Решение № 53 от 17.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Б., 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20231200900237 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ЕТ „Л.-Е.П.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“Г.Д.“ №33, представлявано от Е.Г.П., със съдебен адрес: адвокат Р. Б., АК- Б., личен №*******, адрес: Б., ул."К.М." №1, с която срещу БАНКА ДСК АД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр.С., ул."М." №19 е предявен отрицателен установителен иск - за признаване за установено по отношение на ответника БАНКА ДСК АД, ЕИК ************, че ищецът ЕТ „Л.-Е.П.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.

“Г.Д.“ № 933, представлявано от Е.Г.П. не дължи сумите, както следва:

26186.29 лева главница, 1577.29 лв. лихва за периода 09.05.2008г. до 04.04.2011г., ведно със законната лихва от 05.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 523.73 лева разноски по делото, за които е издаден в полза на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ************ изпълнителен лист от 06.04.2011г., издаден по ч.гр.д. №501/2011г. по описа на РС Р. правно основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.

1

Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 06.04.2011г. е издаден изпълнителен лист на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

№501/2011г. на Районен съд - Р., по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: 26 186.29 лева главница, 1577.29 лв. лихва за периода 09.05.2008г. до 04.04.2011г., ведно със законната лихва от 05.04.20Hr. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 523.73 лева разноски по делото. По този изпълнителен лист на 22.06.2011г. по молба на взискателя БАНКА ДСК ЕАД е образувано изп.д.№253/2011г. на ЧСИ Г.С., per. №798.

Твърди се, че на 10.12.2019г. по изп.д. №253/2011г. е наложена възбрана, като действието е извършено след като е настъпила перемпция и извършваните изпълнителни действия по налагане на възбраната не прекъсват давността. На 06.03.2023г. изп.д. №253/2011г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като на 27.04.2023г. е образувано ново изп.д.

№209/2023г. Затова паралелно със срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл и срока на погасителната давност на вземането, който срок започва да тече от 26.06.2015г.

В исковата молба подробно се обосновава тезата, че вземането по този изпълнителен лист е погасено по давност, поради което се обосновава правен интерес от предявения иск и се иска уважаването му.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмено доказателство - ИЛ от 06.04.2011г. на РС Р. по ч.гр.д.№ 501/2011г., както и да се изиска копие на изп.д. №253/2011г. и изп.д. №209/2023г. на ЧСИ Г.С., per.

№798.

От ответната страна в срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор.

Препис от отговора е връчена на ищеца, но в срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

Оспорва се от ответника, че е страна, в чиято полза е издаден изпълнителен лист от 06.04.2011 г. на PC-Р. по ч. гр. дело 501/2011г на 06.04.2011г.

Не се оспорват следните факти: че Банка ДСК АД е образувала изпълнително дело № 253 /2011г. срещу ЕТ „ Л.-Е.П. „ ЕИК ********* представлявано от Е.Г.П. и изпълнително дело № 209/2023г., двете дела по описа на ЧСИ Г.С. , е per. № 798 ; фактът, че на 10.12.2019г. по изпълнително 2 дело № 253/2019г по описа на ЧСИ Г.С. е наложена възбрана върху имот собственост на Е.Г.П.; че на 06.03.2023г. изпълнително дело № 253/2011 г. по описа на ЧСИ Г.С. е прекратено на основание чл. 433, ал.1 ,т. 8 от ГПК и фактът, че на 27.04.2023г. е образувано ново изпълнително дело № 209 /2023г по описа на ЧСИ Г.С..

Твърди се, че давността се е прекъсвала, многократно в хода на изпълнителното дело и както с налагането на възбрана върху имот собственост на ищеца, така и с признание на вземането от ищеца.

Подробно в писмения отговор от ответната страна се изтъкват правни доводи в подкрепа на тезата, че давността за вземането не е била прекъсната.

Във връзка с висящо тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ВКС се иска спиране на производството по делото до постановяването на тълкувателно решение по обективираните в него въпроси, а при неуважаване на това искане се иска отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноските по делото.

Доказателствените искания на ответника са за приемане на писмени доказателства.

Правна квалификация на правата,претендирани от ищеца и на възраженията на ответната страна - предявен е отрицателен установителен иск с пр.основание чл.439 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са преписи от изпълнителни дела № 253/2019г. и изпълнително дело № 209 /2023г. и двете по описа на ЧСИ Г.С..

Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

На 06.04.2011г. по ч.гр.д.№ 501/2011г. по описа на РС Р. е издаден изпълнителен лист, с който длъжникът ЕТ „Л.-Е.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.“В.А.“ № 5, представлявано от Е.П., длъжникът Л.Д.П., с ЕГН ********** и длъжникът Е.Г.П., с ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ************, сумата в размер на 26 185,29 лв., сумата в размер на 1577,29 лв. лихва за периода от 09.05.2008г. до 04.04.2011г., ведно със законната лихва от 05.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и 3 сумата от 523,73 лв. разноски по делото – държавна такса.

Въз основа на този изпълнителен лист и по молба от 22.06.2011г. , в качеството на взискател от Банка ДСК ЕАД е поискано образуване на изпълнително прозиводтво. Такова е образувано под № 253/2011г. по описа на ЧСИ Г.С.. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ да извърша всякакви справки и да определи способа на изпълнение.

Не е спорен между страните и фактът, че ответната страна Банка ДСК АД е правоприемник на кредитора, в чиято полза е издаден процесния изпълнителен лист – Банка ДСК ЕАД, като е настъпила промяна в правноорганизационната му форма от ЕАД в АД, видно от справка от ТР.

По изп.дело № 253/2011г. по описа на ЧСИ Г.С. на 10.12.2019г. е наложена възбрана върху имот, собственост на Е.Г.П..

На 06.03.2023г. изп.дело № 253/2011г. по описа на ЧСИ Г.С. е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК

На 27.04.2023г. е образувано ново изпълнително производство под № 209/2023г. по описа на ЧСИ Г.С. по молба на Банка ДСК АД, като взискател и със същия изпълнителен лист. С молбата, на основание чл.18 от ЗЧСИ, взискателят е възложил на ЧСИ извършване на всички изпълнителни действия.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По правната квалификация:

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124 ГПК. По правната си същност искът е отрицателен установителен и предоставя възможност на длъжника да оспори вземането и свързаната с това материалноправната законосъобразност на изпълнението, като съгласно ал.2 на същата разпоредба може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяването му - да се оспори чрез иск изпълнението по висящ изпълнителен процес за събиране на вземане по процесния изпълнителен лист поради изтекла 5-годишна давност.

4

По гореизложените съображения искът е процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по основателността му.

По същество:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, т.е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Основното твърдение на ищеца е, че вземането е погасено по давност, като счита, че такава е започнала да тече от прекратяване на първото изпълнително дело, поради настъпила перемпция. Ищецът поддържа тезата, че след прекратяване на първото изпълнително дело извършените след перемпцията изпълнителни действия или искания за извършване на такива не са годни да прекъснат давността, тъй като са невалидни, недопустими и незаконосъобразни и за това не се отразяват на течението на давностния срок, не го спират, не го прекъснат, като са лишени от правна релевантност.

Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С прекъсването започва да тече нова давност, която всякога е пет годишна.

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, 5 извършването на разпределение, плащането въз основа а влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали и кога той ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, което е настъпило по право, като нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С цитираното ТР се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се спира.

По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика, която все още не е уеднаквена със задължителен тълкувателен акт. В тази връзка е образувано тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което към сегашния момент не е приключило. Трябва да 6 бъде предпочетено схващането, че загубването на силата на постановлението не се ползва с ретроактивен ефект, а се прилага от издаването на тълкувателното решение – 26.06.2015 г. Аргумент за приемане на такова тълкуване е гарантиране на принципа за гарантиране на правната сигурност (вж. по този въпрос Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. – и двете по описа на ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС).