Определение № 49 от 16.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. М.

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500017 по описа за 2024 година намира следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 1248/30.10.2023г., постановено по гражданско дело № 313 по описа за 2023г. на Окръжен съд-Варна, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В. П. Б. от гр.

Варна сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му страдания и сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди: платен адвокатски хонорар, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл.

123, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 260005/18.11.2020 г. по НОХД № 211 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Добрич, потвърдена с решение № 9/02.02.2022 г. по ВНОХД № 115/2021 г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на влизане на присъдата в сила: 11.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 20 лв., представляваща сторените разноски: платени държавни такси, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Счита се, че не е доказано по делото възникването на здравословни проблеми (хипертония, проблеми с апетита и съня, сърцебиене и др.), да са свързани с наказателното производство срещу ищеца. Заболяванията са датирали от 2013г. – преди привличането на ищеца към наказателна отговорност. Освен това ищецът е претърпял и други стресови фактори – смърт на дете, смяна на работното място, гледане на възрастен родител, което не е било взето предвид 1 за генезиса и развитието на заболяванията. В тази връзка въззивникът се позовава на заключението на СМЕ и на възрастта на ищеца към 2013г.

Неправилно било прието от съда, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство той е бил принуден да си продаде всички оръжия, тъй като доказателствата по делото сочат за продажбата само на едно от тях.

Счита се, че по делото не са доказани твърдяните вреди и причинната им връзка с воденото наказателно производство. Поддържа се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е прекомерно и в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и установената практика на ВКС (цитирани са конкретни решения). Сочи се, че по делото не е било доказано и извършването на разноски в рамките на наказателното дело, тъй като нито един от представените договори за правна помощ в наказателното производство няма номер, а отделно от това не са представени доказателства за начина на плащане на уговорените възнаграждения – в брой или по банков път. Отправеното искане е решението да бъде отменено в обжалваните му части като обезщетението за неимуществени вреди бъде намалено, а искът за присъждане на имуществени вреди - изцяло отхвърлен.

В уточняваща молба от 01.12.23г. представителят на Прокуратурата на Република България е посочил, че предвид продължителността на воденото наказателно производство (около 4 години) и релевантната съдебна практика и икономическите условия в страната към периода на увреждането, то обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено до 4 000 лв.

2. Въззивна жалба на В. П. Б. (подадена лично с вх. № 28013/16.11.23г. и чрез адв. Р. Х. – с вх. 28165/17.11.23г.) против решението, в частите му, с които са отхвърлени исковете му за заплащане на горницата над присъдената сума 15 000 лв. до претендираната сума 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му страдания и сумата от 792 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди: платени разноски за пътни и дневни за него и защитниците му до Добрич за заседанията, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 260005/18.11.2020 г. по НОХД № 211 по описа за 2018г. на Окръжен съд Добрич, потвърдена с решение № 9/02.02.2022г. по ВНОХД № 115/2021г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл.

4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на влизане на присъдата в сила до окончателното изплащане на задължението. Счита се, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Оспорва се възражението на насрещната страна, че наказателното производство се е водило за по-дълъг период поради смяната на съдебния състав, но според въззивника това е било поради поведението на представителя на прокуратурата, който е направил пропуски по 2 конституирането на пострадалите лица. Оспорва се извода на съда, че заболяванията на ищеца датират отпреди наказателното производство, тъй като от доказателствата по делото се установява, че хипертонията е констатирана през 2016г. и то поради стреса от наказателното производство, чиито последици Б., като юрист, е осъзнавал. Именно поради изпитвания хроничен стрес от воденото наказателно дело, това заболяване е довело до сърдечна недостатъчност през 2018г. и до смяна на сърдечната клапа с изкуствена такава през 2020г. Към въззивната жалба са приложени амбулаторни листи, съставени след приключване на устните състезания пред първата инстанция, в които е отбелязано включването на още едно лекарство.

Оспорва се и приетото от първоинстанционния съд въз основа на заключението на вещото лице - съдебен медик, че не е налице връзка между възникването на здравословните проблеми именно с наказателното преследване. В тази връзка се поддържа становището, че хроническият стрес, установен чрез заключенията на вещото лице-психолог, е причината за сърдечно-съдовите заболявания при ищеца, базирайки се на цитирани чуждестранни научни статии. Съдът не бил взел предвид факта, че след като е бил принуден да напусне заеманата длъжност „заместник-директор по техническите въпроси“, се наложило да работи на „незначителни длъжности“ и да приема каквато и да е работа, за да осигури издръжката на семейството си. Това също е причинило допълнителни страдания, неимуществени и имуществени вреди, които трябвало да бъдат обезщетение чрез размера на присъденото от съда обезщетение. Сочи, че след приключване на наказателното производство, ищецът е бил принуден и унизен да участва в курс за боравене с оръжие, за да възстанови правото си за носене на оръжие, при което е заплатил сумата от 250 лв. Тези страдания и вреди счита, че следва също да бъдат обезщетени. Поддържа се, че съдът не е преценил конкретиката на настоящия случай и не е оценил обективно тежестта и вида на конкретните страдания на ищеца, както и инфлационните процеси, поради което и присъденото обезщетение е в занижен размер. Сочи се, че и искът за присъждане на разноските във връзка с пътуванията от гр. Варна до гр.

Добрич също следва да бъде уважен, тъй като по делото е установено личното участие на ищеца в наказателното производство, а цената на билетите за автобус и дневните разходи в минимален размер, също са установими. В жалбата, подадена чрез адв. Х. е допълнено, че решението е постановено при липсата на мотиви, тъй като е посочена само хронологията на действията и доказателствата по делото. Липсват обаче конкретните основания, които са мотивирали съда да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Въззивникът претендира отмяна на решението в отхвърлителните му част и уважаване на исковете в пълните предявени размери. Претендира се и определяне на адвокатски хонорар на осн. чл. 38 от ЗАдв.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от насрещната страна - Прокуратурата на Република България.

3

С оглед направеното от представителя на Прокуратурата на Република България уточнение, следва да се приеме, че решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.

Като нови и относими към предмета на делото, представените от въззивника Б. медицински документи, следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от въззивника Б. с въззивната жалба амбулаторен лист № 232828069ЕЗЕ/09.10.23г. и амбулаторен лист № 23282D06910B/09.10.23г.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.02.24г. от 9:15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4