Решение № 4752 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4752 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110210685 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-011948 от 30.06.2022г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на И. М. М. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец.

Срещу Наказателното постановление И. М. М. подава жалба чрез адвокат Чюбатарова Николова. В жалбата се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че посочената в АУАН и НП фактология не отговаря на действителността, тъй като в периода 22-27 април 2022г. М. е бил извън София и автомобилът е бил в с. Скравена. Освен това се твърди да има разногласия между Акта и НП, тъй като в АУАН не било посочено „наличие на разногласия за ПТП … не изпълнява указанията на службата за контрол“. Освен това нямало и описание на автомобила в АУАН и в НП. С тези мотиви се иска от съда да отмени Наказателното постановление.

Пред СРС жалбоподателят се представлява от адв. Чюбатарова - Николова, която в съдебно заседание на 02.11.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 13.06.2023г. адвокат Чюбатарова - Николова пледира за отмяна на 1

Наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърди, че не е доказано авторството. Преписката била образувана по сигнал на свидетел-очевидец, но самоличността на автора не била установена по несъмнен начин, а полицейските служители не се били уверили в деянието. Защитата приема, че от свидетелските показания не е доказано извършването на нарушението, тъй като извършителят не е бил по това време в София. Актът не корелирал със сведението на очевидеца. В Наказателното постановление било посочено, че М. не контролира МПС-то си, а в сведението на свидетеля-очевидец се сочело, че ударът е нанесен при маневра на излизане от паркинг. Според адвоката има несъответствие между АУАН и Наказателното постановление, тъй като в Акта не били посочени разногласия между участниците, нито посочено изпълнение на указанията на органите на МВР и това се появявало едва в Наказателното постановление. Адвокат Чюбатарова – Николова твърди, че свидетелка, чието име не назовава, била спряла неправилно. В сведението била посочила, че М. е избягал с МПС-то, а при разпита - че е избягал като тя е преместила автомобила си, за да може той да излезе от паркинга. Освен това не били налице разногласия между свидетелката и М., а в Наказателното постановление имало подобно посочване. Описаната в Наказателното постановление фактическа обстановка не отговаряла на посочената като нарушена правна норма по чл.123, т.3, б. „В“ от ЗДвП, тъй като подалата сведение Василева не била пряк участник в ПТП, а негов свидетел. Защитата отрича жалбоподателят да е управлявал МПС-то. По отношение на разпоредбата на чл.185 от ЗДвП адв. Чюбатарова – Николова твърди, че тя следва да се прилага субсидиарно – само, ако няма друга норма при нарушение на закона, която да води до налагане на наказание. Според защитата фактическата обстановка в Наказателното постановление не отговаряла на сведението на сигналоподателя – очевидец, тъй като в сведението се сочело, че на паркинга, при маневра на излизане е ударен автомобилът на сигналоподавателката, а в Наказателното постановление се сочело, че на ул. „Деян Белишки“ поради недостатъчен контрол върху МПС е допуснато ПТП. Определят се като житейски нелогични показанията на свидетеля-очевидец, собственик на удареното МПС, тъй като тя била видяла от балкона на апартамента си, че МПС-то удря нейния автомобил и слязла долу да отместих автомобила, за да не пречи на другото МПС, защото при удар между автомобили никой не прави място на другия, за да мине, а и твърдението, че Василева не познава М. не било вярно, тъй като те живеели в съседни входове от няколко години и според адвоката свидетелката е знаела каква марка и какъв цвят автомобил кара съседът й.

Освен това адв. Чюбатарова – Николова твърди, че е нарушен принципа non bis in idem, тъй като от една страна било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а същевременно била наложена и „глоба“. Защитата представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. В списъка с разноски, приложен на лист 115 от делото, е направено искане за присъждане в полза на И. М. М. на сторените по делото разноски, които са определени в размер на 1000 лева.

Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по спора.

2

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

В последния почивен ден от Великденските празници през 2022г. – на 25.04.2022г., около 17:30 часа св. Т. С. К-В се прибрала от провинцията и паркирала управлявания от нея автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** пред блока, в който живее в ****, от към ул.

„Деян Белишки“. Тъй като нямало свободни паркоместа, К-В запушила два автомобила и оставила телефонния си номер на предното стъкло на нейното моторно превозно средство /МПС/. Докато качвала багаж в дома си и слизала за нов до автомобила, К-В поглеждала през прозореца дали няма да се освободи място, за да премести колата си, за да не пречи на другите автомобили. Именно в този момент тя видяла, че лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** удря с предната си дясна част нейното превозно средство в областта на задния десен калник докато се опитва да излезе от местото, където е паркирал. Стигайки до автомобилите свидетелката К-В видяла, че водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** е мъж и му направила знак с ръце в смисъл „Какво правиш?“. Водачът на другия автомобил не реагирал по никакъв начин. К-В се качила в МПС-то си, за да го премести. Слизайки от колата тя видяла номер на автомобила, който огънал задния калник на МПС-то й и застанала пред него. Въпреки това водачът на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** напуснал местопроизшествието, което принудило свидетелката да се обади на телефон 112. Сигналът бил регистриран на 25.04.2022г. в 17:39 часа и предаден на КАТ. Към 18.10 часа на 25.04.2022г. местопроизшествието било посетено от свидетелите Г. и Х. от ОПП – СДВР.

Полицаите снели писмени сведения от Т. К-В и въз основа на тях св. Г. съставил скица на пътно-транспортното произшествие /ПТП/, както и Протокол за ПТП № 1829988 от 25.04.2022г., в който били записани данните на автомобила на К-В, както и щетите по него в областта на задната броня в дясно. За случая била образувана преписка в ОПП – СДВР, в хода на която било установено, че лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** е собственост на Виолетка Георгиева Муканска и И. М. М.. До последния била изпратена призовка за явяване в ОПП – СДВР. На 15.06.2022г. М. се явил в ОПП – СДВР и попълнил декларация, в която посочил, че на 25.04.2022г. той е управлявал лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ***, но не е бил в гр. София и нямало как да е ударил автомобила на К-В.

Свидетелят А.С. (в присъствието на С.Д. – свидетел на съставянето на Акта) съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 143812 от 15.06.2022г. на И. М. М. за това, че на 25.04.2022г. около 17:30 часа в гр. София, ул. „Д.

Белишки“, бл. 113А, като водач на лек автомобил „Ситроен“ с рег. № *** /личен/, поради недостатъчен контрол върху МПС-то, допуснал ПТП в лек автомобил „Шкода“ с рег. № ***, след което не уведомил органите на МВР и не останал на местопроизшествието. В Акта е посочено, че М. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП. Препис от Акта е връчен на И. М. М. срещу подпис на дата 15.06.2022г.

Въз основа на този АУАН срещу И. М. М. е издадено процесното Наказателно постановление № 22-4332-011948 от 30.06.2022г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР на основание чл.185 от ЗДвП е наказал М. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в 3 размер на 20 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП – с „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Това Наказателно постановление е получено от И. М. М. на 25.07.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез адвокат Чюбатарова - Николова до СДВР на 05.08.2022г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно : показанията на свидетелите СТ., Г., Д., К-В и Х.; АУАН с бланков № 143812 от 15.06.2022г.; декларация от И. М. от 15.06.2022г.; скица; Протокол на ПТП № 1829988 от 25.04.2022г.; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-5073 от 21.07.2015г.;

Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; писмо за връчване на призовка на М.; справка за собствеността на МПС с рег. № ***; писмо от Дирекция „Национална система 112“ с вх. № 121412/02.05.2023г. с приложен диск; договор за наем на имот; разпечатки от диска, предоставен от Дирекция „Национална система 112“ и съдържанието на звуковия файл, предоставен от Дирекция „Национална система 112“ и възпроизведен в протокол № 11080 от 13.06.2023г.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложените по делото Докладна записка от М. и писмено сведение от Т. С. Караилиева Василева, тъй като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не представляват свидетелско показание. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.

Именно защото писмените сведения на Т. С. К-В не са дадени непосредствено пред съда и са в писмен вид, те не могат да се приравнят на свидетелски показания и съответно да се анализират от съда. Заради това и всички доводи на адвокат Чюбатарова - Николова, базирани на тези сведения, не следва да се приемат за основателни, тъй като почиват на документ, който не може да бъде определен нито като писмено, нито като гласно доказателство.

Съдът постави в основата на фактическите и правните си изводи писмото от Дирекция „Национална система 112“ с вх. № 121412/02.05.2023г. с приложения към него диск, чието съдържание е свалено на хартиен носител на лист 113-114 от делото и в протокол от съдебно заседание от 13.06.2023г., както и показанията на свидетелката К-В. Писмото, разпечатките от диска и съдържанието на звуковия файл, предоставен от Дирекция „Национална система 112“ са еднопосочни, достоверни и непредубедени доказателства, които съдът следва да кредитира напълно. Те имат достоверна дата – 25.04.2022г. От записа се установява, че лице с имена „Т. Василева“ е подала сигнал за това, че лек автомобил „Ситроен“ с рег. № СА или 4

*** е ударил колата й (лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. ***) пред бл.113А в ж.к.

„Гоце Делчев“, бул. „Петко Ю. Тодоров“ и е избягал. В същия смисъл са и показанията на св. К-В, дадени пред СРС в съдебно заседание на 04.04.2023г. Поради това, а и доколкото звучат житейски достоверно, вътрешно логично и намират опора в доказателствата, предоставени от Дирекция „Национална система 112“, съдът се доверява изцяло на показанията на св. К-В. Този съдебен състав не вижда нищо нелогично, че след удара свидетелката е преместила автомобила си и така е направила път на виновния водач да напусне, тъй като от една страна това поведение на К-В не е забранено от закона, а от втора страна тя не може и не следва да бъде държана отговорна за това, че водачът, ударил автомобила й, е напуснал местопроизшествието, тъй като всеки отговаря за собствените си действия. Не на последно място в ситуация на конфликт, какъвто е и процесното ПТП, от засегнатите лица не може да се изисква да реагират, както в обикновена /неконфликтна/ ситуация. Поради това аргументите на адвокат Чюбатарова - Николова касателно поедението на св. К-В след удара не се споделят от съда.