Решение № 239 от 08.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Карлово, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100734 по описа за 2026 година

Предявени са искове за връщане на дадено без основание, с правно основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл.

11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищецът - Д. С. К. твърди, че на 16.01.2024г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1228278 към искане № 9537921, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 350 лв. (178.57евро), при фиксиран лихвен процент по заема 49%, годишен процент на разходите - 36.58%. Съгласно договора, (чл.5, ал.1) същият следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Съгласно чл.11, ал.1 от договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5, ал.1 от договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 99.50лв. (50.76евро), която тя следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна 1 вноска за неустойка. Ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесната неустойка, но не дължи плащания за същата на следните основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.

19, ал. 4 от ЗПЗ, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерииестеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Твърди, че по силата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в 2 размер на 99.50лв. (50.76евро) е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 30% от заетата сума в размер на 350лв. (178.57евро), без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение, а именно - за кредит от 350 лв. (178.57 евро) и обща сума за плащане 373.50 лв. (190.56 евро) заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем сума. Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от 33Д.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в клаузата на чл. 11 от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на 3 кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне ГПР - неустойката представлява близо 50% от заетата сума.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит № 1228278 към искане № 9537921/16.01.2025г., обективирана в чл.11, ал.1 от сключения между страните договор и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 99.50 лв. (50.76 евро), като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира направените по делото разноски, в тома число и присъждане на основание чл. 38 от ЗА сумата в размер на 400лв. (204 евро) в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство. Посочва банкова сметка по която да бъдат изплатени дължимите суми по делото, а именно - ********.

Ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД оспорва исковата молба, като предявена в условията на злоупотреба с права и неоснователна. Посочва, че договорът не е действащ между страните.

Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на Закона за потребителския кредит, тъй като при формирането на годишния процент на разходите били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Посочва, че както в договора за потребителски кредит, така и в стандартния европейски формуляр ясно били посочени размерът на ГПР и начинът на неговото формиране съобразно компонентите по чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Поддържа, че уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР, тъй като представлявала санкция за неизпълнение на договорно задължение, а не разход по кредита. Излага, че съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО в ГПР не се включвали суми, дължими от потребителя при неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че неустойката била индивидуално уговорена между страните, като към момента на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основание за нейното начисляване. В погасителния план ясно били посочени както вноските с неустойка, така и тези без неустойка, както и че изрично било указано, че сумите за неустойка се дължат само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Оспорва твърдението, че неустойката представлявала скрита лихва или допълнително възнаграждение за кредитора, като поддържа, че лихвата представлявала цена на предоставения финансов ресурс, а неустойката имала различна правна природа и обезпечително-санкционна функция. Процесната неустойка била действителна и не противоречала на добрите нрави.