Определение № 21095 от 08.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31455/2025
- Вид
- Определение № 21095
- Подписан
- 08.06.2026
- Състав
- СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21095 гр. София, 08.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110131455 по описа за 2025 година
Производство е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7987/13.01.2026 г., депозирана от ответника „Вивус.Бг“ ЕООД, за изменение на решение № 310 от 08.01.2026 г. по гр. д. № 31455/2025 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските. Твърди се, че присъденото в полза на адв. Ф. адвокатско възнаграждение е прекомерно и се излагат подробни съображения в тази връзка.
Постъпил е отговор от ищеца П. И., чрез адв. Ф., с който се моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
С цитираното съдебно решение от 08.01.2026 г. съдът е съобразил изложените от ответното дружество възражения срещу присъждане на претендираното от ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото са предявени главен и евентуален иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съдът е отчел проявената активност от процесуалния представител на ищеца посредством заявяване на доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, както и подаване на писмено становище преди провеждане на единственото открито съдебно заседание. Съдът след като е преценил възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението е присъдил в полза на адв. Ф. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в минимален размер на 204,52 евро /равностойност на 400 лева/.
Съдът след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция прецени, че в рамките на производството е проведено едно открито съдебно заседание, в хода на което са приети представените от страните по делото писмени доказателства. В проведеното открито съдебно заседание не се е явил упълномощеният процесуален представител на ищеца, като не са направени и допълнителни доказателствени искания. Същевременно изясняването на делото от фактическа страна не предполага полагането на значителни усилия от страна на процесуалния представител, доколкото по-голяма част от подлежащите на доказване факти са обявени за безспорни, а събраните доказателства не са в значителен обем. Размерът на защитавания материален интерес не е значителен. При определяне на справедливия размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца съдът е съобразил и служебно известните му обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адв. Ф. предоставя безплатна 1 правна помощ на ищеца кредитополучател, т.е. процесуалният представител е добре запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти на делата). При обсъждане на правната сложност на делото съдът е отчел и наличието на трайно утвърдена съдебна практика по дела със сходен предмет, както и че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът съобрази и Решение на съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че националната наредба противоречи на нормата на чл. 101, §1 от ДФЕС, като съдилищата не могат да прилагат на основание чл. 4, § 3 от ДЕС. Същото е съобразено и в съответствие с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС.
В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, както е посочил в постановеното по делото съдебно решение. Действително е налице практика на ВКС от 2022 г. и 2023 г., която обаче е неотносима, респ. неприложима към настоящия случай, тъй като са разгледани спорове с правна и фактическа сложност и цена на исковете многократно надвишаваща стойността в настоящото производство.
С оглед изложеното съдът приема, че решението не следва да бъде изменено в частта за разноските и молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7987/13.01.2026 г. на ответника „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК: ****, по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 310/08.01.2026 г. по гр. д. № 31455/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2