Решение № 327 от 05.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Велико Търново, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500892 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. М. М., с. Л., община Стражица, ул.

„Е.“ № .. чрез пълномощник - адвокат М. П., против Решение № 585/04.11.2022г. по гр.дело № 2024/2021г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица в частта, в която първоинстанционният съд е осъдил М. М. М., ЕГН: ********** да заплати на И. П. Т., ЕГН:

********** сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от извършени на 07.02.2021 г. действия на М. М. – влизане в имота на И.

Т., хващане за дрехата му и посягане за нанасяне на удар, с отправяне на псувни, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил като неоснователен иска за сумата над присъдените 750 лв. до претендираните 1 500 лв. и в частта за причиняване на неимуществени вреди и с действия от 23.02.2021 г. – с отправяне на репликата „Ще те оправя“, както и сумата от 30,00 лв., представляваща направените в първоинстанционното производство разноски за заплащане на държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, и да заплати на адв.Т. Р. П. – САК, сумата от 175 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И.

Т. пред първа инстанция съобразно уважената част от иска. В жалбата се развиват 1 съображения, че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага становище, че производството е недопустимо и подлежи на прекратяване, тъй като описаните в исковата молба действия, за които се твърди, че са причина за увреждания, е следвало да бъдат преследвани по наказателноправен път, а доколкото не са представени доказателства за образувано досъдебно производство, са били заобиколени НК и НПК. Счита, че исковата молба, по която се е произнесъл първоинстанционния съд, е нередовна, доколкото се налага дословно да се посочат като съдържание и характер използваните думи и реплики. Счита, че не е изпълнено задължението по разпределението на доказателствената тежест да се установят конкретните обстоятелства, на които стъпва претенцията, в противовес на дадените нарочни указания от съда, и въпреки това ГОРС не е санкционирал този съществен процесуален пропуск с произнасяне по прекратяване на производството. Счита, че приетата от първоинстанционният съд за установена фактическа обстановка не кореспондира на доказателствата по делото, тъй като стъпва само и единствено на свидетелите – в частност св. М.М., като сочи, че доколкото в същото време е работила фандромата, свидетелят не е имал възможност да възприеме думите на двете страни. На следващо място, счита, че противно на приетото от съда, не е имало нанасяне на удари, за да се приеме, че става дума за посегателство, а фактът на замахване на свой ред не накърнява телесния интегритет и не представлява опасност спрямо охранявани от закона блага, на които да се позовава ищецът.

Счита, че между двамата е имало разногласия, но не е имало агресия. Счита, че в противоречие с процесуалните правила и материалния закон съдът е игнорирал изисканата и приобщената към доказателствата преписка на РУ - гр. С., изпратена по компетентност на прокуратурата и особено показанията на свидетелите, събрани непосредствено след събитията. Твърди, че ищецът при условията на пълно и главно доказване не е доказал първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно, че ответникът е извършил противоправно действие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму. Счита, че по спора не са били констатирани причинени неимуществени вреди. Счита, че вещото лице М. не е извършил пълно и задълбочено обследване на ищеца, както и че не е изяснено и конкретното въздействие на употребяваните от ищеца лекарства. Намира, че решението противоречи на установената практика на върховната инстанция, като не почива на косвено или пряко доказателство за извършени от ответника действия, които да са довели до накърняване личния патримониум на ищеца. Моли съдът да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, алтернативно да отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли исковата претенция. Претендира направените разноски и за двете инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение при съобразяване разпоредбата на чл. 38 ал. 1 т. 2 и ал. 2 от Закон за адвокатурата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез процесуален представител по пълномощие – Т. П., в който излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на 2 наведените в жалбата оплаквания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено. Претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ.

В съдебно заседание и двете страни поддържат в писмен вид позицията си по спора.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба на И. П. Т. срещу М.

М. М., в която ищецът е изложил твърдения, че през месец февруари 2021 г. възложил на свой познат – А., да извърши ремонт на покрива на дома му срещу сумата от 500 лв., платими след приключване на работата. Твърди се, че в строителните работи участвали А., ответникът и лице на име С., като последните двама следвало да получат възнаграждението за труда си от А.. Ден след започване на работата- 06.02.2022 г., ответникът заявил, че работата е много и иска още 300 лв. за довършването й, която сума ищецът отказал да му заплати. Ответникът преустановил работата си по строежа заедно със С., като ремонтът бил продължен от А., заедно с ищеца и двама негови приятели. Твърди се, че на 07.02.2021 г. ищецът заварил ответника пред дома си да крещи, че си иска заработените пари, на което ищецът се възпротивил и заявил, че е договарял само с А. и може да си ги поиска от него след края на ремонта. Твърди се, че тогава ответникът влязъл в двора на имота, въпреки отправените предупреждения, че няма право на това, хванал с едната си ръка ищеца за гушата, а с другата се опитал да го удря, отправял обидни думи и псувни – „Ще ти еба майката“ и други подобни, като заплашил, че ще го убие. Твърди се, че присъстващият М.М. се намесил, за да отдалечи ответника от ищеца, след което ищецът отишъл при кмета на селото и подал сигнал на телефон 112. Дошлите на място служители на МВР убедили ищеца да даде на ответника сумата от 80 лв., за да бъде разрешен спора, след което и двамата заявили, че нямат претенции един към друг. Посочва, че на 23.02.2021 г., докато шофира, ищецът видял ответника да му ръкомаха да спре колата, което ищецът не е направил, но ответникът го пресрещнал пред хранителния магазин и застанал до спрялата кола. Ищецът останал в нея и се заключил, а ответникът му казал, че „ще го оправи“. Ищецът твърди, че случилото се му причинило стрес, развил тревожност, сънят му се разстроил и придобил натрапчиви мисли, свързани с живота му. Сочи, че посетил лекар на 15.02.2021 г. и му бил предписан прием на „Лексотан“, а последващата случка на 23.02.2021 г. влошила състоянието му, вследствие на което той започнал да изпитва постоянен страх, че ответникът ще влезе в къщата му и ще го нарани, както и чувство, че е преследван.

Предписан му бил още един медикамент – „Деанксит“. Прави искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от извършените на 07.02.2021 г. и 23.02.2021 г. действия, ведно със законната лихва върху сумата от датата на първото деяние до изплащането й, както и сторените в производството разноски, включително и възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗАдв. на упълномощения адвокат.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата 3 молба, в който е изразено становище за нередовност на исковата молба, недопустимост, респ. неоснователност на предявената искова претенция. Твърди, че ищецът потърсил него и С. за ремонт на покрива на имота му, при което те му заявили, че ще го извършат срещу сумата от 1 200 лв., но накрая се договорили за сумата от 500 лева с осигуряване на храна за обяд за времето на извършване на работата. Твърди, че констатирали голямо хлътване на покрива, поради което договореното възнаграждение се оказало недостатъчно и той и С. поискали още 200-300 лв. за допълнителната работа. Ищецът не се съгласил, поради което те му цаявили, че няма да работят повече. Посочва, че на следващия ден – 07.02.2021 г., срещнал ищеца пред дому му и го помолил да му заплати още 80 лв. за труд, както и да даде същата сума на С., като оспорва да е влизал в двора му. Ищецът заявил, че отива да вземе парите от къщата, но не се върнал, а след около половин час полицията дошла на пасището в селото, където ответникът пасял животни и получил от ищеца допълнителната парична сума. Оспорва ищцовите твърдения да е имало каквито и да било викове, караници, псувни или заплахи, отправяни от негова страна към И. Т.. Оспорва да се е срещал с последния след случилото се, включително и да му е казвал „ще те оправя“. Твърди, че на 07.02.2021 г. и 23.02.2021 г. ищецът не е излизал от дома си, защото бил под карантина поради заболяване от Ковид-19. Оспорва на ищеца да са причинени твърдените вреди, като сочи, че дори и той да е претърпял някакви неблагоприятни психични изживявания, те се дължат на влияние на други получени травми по-рано в живота му. Сочи, че продължителният прием на предписаните му медикаменти довел до обостряне на психоемоционалното му състояние.

Претендира присъждане в полза на упълномощения от него адвокат възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗАдв. За оказаната му безплатна правна помощ.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не се спори по делото, че ответникът и лицата А. и С. са започнали ремонт на покрива на къщата на ищеца, за което е било уговорено възнаграждение от 500 лв.; че ответникът и С. са работили два дни и са се отказали, защото ищецът заявил, че няма да им даде допълнително възнаграждение; че в деня след преустановяване на работата, ответникът поискал възнаграждение за извършения труд; че е била извикана полиция, след намесата на която ищецът заплатил на ответника допълнително сума от 80 лв.

От приложената по делото справка от РУ - Стражица с рег. № ../24.03.2021г. относно извършена проверка се установява, че съгласно снетите обяснения от полицейските служители А. и К. на 07.02.2021г. между Т. и М. са настъпили сблъсъци, като са снети обяснения от Т., М., М. С., Д. Н. и А. Б..

По делото са приложени 44 амбулаторни листа, проследяващи здравословното състояние на Т..

От заключението по допусната по делото съдебно-психиатрична експертиза, се 4 установява, че Т. не страда от психично заболяване с хроничен ход, не е бил хоспитализиран в специализирани психиатрични заведения, не се води на учет и до момента на изготвяне на експертизата е бил извършен само един амбулаторен преглед при психиатър от доболнична помощ на 25.02.2021, при който е диагностициран с остра стресова реакция, като има и два амбулаторни листа от личния лекар с диагноза неврастения от 27.05.2020г. и от 15.02.2021г.