Решение № 1199 от 22.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1199

Сливен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700433 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от Д. К. К., [ЕГН], чрез адв. С. А. от АК – Търговище, подадена срещу Решение № 1040-19-7 от 25.06.2025 г., издадено от Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Д. К. К. срещу Разпореждане № 191-00-2272-3 от 30.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, считано от 21.09.2023 г. до 20.05.2024 г. включително, в размер на 22,81 лева дневно.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че: незаконосъобразно административният орган е приложил новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което е присъщо за процесуалните закони; обратно действие на закона е допустимо по изключение; към датата на подаване на процесното заявление са били налице всички предпоставки за отпускане на правото на парично обезщетение за безработица; правопораждащите факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54б от КСО, преди влизането в сила на новата ал. 8 и правото на оспорващия е упражнено чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. вместо разпоредбата на чл. 62, § 1 и 2 от същия регламент. Моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита оспореното решение за законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар. В представени писмени бележки излага съображения, че: за правилното решаване на спора има значение Решението от 23.04.2026 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-116/2025, в мотивите на което е прието, че приложим в случай, идентичен с настоящия, е чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, който предвижда дерогация в правилата за изчисляване, предвидени в § 1 и § 2 на чл. 62 от същия Регламент; административният орган правилно е приложил по отношение на оспорващия, както чл. 62, § 3 от посочения Регламент, така и разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, която се прилага от датата на влизането й и към заварените правоотношения.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2023 г. с вх. № 2055 от оспорващия Д. К. К. е подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по КСО, чрез Директора на дирекция „Бюро по труда“ – [населено място], до Директора на ТП на НОИ Сливен, приети с Вх. № 191-00-2272-1 от 17.10.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен. Към заявлението са приложени: Заявление от 16.10.2023 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария; Декларация от 16.10.2023 г. относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. В заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, К. е декларирал осигурителен период във [държава] от 06.09.2023 г. до 20.09.2023 г. с причина за прекратяване на трудовата му дейност – приключване на с. з.. В Декларацията относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, К. е посочил, че: през периода на последната му з. в ч., с., д. и преобладаващата част от р. му са живели в България; разполага с п. ж. в България; през периода на последната му з. в ч. е ж. под н.; през периода на последната му з. в ч. не се е завръщал в България.

С оглед извършване на преценка относно правото на оспорващия на парично обезщетение за безработица, в хода на административното производство, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, са отправени до компетентната институция на [държава] искане за осигурително досие - трансграничен работник /U001СВ/ и искане за информация за заплатата /U003/, предвид което производството по отпускане на обезщетението е спряно с Разпореждане № 191-00-2272-1 от 19.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

В отговор на 29.05.2025 г. са получени документи U017 /осигурително досие - трансграничен работник/ и U004 /информация за заплата/, в които са удостоверени осигурителен период от 06.09.2023 г. до 20.09.2023 г. с основание за прекратяване на заетостта - дата на изтичане на договора, и размер от 997,80 евро брутен доход през периода от 06.09.2023 г. до 20.09.2023 г.

С Разпореждане № 191-00-2272-2 от 29.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 55 от АПК, производството по заявлението на Д. К. за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, с оглед получаване на всички необходими документи чрез системата „Електронен обмен на данни за социалната сигурност“.

Изготвена е справка – актуално състояние на всички трудови договори на Д. К. К. с [ЕГН] за периоди на осигуряването му в България включително за периоди от 01.09.2021 г. до 31.08.2023 г.

С Разпореждане № 191-00-2272-3 от 30.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 21.09.2023 г. до 20.05.2024 г. в размер на 22,81 лева дневно. Паричното обезщетение е изчислено въз основа на осигурителен доход за периода от 01.09.2021 г. до 20.09.2023 г. в размер на 19311,63 лева, при което е определен среднодневен осигурителен доход в размер на 38,02 лева и дневно парично обезщетение за безработица в размер на 22,81 лева /60 % от 38,02 лева/. В мотивите на разпореждането е посочено, че: предвид това, че последната заетост на К. е по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне на среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО, се вземат предвид: доходите, получавани по време на последната работа на К. и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по чл. 54б, ал. 7 от КСО, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, е обжалвано от К. по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. С Решение № 1040-19-7 от 25.06.2025 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и е отхвърлил същата като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел, че: в месеца, в който е прекратено осигуряването на оспорващия - септември 2023 г., е включен осигурителен стаж, придобит по законодателството на [държава], поради което приложение намира разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, която е в сила от 13.08.2024 г.; независимо, че заявлението е подадено на 16.10.2023 г., след като не е имало произнасяне относно правото към 13.08.2024 г., за оспорващия е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, поради което при определяне размера на паричното обезщетение за безработица на оспорващия са взети предвид всички негови доходи за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2023 г. включително и от 06.09.2023 г. до 20.09.2023 г. включително.

Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен, е съобщено на оспорващия на 27.06.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез изпращане по пощата на 08.07.2025 г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е издадено при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО /нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г./, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е в сила от 13.08.2024 г. Разпоредбата е материалноправна и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от оспорващия на 16.10.2023 г. - преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявлението и да не са завършили своето действие. Липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за оспорващия факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 от КСО и правото му на подпомагане е упражнено чрез подаване на заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.