Решение № 14 от 14.05.2025, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Административно наказателно дело 55/2025
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 14.10.2025
- Състав
- Диана Пенчева Петрова Енева
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27е · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Кубрат, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. И.ова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно наказателно дело № 20253320200055 по описа за 2025 година и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Бон Фер” – ЕООД – гр. Русе, ул. „**” № 11, ЕИК 117629301, представлявано от управителя Н. С., чрез адв. В. П., АК – гр. Русе, против Наказателно постановление /НП/ № 17 – 2500019 от 28.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Разград, с което му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв., на основание чл. 415, ал. 1 КТ, по реда на чл. 416 КТ. Като не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в АУАН, съставляващи нарушението, за чието извършване по отношение на дружеството е повдигнато обвинение, и като твърди, че е изпълнил предписанията на административнонаказващия орган, съставляващо отстраняване на нарушението, веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, както и че от извършването на нарушението не са произтекли вредни последици за работниците в предприятието, моли издаденото срещу дружеството НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Разград, счита НП за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Кубрат, уведомена, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: При направена проверка на 10.09.2024 г. по работни места в обект: пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Кубрат, продължила с проверка на 1 документи, предоставени от работодателя на 17.09.2024 г., на 08.10.2024 г. в канцеларията на Д “ИТ” – гр. Разград, относно спазване на трудовото законодателство и на организацията по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, установили, че обекта е стопанисван и експлоатиран от дружеството жалбоподател, което не е осигурило необходимите количества вода за производствени, питейно – битови и противопожарни нужди в обекта, с което е нарушена разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване(МИБЗУТРМРО). Видно от показанията на св. Св. В. – старши инспектор в инспекцията, на въпрос към намерените по работни места двама работници къде се мият и пият вода, получила отговор че им носят вода и че ползват за естествени физиологични нужди помещения на земеделската кооперация „Кубрат“, като в стопанския двор на предприятието няма вода и тоалетна, поради което извършилата проверката съставила Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г., в който отразила констатираните нарушения, вкл. в т. 2 цитираното, и дала съответно предписание за отстраняването му в срок до 26.10.2024 г. Протоколът е връчен на работодателя на 14.10.2024 г., видно от положения от управителя на дружеството електронен подпис – л. 41 от делото.
Не се твърди и не се установява даденото предписание да е обжалвано, съответно на указанията – по административен или съдебен ред, в 14-дневния срок, считано от съобщаването му на страната.
Със свое писмо изх. № 23/ 05.11.2024 г. – л. 44 от делото, управителят на предприятието уведомил инспекцията, че издадените предписания с Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г. са изпълнени в срок, уточнявайки по т.2 от протокола, че още на 09.10.2024 г. са, цитирам: „осигурени необходимите количества питейна вода и вода за санитарно-хигиенни нужди…. На обекта не е регистрирано производство. В този смисъл не е необходима вода за производствени цели.“
Видно от съдържанието на Протокол за извършена проверка № ПР2500168/ 28.01.2025 г., както и от показанията на свидетелите Св. В. и И. Т. – и дв. старши инспектори в инспекцията, на 06.01.2025 г. отново са извършили проверка по работни места като последващ контрол на „Пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали“, стопанисван и експлоатиран от „Бон Фер” – ЕООД, ЕИК 117629301, находящ се в гр.
Кубрат, ул. „Витоша“ № 64, и на место установили, че работодателят не е изпълнил предписание № 2, дадено с Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г., като не е осигурил необходимите количества вода за производствени, питейно – битови и противопожарни нужди, а само е поставил пластмасова бутилка от 5 литра за питейна вода и пластмасов бидон, пригоден за умивалник, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 221, ал. 1 Наредба № 7/ 23.09.1999 г.
Старши инспектор В. служебно е изискала информация от „Водоснабдяване – Дунав“ – ЕООД относно водоснабдяването на предприятието на „Бон Фер“ – ЕООД в гр. Кубрат и видно от приложения в адм.нак-.преписка отговор – вх. № ВХ25010472/ 27.01.2025 г. – л. 42 2 от делото, и в съответствие със съдържанието му приела, че дружеството към този момент – 27.01.2025 г., не е регистрирано като потребител на ВиК услуги в регистъра на клиентите на дружеството, както и че не е подавало заявление за водоснабдяване на имот с адм. адрес в гр. Кубрат, ул. „Витоша“ № 64.
Поканен да се яви в инспекцията за съставяне срещу дружеството на АУАН в 3дневен срок от получаването й, удостоверено с известие за доставяне на 29.01.2025 г. – л. 36 – л. 37 от делото, управителят на дружеството не се явил и не е изпратил свой упълномощен представител в указаните му време и място на инспекцията, за което е съставен констативен протокол от 03.02.2025 г. – л. 43 от делото, поради което в негово отсъствие ст. инспектор Св. В., в присъствието на свидетеля И. Т., съставила Акт № 17 – 2500019 за установяване на извършеното административно нарушение, описано подробно в същия, квалифицирано като бездействие в разрез със задължение за действие – неизпълнение на предписание за изпълнение на задължение на работодателя по чл. 221, ал. 1 Наредба № 7/ 23.09.1999 г., извършено на 29.10.2024 г. в гр. Кубрат и установено на 06.01.2025 г. Видно от приложеното известие за доставяне – л. 24 от делото, съставения срещу дружеството АУАН е изпратен за връчване на управителя на 04.03.2025 г. и е редовна връчен на негов представител на 05.03.2025 г.
„Бон Фер“ – ЕООД заявило възражения в 7-дневния, считано от връчване на АУАН, срок, постъпили в инспекцията с вх. № ВХ25019391/ 17…2025 г. – л. 29-30 от делото, както следва: считат изискванията по чл. 221, ал. 1 Наредба № 7/ 23.09.1999 г., за неприложими по отношение предприятието на дружеството – площадка за изкупуване на вторични суровини, макар и да признават, че тя съставлява търговски обект, в който работят 4 работника – 2 –ма, изкупуващи суровини и 2-ма пазачи на 4 часов работен ден; на служителите били осигурени средства за лична защита – неконкретизирани, но в това число и ръкавици; още при извършената проверка на 08.10.2024 г. в обекта имало осигурени, както било необходимо, така и достатъчно, количество вода за питейно – битови нужди, течен сапун, дезинфектант, кухненска хартия, т.е. цитирам: „абсолютно всичко необходимо за дезинфекцията на работниците в обекта.“; заявяват оплакването си, че в предписанието не пишело конкретно колко литра вода, според проверяващия инспектор, трябва да се стопанисва в обекта, като това не било конкретизирано и в Наредба № 7/ 23.09.1999 г.
Директорът на Д „Инспекция по труда” – гр. Разград, приемайки, че дружеството – работодател, отговарящо за организирането и изпълнението на дейностите, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурило необходимите количества вода за производствени, питейно - битови и противопожарни нужди, а само е поставило пластмасова бутилка от 5 литра питейна вода и пластмасов бидон, пригоден за умивалник, не е изпълнило предписание № 2, дадено с Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г., е извършило нарушение на чл. 415, ал.1 КТ, по реда на чл.416 от КТ е издал атакуваното НП, с което на основание цитираната разпоредба наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.. В НП подробно е обсъдил и отговорил на заявените от дружеството възражения, цитирам:
3
„Снимките, които са представени, не могат да се приемат като доказателство, че предписанието на контролния орган е изпълнено, тъй като на такъв тип място, а именно пункт, в които се съхраняват черни и цветни метали, необходимостта от големи количества вода е от съществено значение за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди. В случая за конкретния обект, необходимостта от постоянен приток на вода е важна за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите. Бидоните, поставени в обекта не могат да доставят такова количество вода, което да покрие съответните нужди на работещите, предвид дейностите, които извършват.“ В този смисъл са показанията на актосъставителя и на разпитания по делото свидетел по акта, които от своя страна се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетелите Л. Л. и Б. С. – двамата работници на дружеството, изкупуващи вторични суровини в пункта на дружеството жалбоподател в гр. Кубрат, се установява, че те от години работят в предприятието и са доволни ог условията си на труд, макар и да не ползват тоалетна и водоизточник с постоянно течаща вода на площадката; считат осигурената им от работодателя вода за пиене – минерална в туби от 10 литра, и миене, чрез бидон с канела, за достатъчни; използват тоалетната на съседно предприятие, която също не е непосредствено водоснабдена, но пък в близост до нея има външна чешма.
Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, относно неговата законосъобразност.
В тази връзка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено: в съответствие с целта на закона; от компетентния за това орган, на когото е възложен контрола за спазване на трудовото законодателство; при спазване на установената форма; в производството не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателните процесуални правила.
Относно твърдяната неправилност или противоречие с материалния закон, съдът намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 221 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване, ал. 1 - Предприятията и обектите в зависимост от характера на извършваната в тях работа се осигуряват с необходимите количества вода за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди; ал. 2 предвижда забрана свързването на водопроводни инсталации за питейна вода с инсталациите за вода с промишлено-технологично предназначение, ал. 3 обявява за недопустимо при наличие на водопроводни инсталации от различен тип, използването на промишлени води за питейнобитови нужди.
И вероятно защото е издадена на прага на 21-ви век, в европейска страна, на никой от издателите на наредбата не е хрумнало, че е възможно предприятие и обект, ползващо труда 4 на наета работна сила, да се счита за водоснабдено с водоноски, пластмасови туби с вода за пиене и пластмасови бидони с вместимост от 5 литра с вода за миене, в текста на ал. 1, чл.
221 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. да включи уточнението, че необходимите количества вода за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди следва да се осигуряват чрез водопроводни инсталации.
Ако контролираното дружество, задължено с предписание № 2, дадено с Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г., е имало колебания какво се очаква от него, за да го изпълни, е следвало да поиска указания и тълкуване на същото от издателя, както и ако е било несъгласно със същото да го обжалва по предвидения за целта административен и/ или съдебен ред.