Определение № 218 от 21.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Благоевград, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500178 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от “Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “***“ 17, партер, представлявано от управителя Б.Н., чрез юрисконсулт А. Г., против определение № 36/ 15.01.2025, пост. по гр. д. № 1355/ 2024 г. по описа на РС – Сандански, с което е прекратено производството по делото по насрещния иск, предявен от „Изи финанс“ЕООД с ЕИК:201196810 против В. Й. Л. с ЕГН-********** за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от договор за кредит № 341873 от 04.06.2021г., поради накърняване на добрите нрави.

Подържа се в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени изцяло. Посочва, че видно от исковата молба съдът е сезиран само за недействителност на неустойката по договора, поради което следва да се произнесе само по повод тази клауза, съгласно принципа на диспозитивното начало - чл. 6 от ГПК. Това че доста състави считат, че трябва да се произнесат за действителността на целия договор по такива искове е просто неправилно. Служебно съдът няма право да се произнася за недействителност по повод на клаузи с които не е сезиран, освен за неравноправни клаузи. В този смисъл е важно да се посочи, че насрещният иск е по повод размера на договорната лихва. Същата противоречи на добрите 1 нрави. Съответно това не представлява неравноправна клауза, за да се мисли, че съдът следи служебно за него.

Поддържа се, че в действителност съдът има правомощие да се произнесе „служебно“ по повод недействителност на дадена клауза. Но това се отнася само за неравноправни клауза, не и за такива противоречащи на добрите нрави. Сочи се, че в този смисъл е ТР № 1/2020г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му - стр. 4: „С новелата на чл. 7, ал.З ГПК /ДВ бр. 100/2019г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411 ал.2 т.З ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.“.

Навежда се, че в случая насрещният иск не е заведен по повод неравноправна клауза. Размерът на договорната лихва не е неравноправна клауза, тъй като не противоречи на уредба в закона. Тя не противоречи с чл.

143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не „води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“.

Договорната лихва си е типична договорна клауза, която се прилага във всички договори. Тя представлява възнаграждението срещу ползвания кредит.

Тя не води до неравновесие между правата и задълженията на страните. В конкретния иск тя е нищожна, не поради нейната уредба, каквото е изискването, за да е една клауза неравноправна. Договорната лихва е нищожна, защото нейният размер противоречи одобрите нрави.

Поддържа се, че насрещният иск не е по повод неравноправна клауза, за която съдът безспорно може да се произнася служебно. Касае се за обикновено противоречие с добрите нрави, а не за случай за неравноправност.

Налице е обилна практиката на ВКС според която уговорка предвиждаща договорна лихва надвишаваща трикратния размер на законната за необезпечени договори (какъвто е процесния) противоречи на добрите нрави.

Не че е неравноправна. В този смисъл: Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Определение № 527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр.д. N ° 151/2022 г., I I I г. о., ГК. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 2

315/2005 г. на ВКС, 2 - ро г.о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2-ро г. о., Определение 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4-то г.о и др.. Следователно в случаят P C Сандански няма правомощия да разгледа искът по повод договорната лихва, тъй като тя не е неравноправна клауза. И както се спомена той няма правомощие да се произнесе по повод тази клауза, ако не е сезиран за това.

В тази хипотеза съдът няма правомощие да се произнесе служебно по повод недействителността на клаузата, тъй като не е налице законовото изключение за това. При липса на изключение се следва общото разбиране на ВКС дадено в ТР № 1/2020г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му - стр. 5, първи абзац по шрифта на електронния документ в сайта на ВКС, съдът разглежда следното: „Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея.

Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск.“. Следователно по повод договорната лихва съдът е обвръзан в посоченото в исковата молба. Както се разгледа няма право да се произнася служебно по повод на нея. Доколкото той не е сезиран с искане за прогласяване на нейната нищожност, то такова искане може да се направи с насрещният иск. Съответо той е допустим и съда следва да го разгледа, тъй като не може да се произнесе по искането на друго основание.

Посочва се, че същевременно съдът е сезиран с конкретно искане за недействителност на конкретна клауза. В този смисъл е ирелевантно дали той бил прогласил целия договор за нищожен или не в резултат на произнасянето си по първоначалния иск. Съдът не може да знае какво би направил преди приключване на съдебното дирене. Най-малкото защото така ще се демонстрира предубеденост. Съдът не може да знае какво ще постанови преди приключване на делото. Поради това насрещният иск се явява напълно редовен и допустим.

3

Прави се довод, че насрещният иск е редовен и допустим и P C Сандански следвало да допусне неговото разглеждане. Това е така, тъй като предмета на иска не е такъв по повод на който състава може да формира решение поради някаква служебна проверка.

Поради гореизложеното моли да се отмени изцяло определение № 36/ 15.01.2025, пост. по гр. д. № 1355/ 2024 г. по описа на РС – Сандански, с което е прекратено производството по делото по насрещния иск, предявен от „Изи финанс“-ЕООД с ЕИК:201196810 против В. Й. Л. с ЕГН-********** за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от договор за кредит № 341873 от 04.06.2021г., поради накърняване на добрите нрави.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Правният интерес от установяване на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.

За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. Л. с ЕГН-********** срещу „Изи финанс“-ЕООД с ЕИК:201196810, с която са предявени обективно съединени искове, а именно: за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № 341873 от 04.06.2021г. поради противоречие със закона - ЗПК и евентуални искове - за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от договор за потребителски кредит от разстояние №341873 от 04.06.2021г., предвиждаща заплащането на неустойка, поради нарушение на закона-ЗПК, поради заобикаляне на закона –З ПК, поради накърняване на добрите нрави и като неравноправна и за заплащане на сумата от 5 лева - частичен иск от 57,60 лева, съставляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 341873 от 04.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на 4 исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от договор за кредит № 341873 от 04.06.2021г., поради накърняване на добрите нрави.

В изпълнение на разпореждане на съда ответникът по делото е представил поправена искова молба по насрещния си иск, в която заявява, че предявява насрещния иск за разглеждане наред с главния иск на ищеца, както и че правният му интерес произтича от желанието да приключи отношенията си с ответната страна.

Правният интерес от установяване на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.

За да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.

В случая, главният иск на ищеца е за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит от разстояние № 341873 от 04.06.2021 г.

Насрещният иск е за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал.

1, т. 3 от договора за кредит, който да се разгледа наред с главния иск. При това обективно съединяване на исковете, липсва правен интерес за ответникаищец по насрещния иск, тъй като при резултат уважаване на главния иск целият договор за кредит ще се обяви за нищожен, а иск за нищожност на клауза от този договор не може да се води по обявен вече нищожен договор – липсва предмет, което обуславя липсата на интерес от защита – защитата се получава с уважаване ан главния иск. От друга страна, ответника-ищец по насрещния иск за прогласяване на клауза от договор за кредит за недействителна, няма правен интерес от такъв иск, тъй като е кредитор по договора – заемодател, като клаузата за неустойка е уговорена в негов интерес, поради което той не е легитимиран да иска от тази клауза, прогласявайки я за нищожна.

Поради гореизложеното следва да се потвърди първоинстанционното определение, въпреки при малко по различни мотиви, като правилно.

5

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 36/ 15.01.2025, пост. по гр. д. № 1355/ 2024 г. по описа на РС – Сандански, с което е прекратено производството по делото по насрещния иск, предявен от „Изи финанс“ЕООД с ЕИК:201196810 против В. Й. Л. с ЕГН-********** за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от договор за кредит № 341873 от 04.06.2021г., поради накърняване на добрите нрави.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6