Определение № 3392 от 02.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4595/2023
- Вид
- Определение № 3392
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.80 · Закон за здравето
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3392 гр. София, 02.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002104595 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК .
С решение № 97 от 01.06.2023г. по възз. гр.д. № 398/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено решение № 260002/20.04.2022г. по гр.д. № 72/2018г. Окръжен съд-Габрово, с което Д. Р.
А., С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ , гр. Габрово са осъдени да заплатят солидарно на С. И. И. сумата от 90000лв., предявен като частичен иск от такъв за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на фактическата му съпружеска съжителка Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на новороденото му дете А. С. И., починало на 26.09.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил този иск в останалата му част до пълния предявен размер от 90 000 лв., предявен като частичен от 150 000 лв. Със същото решение Д. Р. А., С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ са осъдени да заплатят солидарно на И.
С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., сумата от 90 000 лв., предявен като частичен за сумата от 150 000 лв., представляваща 1 обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на майка й Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане, както и да заплатят на Н. С. М. и Н.
С. М. по 90 000 лв. на всеки от тях, частично предявени за сумата от по 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на дъщеря им Д. Н. М., починала на 04.10.2013г., ведно със законната лихва от 21.09.2018г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЗД „ЕВРОИНС“ АД и ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, както и при участието на трети лица, помагачи на ответника Д. Р. А. - ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Против въззивното решение в срок е постъпила касационна жалба от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, чрез адв. Н. М.. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване по следния правен въпрос: Следва ли съдът да се произнесе по възможни настъпили усложнения, причинени от трета неучастваща страна в процеса, възникнали поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане от деликт и причинените от това имуществени и неимуществени вреди, дали се намират в пряка причинно- следствена връзка с деликта, при направено възражение в тази насока?
В срок е постъпила касационна жалба и от Д. Р. А., чрез адв. С. Г.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Следва ли въззивният съд да отговори с мотивирано определение по допустимостта на отхвърлени от първата инстанция доказателствени искания, повторени като такива във въззивната жалба или е достатъчно да ги отхвърли, без да излага мотиви, при положение, че събирането на тези доказателства е свързано с правилното изясняване на спора?
2
2.Съставлява ли липсата на мотиви по всички наведени от страните доводи, съображения и възражения съществено нарушение на процесуалните правила?
3.Допуснал ли с въззивният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал, респ. не е дал указания на ответниците, че не сочат доказателства за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата във връзка с това тяхно възражение ?
4.При искане за солидарно осъждане на две или повече лица, следва ли съдът да обсъжда противоправното виновно поведение на всеки един от тях с оглед степента за приноса на негативния резултат от страна на всеки от тях?
5. Допустимо ли е съдът да се позовава в мотивите си на констатациите на наказателно постановление, което е отменено с влязло в сила съдебно решение?
От С. И. И. , И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И.
И., Н. С. М. и Н. С. М., чрез адв. Р. Б. и адв. Р. Б., са постъпили отговори на двете касационни жалби, в които са изложени доводи за неоснователност на същите, както и за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ответници по делото срещу осъдително въззивно съдебно решение, постановено по искове с цена на всеки един от тях от над 5 000 лв.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с присъда № 3/11.01.2019г. по НОХД № 119/2017г. по описа на Окръжен съд-Габрово ответникът Д. Р. А. е признат за виновен в това, че за периода от 20:00 ч. на 25.09.2013г. до 08:00ч. на 26.09.2013г., в качеството си на дежурен лекар - акушер-гинеколог в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, при упражняване на лекарска професия, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил правилата за добра медицинска практика, инкорпорирани в Медицински стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба № 32/30.12.2008г. вр. чл.80 от Закона за здравето, а именно Глава XII, т.2.2.1, т.3.3.1.1 и т.3.1.1, като не разпознал спешен случай при раждане при бременната Д. Н. М., въпреки високата температура и 3 проведените повече от три функционално окситоцинови теста, не отчел, че се касае за бременност с повишен и реализиран риск и не направил антепартална оценка на рисковете за майката и плода, както и не назначил кардиотопографски запис, не извършил цялостно поемане на АГ частта в овладяване на спешно състояние, нарушил т.5.9.6 от Глава ХХ от същия стандарт, като не отчел заплахата за здравето на бременната и плода при преносеност на плода и не преминал към спешно оперативно родоразрешение, нарушил т.3 и т.7 от раздел „За лекар ординатор“ от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО, като не извършил системно наблюдение на родилката Д. М., не отчел състоянието й, както и промените, настъпили в него по време на дежурството му и с действията си при независимо съпричиняване със С. М. К. по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на бебето А. С.
И., починало на 26.09.2013г. и на майката Д. Н. М., починала на 04.10.2013г. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен - престъпление по чл.123 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда ответницата С. М. К. е призната за виновна в това, че на 26.09.2013г. в гр. Габрово - в АГ на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, нарушила правилата за добра медицинска практика, инкорпорирани в Медицински стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба № 32/30.12.2008г. вр. чл.80 от Закона за здравето, а именно Глава XII, т.2.2.1, т.3.3.1.1 и т.3.1.1, като не разпознала спешен случай при раждане при бременната Д. Н. М. и не сложила началото на медицински грижи чрез оперативно родоразрешение, не разпознала страдание на плода и не предприела действия по овладяването му и не направила антепартална оценка на рисковете за майката и плода, не извършила цялостно поемане на АГ частта в овладяване на спешно състояние, нарушила т.5.9.6 от Глава XX от същия стандарт, като не отчела заплахата за здравето на бременната и плода при преносеност на плода, както и нарушила т.5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО в частта за лекар ординатор, като не обсъдила със завеждащ отделението състоянието на Д. М. и не съобразила становището му да се премине към оперативно родоразрешение и с действията си при независимо съпричиняване с ответника Д. Р. А. по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - на бебето А. И., починало на 26.09.2013г. и на майката Д. М., починала на 04.10.2013г. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен - престъпление по 4 чл.123 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК.
С решение № 229/19.12.2019г. по ВНОХД № 168/2019г. на Апелативен съдВелико Търново, Д. А. е признат за невиновен по обвинението, че е извършил нарушения по т.2.2.1 и т.3.1.1 от Медицински стандарт по акушерство и гинекология и нарушение по т.7 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО в частта за лекар ординатор и е оправдан по обвинението в тази му част, а С. К. е призната за невиновна по обвинението ,че е извършила нарушения по чл.72 ал. 1 т.4 от Правилника за устройството и вътрешния ред в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и нарушение по т.5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в АГО в частта за лекар ординатор и е оправдана по обвинението в тази му част, като осъщественото от нея деяние е преквалифицирано по чл.123 ал.4 вр. ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК.
Решението на Апелативен съд-Велико Търново е оставено в сила с решение № 63/30.07.2020г. по КНД № 175/2020г. по описа на ВКС.
Предвид влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК въззивният съд е приел, че със задължителна за гражданския съд сила е установено, че всеки от двамата ответници Д. А. и С. К. е извършил посочените в присъдата нарушения и поведението им е противоправно, съответно скрепено с наказателна санкция. Със задължителна сила е установено и че в резултат на това поведение двамата, при независимо съпричиняване, са причинили смъртта на бебето А. И., починало на 26.09.2013г. и на майката Д. М., починала на 04.10.2013г.
Съдът е посочил, че според чл.300 ГПК под извършване на деяние се разбира осъществяването на конкретните факти, с които се реализира фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието и в случаите, когато като елемент от състава на деянието е включено причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. В заключение е направен извод, че по отношение и на двамата ответници- физически лица са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
Съдът е приел, че са налице и всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД - вреди, причинени на ищците от ответниците физически лица, които са били в трудово правоотношение с МБАЛ „Д-р Тота 5
Венкова“ – гр. Габрово и на които лечебното заведение е възложило работата по оказване медицинска помощ на родилката Д. М. и на новороденото й дете.
Посочено е, че доколкото с влязла в сила присъда е установено виновното и противоправно поведение на ответниците- физически лица във връзка с изпълнение на възложената им работа, то ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД, солидарно с преките извършители на деликта, за причинените вреди.
За неоснователни са счетени оплакванията на ответниците за допуснати нарушения при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критерия за определяне справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Изложени са мотиви, че при причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, отражението на настъпилата смърт върху психоемоционалната сфера ищеца и последиците от това, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Разпечатката съдържа 39 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fc289a4-0f53-44f3-af44-6a1732bd5f1a