Определение № 3934 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3934 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500482 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 394699/02.12.2025г. на „Олимп Ю. В.

София“ ЕООД, чрез адв. Т. срещу определение от 25.11.2025г., постановено по гр. дело № 43608/2023 г. по описа на СРС, 113 с-в.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба.

Жалбоподателят намира постановения акт за неправилен и незаконосъобразен.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че СРС е следвало да допусне до разпит двама свидетели, които да установят кога дружеството е узнало за постановеното решение.

Твърди и, че са налице особени непредвидени обстоятелствата, които не са могли да бъдат преодолени. Моли да бъде отменено определението и срокът за подаване на въззивна жалба възстановен.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал.2 ГПК е процесуален способ за 1 защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Предпоставките за възстановяване на срок са уредени в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, като тяхното доказване е в тежест на страната, която твърди, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди изтичане на срока.

Видно от представените по делото доказателства, ответното дружество е било представлявано от редовно упълномощен от него адвокат. Жалбоподателят е участвал в първоинстанционното производство чрез пълномощниците си - адв. Б. и адв. Г. /л. 26 от делото на СРС/. В проведеното на 13.02.2024г. СРС е обявил, предвид предмета на делото, че ще се произнесе с решение на 13.02.2024г., от която и дата ще тече срокът за въззивно обжалване, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него. Т.е. при наличие на упълномощен представител по делото съдът е длъжен да връчи съобщението именно на него, а не на адреса на страната. В случая процесуалният представител е присъствал в съдебното заседание, за което дружеството е било редовно призовано и на което заседание СРС изрично е указал датата, на която ще се произнесе с решение и, че именно от тази дата започва да тече срокът за обжалване. Решението е постановено на посочената от съда дата.

Пълномощникът е подал въззивна жалба след изтичане на срока – на 11.03.2024г.

Пълномощното към адв. Б. е оттеглено едва на 04.04.2024г. /л. 107 от делото на СРС/.

Относно това кое обстоятелства за особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК константната съдебна практика, обективирана в следните актове на ВКС, а именно: Определение № 39 от 27.03.2014 г. по ч.гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, III г.о., Определение № 26 от 21.01.2012 г. по ч.гр. д. № 611/2011 г. на ВКС, I г.о., Определение № 11 от 05.01.2012 г. по ч.гр. д. № 719/2011 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 340 от 16.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г.о., Определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.о., и др., се обединява в това, че приема, че е налице особено непредвидено обстоятелство в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока. Твърдението, че са възникнали обстоятелства, препятствали извършването на съответното процесуално действие в срок, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, следва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да бъдат подложени на преценка от съда. Доказването на предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване на пропуснат срок, е в тежест на страната, от която изхожда искането.

2

При липса на оспорване на представителната власт на адвоката и оттегляне на пълномощното към адв. Б. в един много по-късен момент след изтичане на срока за въззивно обжалване, настоящият състав намира, че не са били налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи подаването на въззивна жалба. Самото бездействие на процесуалния представител, изразяващо се в неподаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, при обективна възможност за подаването й, съответно в несъобщаване на страната-доверител за постановяването на решението на СРС, не представлява непредвидено обстоятелство. Това бездействие е от значение единствено за вътрешните отношения между довереника и доверителя и евентуално за ангажиране на отговорността на адвоката-довереник за претърпените от доверителя вреди.

Нещо повече, страната е имала надлежно упълномощен и друг адвокат – адв. Г.

/л. 26 от делото на СРС/, чиито пълномощия не са били оттеглени. Не се твърди наличие на непредвидени обстоятелства, които са препятствали двамата упълномощени представители да подадат въззивна жалба в срока за въззивно обжалване.

СРС не е допуснал процесуално нарушение поради недопускане на свидетели, които да установят кога управителят на дружеството е узнал за постановеното решение, тъй като това обстоятелство е ирелевантно при наличието на редовно упълномощен адвокат, чиито пълномощия не са били оттеглени и който адвокат е бил редовно уведомен за датата на която ще бъде постановено решението, както и че именно от тази дата започва да тече срокът за въззивно обжалване.

Изтъкнатите обстоятелства от частния жалбоподател не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и установяването на които да може да послужи за възстановяването на срок. В случая изложените твърдения са за небрежност от страна на упълномощения представител, които сочат, че не е положена дължимата грижа за добро водене на процеса, а не за възникнали внезапно или неочаквано извинителни причини, препятстващи извършване на процесуалното действие в срок.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 394699/02.12.2025г. на „Олимп Ю. В. София“ ЕООД, чрез адв. Т. срещу определение от 25.11.2025г., постановено по гр. дело № 43608/2023 г. по описа на СРС, 113 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния 3 касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4