Разпореждане № 149336 от 27.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 149336 гр. София, 27.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110145956 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу лицето, отговорно да поддържа вещта)

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 297584/10.09.2025 г. о т *********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

*******, срещу АГЕНЦИЯ ********, ЕИК ********, представлявана от Й.В. - председател на Управителния съвет, с адрес:

********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2-3 КЗ за сумата от 500.00 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 1484.82 лева, представляваща застрахователно обезщетение по преписка по щета № 44012132116177, за възстановяване на вреди на стойност 1469.82 лева на л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 560 4MATIC MAYBACH“, с рег.

№ СВ **** РК от ПТП, настъпило на 04.06.2021 г. на републикански път I-1, в посока от гр.

Враца към гр. Благоевград, в района на гр. Ботевград, като при движение на л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 560 4MATIC MAYBACH“, с рег. № СВ **** РК, управляван от С.Й.Б., ЕГН **********, по посочения пътен участък преминал през участък от пътя с изрязан асфалт за полагане на нова настилка, с включени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба (10.09.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 04.06.2021 г. на републикански път I-1, в посока от гр. Враца към гр. Благоевград, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при следните обстоятелства: при движение на л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 560 4MATIC MAYBACH“, с рег. № СВ **** РК, управляван от Симеон Бояров, по посочения пътен участък преминал през участък от пътя с изрязан асфалт за полагане на нова настилка. В резултат на ПТП на застрахования в ищцовото дружество по застраховка 1

„Каско+“, полица № 440120213141522, л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 560 4MATIC MAYBACH“, с рег. № СВ **** РК, са нанесени материални вреди.

Твърди, че увреденият автомобил е имал сключената застраховка „Каско+“ при ищеца, като вредите са отстранени при доверен автосервиз. За извършените ремонтно-възстановителни работи по автомобила ищецът е заплатил на автосервиза, извършил ремонта, сума в размер на 1 469.82 лева.

Твърди, че увреждането е настъпило поради обстоятелството, че пътното платно не е било обезопасено и поддържано в състояние, което да осигурява безпрепятствено преминаване, което не би могло да се вмени във вина на водача. Поддържа, че ответникът е отговорен за поддържането на пътя, на който е настъпило процесният пътен инцидент, както и пътят е част от републиканската пътна мрежа.

Твърди, че е оправил покана за доброволно изпълнение на ответника за заплащане на сума в общ размер на 1 484.82 лева, представляваща размера на причинената вреда с включени 15.00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Предвид обстоятелството, че ответникът не заплатил претендираната сума, предявява настоящата искова молба.

Моли съда да уважи иска. Посочва банкова сметка, на която да се изплатят претендираните суми: IBAN: *******, BIC: UBBSBGSF, при ******.

Претендира разноски.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Уведомление за щета; 2.

Застраховка „Каско+“, ведно с Общи условия; 3. Свидетелство за регистрация на МПС; 4.

Свидетелство за регистрация на МПС; 5. Свидетелство за регистрация на МПС; 6.

Свидетелство за управление на МПС; 7. Удостоверение за техническа изправност на МПС;

8. Опис-заключение по щета; 9. Калкулация по претенция; 10. Възлагателно писмо; 11.

Фактура; 12. Ликвидационен акт; 13. Платежно нареждане; 14. Регресна покана до АПИ, ведно с известие за доставяне.

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно: на С.Й.Б., ЕГН **********, адрес. *******.

Моли да се допусне назначаването на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), на която след като се запознае с материалите по делото, вещото лице да отговори на следните въпроси: 1. Каква е пазарната стойност, необходима за възстановяване на щетите по увредения автомобил към момента на настъпилото застрахователно събитие, като се имат предвид приложените по делото доказателства?; 2. В пряка и непосредствена зависимост ли са настъпилите щети по процесния автомобил с механизма на получаването им според приложените по делото доказателства?

Моли да се допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която след като направи справка в счетоводствата на ******* и на ******* вещото лице да отговори на следния въпрос: 1. Заплатена ли сума по щета 44012132116177, кога, в какъв размер е и заверена ли е сметката на ******* със съответната сума?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по 2 делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представляват от адв. А. Б., която представителна власт важи за всички инстанции (л.6 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.

Държавната такса е в размер на 50.00 лева.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева ( л.2 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

В исковата молба се твърди, че е станало ПТП в района по пътя ог гр.

Враца до Ботевград. Този път в цитираната от ищеца посока е над 50 километра. Така формулиран петитум и изложени твърдения, нито съдът не може да разбере къде е станал инцидента, нито да разпредели доказателствената тежест. Още по-малко с оглед прилагане на чл.6 ЕКПЧ, ответникът не може да се защити, тъй като исковата молба не е ясно.

Недопустимо е да се претендират вреди, които не се знаят къде са причинени.

Липсва мястото на причиняване. Същото е определено, не не е определяемо, тъй като е над 50 километра. За защитата правата на ответника и за преценка на доказателствата страната и съдът следва да знаят къде или в кои километри, по кой път е станала вредата. Къде е тя довършена. Къде е възникнала. Така претенцията не е ясна, не е индивидуализирана, а следва да се посочи от ищеца, за да знае съдът как да разпредели доказателствената тежест и как ответникът да се защитава. Това е така, защото ответникът се защитава по 3 фактите, а съдът трябва да зная дали ще се изследва целия път Враца – Ботевград или само конкретен участък от него.

Ето защо исковата молба следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 297584/10.09.2025 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждането, следва да отстранят нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, както и в същия срок да представят доказателства за това, както следва:

1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи мястото къде е станало 4

ПТП, мястото където увреденият автомобил е преминал през участък с изрязан асфалт, да го посочи по КК или по километри, като опише кой път е, в коя посока, да идентифицира пътя съгласно неговата индивидуализацията, съгласно пътната карта на България.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.