Решение № 24 от 27.04.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Свищов, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Административно наказателно дело № 20234150200032 по описа за 2023 година

Жалба срещу НП № 04-2200177 от 30.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. В.Търново.

Жалбоподателят ***** гр.Свищов, представлявано от Б. Р. А. обжалва наказателно постановление на директор на Дирекция „Инспекция по труда” В.Търново, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева. Твърди, че е незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени. Твърди, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП не били спазени изискванията на, визирани в разпоредбата на чл. 42 и ч. 57 от ЗАНН, като АУАН не бил предявен на дружеството, а НП било издадено след законоустановения срок.

Счита, че нормата, въз основа на която е наложена имуществената санкция е в несъответствие с нормата на нарушената законова разпоредба. В съдебно заседание редовно призован, се представлява от управителя Б. А. лично и от адв. Ц. Д. от ВТАК. Поддържа жалбата.

Наказващия орган Директора на Дирекция „Инспекция по труда” В.Търново редовно призован, се представляват от ст.ю.к. К.. Поддържа наказателното постановление като законосъобразно и моли съда да го 1 потвърди.

След като се запозна с жалбата, административнонаказателната преписка и разпита свидетелите, съдът намери установена следната фактическа обстановка :

С Наказателно постановление № 04-2200177 от 30.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” В.Търново, издадено въз основа на АУАН № 04-2200177 от 15.11.2022 г., на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3, вр. с чл.

415 в, ал. 2 от КТ за това, че при извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство на работодателя ***** гр. Свищов на 13.10.2022 г. в 13,30 часа в обект закусвалня и кафе *****, находящ се в гр. Свищов, ***** е установено, че лицето А.М. Ц. с ЕГН ********** полага своя труд на длъжност ***** в инспектирания обект, без сключен писмен трудово договор.

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът установи от фактическа страна следното:

На 13.10.2022 г., около 13:30ч. била извършена проверка по работни места относно спазване на трудовото законодателство на обект - закусвалня и кафе *****, находящ се в гр. Свищов, *****, стопанисван от ***** със седалище и адрес на управление: гр. Свищов, *****, *****, управлявано и представлявано от Б. Р. А.. При тази проверка актосъставителят Д. А. и свидетелите Ж. Ц. Д. и Х. К. П. /инспектори при ***** В. Търново/ констатирали, че лицето А.М. Ц. с ЕГН ********** полага труд в обекта на длъжност „работник –кухня“, като в момента на проверката приготвяла храна в кухнята на обекта. Тази констатация е направена и на база попълнена декларация от А. Ц. пред проверяващите лица /приложена по делото/, в която изрично е посочила и потвърдила, че извършва трудова дейност за дружеството-жалбоподател като неин работодател, с определено работно място, длъжност, работно време, почивки в работния ден и трудовото възнаграждение. В същата декларация А.М. Ц. е отбелязала, че работи в закусвалня и кафе *****, от 09.10.2022 г., с работно време от 12:30 до 15:00 ч., предстои да получи трудово възнаграждение в размер на 3,50 лева на час.

След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по документи 2 в ***** гр. Велико Търново с Призовка от 13.10.2022 г. При проверката по документи в ***** - гр. Велико Търново са представени изисканите с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието.

Представен е трудов договор № 16 от 12.10.2022 г., сключен между ***** и А.М. Ц., сключен за длъжността *****. От представеното уведомление по чл.

62, ал.5 КТ, с което работодателят е уведомил ТД на НАП за сключения трудов договор № 16 от 12.10.2022 г. се установява, че работодателят на 13.10.2022 г. е уведомил ТД на НАП за сключения договор, като в т. 13 от уведомлението – код по НКПД, в която се попълва осемцифровит код на длъжността, който съответства на наименованието на длъжността на лицето по трудовия договор, е попълнен код, който съответства на длъжността *****, а не на договорената в трудовия договор длъжност – ***** Следователно данните в т. 13 в подаденото от работодателя до ТД на НАП уведомление за сключения трудов договор с Ц. не съответства на данните в сключения трудово договор. В тази връзка за предоставяната от Ц. работна сила в нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ е обявено трудово правоотношение между ***** и А.М. Ц. с Постановление от 13.10.2022 г.

Същевременно е дадено предписание от същата дата на ***** да предложи на работника А.М. Ц. сключване на трудов договор със срок за изпълнение-до 18.10.2022 г.

Предвид на констатираното- това че работодателят ***** е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 13.10.2022 г. не е сключил писмен трудов договор с А.М. Ц. за предоставяната от нея работна сила в експлоатирания от търговеца обект- закусвалня и кафе *****, находящ се в гр. Свищов, *****, старши инспектор Д. А. А. съставила акт за установяване на административно нарушение № 04-2200177 от 15.11.2022 г. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ в присъствие на упълномощен представител на дружеството, препис от който е връчен. В тази насока възраженията на жалбоподателя, че не му е вречен, са неоснователни. Срещу съставения акт не е подадено възражение. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП № 04-2200177 от 30.01.2023 г., което е съставено в предвидения в закона срок, поради което съдът не приема възражението на жалбоподателя, че наказващия орган не е спазил срока за произнасяне. В НП е възпроизведена същата фактическа обстановка, каквато е отразена и в акта за установяване на административно нарушение, като е прието от АНО 3 извършване на същото нарушение, а именно на чл. 62, ал. 1 КТ, във вр. с чл.

1, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя по реда на чл. 414, ал. 3 КТ, във вр. с чл. 415 в, ал. 2 от КТ и му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева/хиляда и петстотин/. Наказателното постановление е изпратено до жалбоподателя с писмо с обратна разписка, видно от която същото е получено от жалбоподателя на 4.02.2023 г., а жалба е подадена на 16.02.2023 г.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление). Жалбата е подадена и в законоустановения срок. Ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата. В конкретния казус съдът счита, че се доказа по безспорен начин извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение по следните съображения:

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени на жалбоподателя ***** за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 13.10.2022 г. не е сключил писмен трудов договор с лицето А.М. Ц. за предоставяната от нея работна сила в експлоатирания от търговеца обект- закусвалня и кафе *****, находящ се в гр. Свищов, *****. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ -отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като с чл. 61, ал. 1 от КТ законодателят е предвидил трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа, а разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвидената писмена форма е такава за действителност, като трудовият договор обективира изявленията на двете страни в писмен акт, който трябва да съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ.

От събраните в хода на производството доказателства се установява по 4 несъмнен начин, че към датата на извършената от служителите на ***** гр.

Велико Търново проверка по работни места в кухнята на закусвалня и кафе ***** -13.10.2022г., А.М. Ц. е работила, предоставяйки работната си сила като е полагала труд, приготвяйки храна в кухнята на обекта, поради което правоотношенията й с дружеството е следвало да бъдат уредени като трудови, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ.

Безспорно е,че към момента на проверката на място в обекта13.10.2022г. А.М. Ц. е работила в обекта, без да има сключен писмен трудов договор. В Декларация /л.18/ същата собственоръчно е записала, че работи на длъжност работник кухня, считано от 9.10.2022г. и няма сключен договор – нито трудов, нито граждански. На л.19 са приложени писмени сведения от работодателя,изготвени по време на проверката.13.10.2022г., в които той заявява че с лицата А.М. Ц. и Ш.Ш. ще бъдат сключени трудови договори и ще бъдат представени в НАП. От същата дата-13.10.2022г. е Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение, подписано от Б. А., в качеството му на управител на ***** и А.М. Ц., като е дадено предписание работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор в срок до 18.10.2022г.

Всичко това навежда на извода , че на 13.10.2022г. не е имало сключен писмен трудов договор между ***** и А.М. Ц., въпреки което тя е полагала труд като работник кухня.

Впоследствие-в периода 20-21.10.2022г. при извършена проверка по документи е бил представен сключен трудов договор № 16 от 12.10.2022 г. между ***** и А.М. Ц. за длъжността ***** От уведомлението по чл. 62, ал.5 КТ, изпратено от работодателя до ТД на НАП относно трудов договор № 16 от 12.10.2022 г. се установява, че работодателят на 13.10.2022 г. е уведомил ТД на НАП за сключения договор, като в т. 13 от уведомлението – код по НКПД, в която се попълва осем цифровият код на длъжността, който съответства на наименованието на длъжността на лицето по трудовия договор, е попълнен код, който съответства на длъжността *****, а не на договорената в трудовия договор длъжност – *****. Същото е коригирано, но по принцип няма отношение към състава на вмененото нарушение, което е че лицето А. Ц. няма сключен трудов договор към датата на проверката. В изпълнение на служебните си задължения, извършилите проверката 5 длъжностни лица при *****-Велико Търново лично и непосредствено са възприели, че А. Ц. е била част от организиран работен процес, реализиран от *****. Последната е работила като *****, като е участвала при приготвянето на храната. От изложеното следва категоричния извод, че в случая са налице задължителните елементи на едно трудово правоотношение-престация на работна сила при упражняване на конкретна трудова функция и при определено работно време и при уговорено възнаграждение от 3,50 лв. на час, и като такова е следвало да бъде уредено в съответствие с изискванията на чл.

62, ал. 1 от КТ.

От доказателствената съвкупност по делото се установява, че работникът е приет на работа без да е сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. С оглед това, че нарушението е извършено от юридическо лице, отговорността е обективна и безвиновна, поради което и съдът не дължи обсъждане на субективната страна на нарушението и въпроса за вината.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева. Тъй като в настоящия казус се установи по един безспорен начин нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство и по-конкретно нарушаване на задължението по чл. 62, ал.1 КТ, то работодателят следва да понесе административнонаказателна отговорност за визираното нарушение. Съдът счита, че размерът на имуществената санкция в минималния размер (1500,00 лева) е правилно определен и ще бъде достатъчна за постигане на превантивен ефект-като дружеството работодател за в бъдеще да преустанови извършването на нарушения от този вид.