12 лв. и заплащането на същите е кумулирано към дължимите по договора вноски съобразно погасителен план. По този начин договора се оскъпява със сумата от общо 1795,20 лева от допълнителни такси, която значително надвишава размера на отпуснатата в заем сума.

Включени по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, таксите на практика се явяват добавък към възнаградителната лихва и представляват сигурна печалба за заемодателя. Тези клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл. 144,т 9 от ЗЗП, като с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.

По гореизложените съображения предявеният иск ще се уважи, като на ищеца се дължат неоснователно платените суми по договора за предвидените такси за допълнително извършена услуга по бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и за ползване на услугата „Динамично плащане“. Видно от представената по делото справка от ответното дружество, приета в проведеното на 12.12.2024г. открито съдебно заседание и неоспорена от ищцовата страна, по процесния договор за кредит ищецът е заплатил сумата от 2320 лева, с която е погасена главница в размер на 1300 лева, законна лихва в размер на 1,11 лева, договорна лихва в размер на 136,82 лева, такса „динамично плащане“ в размер на 222,33 лева и такса „бързо разглеждане“ в размер на 659,74 лева. Следователно въз основа на нищожните клаузи от договора предвиждащи заплащане на посочените по-горе две такси ищецът е заплатил без основание сумата от общо 882,07 лева, за който размер предявеният иск ще се уважи, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1795,20 лева искът ще се отхвърли, като недоказан по размер.