Решение № 5683 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5683 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330103443 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищцата твърди, че на **** г. е сключила с ответното дружество договор за револвиращ кредит „****“ с лимит от 1000 лева. В исковата молба се поддържа, че договорът е нищожен поради съществени нарушения на императивните норми на ЗПК, изразяващи се в липса на ясно посочени условия за прилагане на лихвения процент и липса на методика за формиране на Годишния процент на разходите (ГПР). Изтъква се, че в договора липсва информация дали лихвата е фиксирана или променлива, както и че посочената абсолютна стойност на ГПР не позволява на потребителя да разбере какви компоненти са включени в него. Допълнително се навеждат доводи за нищожност на клаузите за неустойки и такси за събиране на задължения, тъй като същите не са включени в изчислението на ГПР, с което се заобикаля законовото ограничение за неговия максимален размер и се нарушават добрите нрави.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв , в който се излгат съображения за несонователност на иска и моли съда да бъде отхвърлен.

Ангажира доказателства. Претендира разнсоки.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за основателен. От представения договор за кредит се установява, че същият попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, който поставя строги изисквания към съдържанието на договора с цел защита на потребителя като по-слаба страна. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът е нищожен, ако не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от същия закон. В процесния договор действително е посочен лихвен процент, но липсва описание на условията за неговото прилагане, включително дали той е фиксиран за целия период или подлежи на промяна.

Това представлява съществен порок, който ограничава възможността на потребителя да предвиди финансовите си задължения.

На следващо място, съдът споделя доводите на ищцата относно нередовността на изчисления ГПР. В договора липсва изрично посочване на допусканията и методиката, по която е формиран този процент, което е задължително съгласно закона. Предвидените в договора неустойки за неосигуряване на обезпечение и ежедневни такси за събиране на вземания по своята същност представляват разходи, пряко свързани с кредита, които е следвало да бъдат калкулирани в общия разход по кредита и съответно в ГПР.

Невключването им води до обявяване на ГПР, който не съответства на действителната цена на ресурса, и представлява заблуждаваща практика, която заобикаля императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимален размер на ГПР.

По отношение на акцесорните клаузи за неустойка и такси, съдът намира същите за нищожни и поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер, който води до неоснователно обогатяване на кредитора, излиза извън присъщите функции. Подобни клаузи, заедно с таксата за предсрочна изискуемост, противоречат на принципа на справедливостта и целят единствено увеличаване на печалбата на заемодателя извън законовите ограничения. Предвид пълната недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, претенцията на ищцата следва да бъде уважена изцяло.

Съобразно изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото. Предвид изхода на спора и на основание 2

Закона за адвокатурата, на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на В. П. И., ЕГН **********, Договор за кредит „****“ от **** г., сключен с „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, поради противоречие с разпоредбите на чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище гр.

София, да заплати на В. П. И. направените по делото разноски в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище гр.

София, да заплати на адв. М. М. сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3