Решение № 1075 от 28.10.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Д. Б. Н.а

Миглена Йовкова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000503001 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3999 от 19 юли 2023г. по гр. д. № 9554/2022г. на Софийски градски съд, I ГО, 4 състав е отхвърлил предявените от Д. А. И., ЕГН ********** и И. Н. И., ЕГН ********** солидарно срещу „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, жилищен център, представлявана от Ю. Б. Г. и Д. Д. М. - изп.директори, за присъждане на сумата общо 49 061.30 /четирдесет и девет хиляди, шестдесет и един, 0.3/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени за периода от 07.07.2021г. до 04.07.2022г., в резултат на неизпълнение на договорните задължения от „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, по сключения между страните Договор за жилищен кредит от 17.08.2021г. с Допълнително споразумение към него от 08.11.2021г., формирана както следва: 1019.00 лв. - платени разноски и такси по Договор за жилищен кредит от 17.08.2021г; 40 387.00 лв. - платени лихви, разноски и такси по повод заповедно производство по ч.гр.д. № 64552/2021г. на СГС и изп. дело № 20228380401074 по описа на ЧСИ М. Б.; 5 972.71 лв. платени лихви в полза на заемодателя „Технауел“ ЕООД, по получен от 1 същото заем с договор за заем от 25.02.2022г; 117.00 лв. - разходи за отпускане на кредит от нов кредитор банка „ЦКБ" АД; 1682.00 лв. - разходи за учредяване и вписване на законна ипотека, като обезпечение на отпуснатия заем от „ЦКБ" АД; осъдил Д. А. И., ЕГН ********** и И. Н. И., ЕГН **********,

ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК

121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска" № 19, жилищен център, представлявана от Ю. Б. Г. и Д. Д. М. - изп. директори, сумата 300.00 /триста/ лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за защита от юрисконсулт.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищците Д. А. И. и И. Н. И. срещу решението по гр. д. № 9554/2022г. на СГС, ГО, 4 състав. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху процесуални нарушения, необосновани констатации и нарушение като резултат на материалния закон, искат отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените от тях искове. Поддържат, че ответникът е осъществил пълно неизпълнение на договора за кредит като не е отпуснал такъв, въпреки че в полза на банката е била учредена ипотека, което от своя страна е възпрепятствало тяхното изпълнение на договора за продажба и срещу тях е предприето принудително изпълнение. За минимизиране на вредите от принудителното изпълнение жалбоподателят е договорил и получил заем, за да плати в срока за доброволно изпълнение всички дължими суми, като по този начин са претърпели и вреди, изразяващи се в платените лихви, разноски и такси в изпълнението. Едва седмица преди изтичане на срока за усвояване на кредита банката ги уведомила, че кредитът ще бъде отпуснат след изпълнение на определени условия, в т.ч. удостоверение за липса тежести за апартамента и земята за 10 години назад, съдържащо и отбелязване по вписаните две искови молби (ИМ), като производствата по тях следва да са приключили с благоприятен за ответника резултат и запазване на правото му на собственост, с което едностранно ответникът е изменил недопустимо договора. Спорен между страните, сочат жалбоподателите, е дали вписаните ИМ по отношение на ПИ, върху който е построен апартаментът, представляват „тежест“, противопоставима на банката.

Жалбоподателите изложили своята теза пред банката в хода на преговорите, че тези ИМ не са противопоставими на банката и те са редовни кредитополучатели, тъй като те не закупуват идеални части от правото на 2 собственост върху недвижимия имот, а същите биха били противопоставими евентуално на суперфициара и след реализирането на правото на строеж и без вписани ИМ за развалянето на договора за учредяването му, тези вписани ИМ не се отразяват на интересите на банката. Отделно производството по едната ИМ е било прекратено с влязло в сила определение на 03.07.2021г. и те не биха могли да инициират вписването, но са уведомили банката за този изход, както и, че към датата 01.03.22г., когато кредитът е следвало да бъде усвоен, е отпаднал ефектът на вписването, а и само по себе си искът по чл. 135 ЗЗД не рефлектира върху собствеността. По другата ИМ било постановено решение, с което искът по чл. 30 ЗН бил отхвърлен, но до влизане в сила на решението това обстоятелство не можело да бъде отразено технологично до 01.03.2022г.

Предложили да заменят обезпечението с друг свой имот, но банката не отговорила и не отпуснала кредита в срок, нито по-късно, а на 30.03.2022г. отговорила, че счита, че има тежести върху имота, върху който е построена сградата, тъй вписването на ИМ е преди учредяване на правото на строеж.

Поради отказа на ответника да изпълни задълженията си, ищците сключили договор за кредит с ЦКБ АД като погасили задълженията си във връзка с покупката на имота, но претърпели и вреди поради предприетото срещу тях принудително изпълнение, както и вреди под формата на разходи за учредяване на законна ипотека в полза на ответника и в размер на лихвите върху заета сума от търговско дружество, съответно разходи при сключването на новия банков кредит - общо 49 496, 30 лв., съответно 1 682 лв. – разходи по повод отпускането и усвояване на банковия кредит. Изразяват недоволство от това, че съдът не е коментирал, че предмет на продажбата е апартамент с идеални части от правото на строеж, но не и идеални части от ПИ и в тази връзка не е изложил правни изводи защо вписаните ИМ са противопоставими на банката. Съдът според жалбоподателите не е отчел и полученото писмо от банката от 21.02.2022г., с което е заявено едностранно желание за изменение на договора, като не е посочил какви са правните последици от това изявление, така е постановил едно необосновано решение, освен че е нарушил и процесуалния закон при обсъждането на доказателствата и не се е произнесъл, че ако се приеме за възможно едностранното изменение такава клауза би била нищожна като неравноправна. СГС не е взел предвид и отговора им срещу писмото на банката, с който са я уведомили, че са редовни кредитоискатели по изложените в него съображения вкл. и за движението на 3 съдебните дела по вписаните ИМ. Неправилен според тях е изводът на съда, че вписванията на ИМ и то отнасящи се до незначителни идеални части от ПИ, върху който е построена сградата, са противопоставими на банката и, не е взел предвид, че банката им е поставила невъзможни изисквания за заличаване на вписаните ИМ. СГС не се е занимал с въпроса за идентичността на имота, върху който е построен апартаментът, и този, част от който е предмет на съдебно производство; не е приел за доказано, че вписването на едната ИМ е било заличено преди да изтече продълженият срок за усвояване на кредита – на 19.11.2021г., а от друга страна към датата на сключване на договора за кредит вече е бил направен отказ от иска, по който е образувано другото производство – на 05.07.2021г., като на 22.05.2022г. е направено отбелязване по тази ИМ, от което следва, че преценката на банката за противопоставими й права е неоснователна и на формално основание, тъй като заличаването на вписването е било въпрос само на фактическо действие.

Така обосновават и нарушение на материалния закон като резултат при извода на съда, че не са изпълнили задълженията си по договора за кредит.

Неправилен е и изводът му, също противоречащ на материалния закон, че претендираните разходи не представляват преки вреди.

Насрещната страна – „Банка ДСК„ АД е оспорила въззивната жалба.

Сочи, че договорът за кредит е сключен значително преди сключването на договора за продажба, с чийто параметри не е запознат, в т.ч. с краткия срок на плащане, уговорен в него, както и че не е знаел за наличие на тежести, които са му противопоставими.Несъстоятелни, според банката, са твърденията за едностранно изменение на договора, тъй като не е знаела от представените от кредитоискателите документи, че има права/тежести върху имота, които биха й дали основание да откаже усвояването на кредита. Писмото от 21.02.2022г. било издадено по искане на жалбоподателите, за да го представят на продавача с искане да бъдат изпълнени условията в писмото, за да се усвои кредитът, а не представлява едностранно изменение на договора. Безспорно вписаните ИМ преди учредяването на правото на строеж са противопоставими на ипотекарния кредитор, поради което действието им би се разпростряло и върху построените обекти в съответната идеална част, поддържа ответникът.

За първи път ищците сочат в жалбата си, че са предложили друго обезпечение, което не отговаряло на действителното положение, - за отказа им да дадат друго обезпечение по предложение на банката били събрани и доказателства.

4

Отделно, изтъква ответникът, правилно е прието в обжалваното решение, че претендираните като претърпени вреди от ищците не са преки, като част от тях са могли и да бъдат избегнати при полагане на дължима грижа.

В упражнение на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС ) , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията в жалбата срещу неправилността му, относимите към оплакванията доказателства и доводи на ответника по жалбата, и в служебно приложение на императивните норми на материалния закон, регулиращи спорното правоотношение, въззивният съд приема следното:

Обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – съдът е разгледал предявените искове при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.

По съществото на спора и косвено по правилността на обжалваното решение:

Предявени са искове, уточнени с молба от 17.10.2022г., от Д. А. И. и И.

Н. И., които поддържат, че с договор за продажба, извършен с нотариален акт №155, том XIV, рег. № 28059, дело № 2363/11.10.2021г., вписан в СВп, закупили от „Лобутов инвест 1“ ЕООД апартамент № 15 в гр.***, ж.к. *** *, със ЗП на имота /без общи части/ от 119.62 к в. м и площ с общи части от 140.16 кв. м, с идентификатор № ***, заедно с подземен гаpaж № 25, находящ се в сутерен 2 на сградата, на кота - 5,72 със застроена площ от 22,45 кв. м, заедно с припадащите се 2,64 % ид. ч. от общите части на подземния паркинг съгласно кадастрални данни, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 134.4091.800.1.88, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата /ОЧС/ и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена жилищната сграда, с идентификатор на ПИ ***, за сумата от общо 260 000 лв. Продажната цена била платена по следния начин: 26 000.00 лв., платени в изпълнение на предварителен договор № 14/30.06.2021г. и Приложение № 3 към него с техни лични средства по банкова сметка на продавача. Остатъкът от 234 000 лв. следвало да бъдат платени от ищците на продавача посредством банков жилищен кредит, който следвало да бъде отпуснат от ответника „Банка ДСК“ АД (ДСК) по силата на 5 договор за жилищен кредит от 17.08.2021г. В последващ момент на сключването на договора за продажба купувачът следвало да им прехвърли и идеални части от дворното място, прилежащи към имота и паркомястото. В изпълнение на договора за кредит върху имота била учредена законна ипотека върху имота, вписана на 11.10.2021г. Съгласно чл. 3 от договора за жилищен кредит от 17.08.2021г. кредитът следвало да бъде отпуснат и усвоен в срок от 90 дни от датата на сключването на договора за жилищен кредит, т.е. до 17.11.2021г. С допълнително споразумение към договора за № 17/10112331 от 17.08.2021г., сключено на 08.11.2021г., страните се договорили да се продължи срокът за усвояване на кредита до 01.03.2022г. Ищците поддържат, че в това ДС на кредитополучателите не са били вменени никакви допълнителни задължения по отношение на момента и условията за усвояване на кредита, както и не били задължени да представят допълнителни документи. Никакви подобни задължения не били регламентирани и в Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на ДСК, версия към юни 2021г.