Решение № 454 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000402 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № *** г. по т.д. № 1154/2023 г. на СГС, VI-1 състав е осъдено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК по БУЛСТАТ: 000695089, с адрес: гр. София, ***, да заплати на „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, с ЕИК: 115004094, с адрес: гр. Пловдив, район Северен, ***, сума в размер на 4 603 544.26 лева /четири милиона шестстотин и три хиляди петстотин четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сбора от обезщетенията за забавено плащане по следните 88 броя фактури, както следва: № 1000002935/07.05.2021 г.; № 1000003483/14.10.2022 г.; № 1000003484/14.10.2022 г.; № 1000003485/14.10.2022 г.; № **********/14.10.2022 г.; № 1000003487/14.10.2022 г.; № 1000003488/14.10.2022 г.; № 1000003498/15.11.2022 г.; № 1000003499/15.11.2022 г.; № 1000003500/15.11.2022 г.; № 1000003501/15.11.2022 г.; № 1000003502/15.11.2022 г.; № 100003503/15.11.2022 г.; № **********/28.11.2022 г.;

№ 1000003511/28.11.2022 г.; № 1000003512/28.11.2022 г.; № **********/15.12.2022 г.;

№ 1000003538/20.12.2022 г.; № 1000003540/20.12.2022 г.; № 1000003541/20.12.2022 г.;

№ 1000003542/20.12.2022 г.; № 1000003543/20.12.2022 г.; № 1000003544/20.12.2022 г.;

№ 1000003545/20.12.2022 г.; № 1000003546/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.;

№ 1000003548/20.12.2022 г.; № 1000003549/20.12.2022 г.; № 1000003550/20.12.2022 г.;

№ 1000003551/20.12.2022 г.; № **********/20.12.2022 г.; № 1000003553/20.12.2022 г.;

№ 1000003554/20.12.2022 г.; № 1000003555/20.12.2022 г.; № 1000003563/03.01.2023 г.;

№ 1000003564/03.01.2023 г.; № 1000003565/03.01.2023 г.; № 1000003566/03.01.2023 г.;

№ 1000003567/03.01.2023 г.; № **********/03.01.2023 г.; № 1000003569/03.01.2023 г.;

№ 1000003575/13.01.2023 г.; № 1000003576/13.01.2023 г.; № 1000003577/13.01.2023 г.;

№ 1000003578/13.01.2023 г.; № 1000003611/17.02.2023 г.; № 1000003612/17.02.2023 г.;

№ **********/17.02.2023 г.; № 1000003614/17.02.2023 г.; № 1000003616/07.03.2023 г.;

1

№ 1000003617/07.03.2023 г.; № **********/04.03.2022 г.; № 2000002829/03.05.2022 г.;

№ 2000002830/03.05.2022 г.; № 2000002831/03.05.2022 г.; № 2000002832/03.05.2022 г.;

№ 2000002833/03.05.2022 г.; № 2000002834/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.;

№ 2000002836/03.05.2022 г.; № 2000002837/03.05.2022 г.; № 2000002838/03.05.2022 г.;

№ 2000002839/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № 2000002841/03.05.2022 г.;

№ 2000002842/03.05.2022 г.; № 200002843/03.05.2022 г.; № 2000002844/03.05.2022 г.; № 2000002845/03.05.2022 г.; № 2000002846/03.05.2022 г.; № 2000002847/03.05.2022 г.; № 2000002848/03.05.2022 г.; № 2000002849/03.05.2022 г.; № 2000002850/03.05.2022 г.; № 2000002851/03.05.2022 г.; № 2000002852/03.05.2022 г.; № 2000002853/03.05.2022 г.; № 2000002854/03.05.2022 г.; № 2000002855/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № 2000002857/03.05.2022 г.; № 2000002858/03.05.2022 г.; № 2000002859/03.05.2022 г.; № 2000002860/03.05.2022 г.; № **********/03.05.2022 г.; № 2000002862/03.05.2022 г.; № 2000002863/03.05.2022 г.; № 2000002864/03.05.2022 г. от падежа по всяка фактура до датата на плащане на всяка главница.

Въззивни жалби са депозирали и двете страни.

Ищецът „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, с твърдения, че в тази част обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че главното вземане има характер на законна лихва за забава. Според жалбоподателя това е лихва, с характер на възнаграждение, което длъжникът на пари или заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Вземането било акцесорно вземане с обезщетителен характер, произтичащо от главния дълг. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на решение, с което да бъде присъдена законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност, тъй като главното вземане е за лихва за забава, което е нелихвоносно вземане. Направено е искане да не бъде уважавана жалбата и да бъде потвърдено обжалваното решение.

Ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е депозирал и въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, като постановено в нарушение на материалния закон и неправилно поради необоснованост.

Твърди, че първоинстанционният съд възприел погрешно фактическата обстановка, поради което неправилно стигнал до извод за неприложимост на чл. 81 ЗЗД. Част от разплащанията по фактурите били осъществени в изпълнение на решение на НС от 20.04.2022 г., а това решение е задължително за ответника на основание чл. 86, ал. 2 от Конституцията. Същото било обявено за противоконституционно, но същото представлявало правно непреодолимо препятствие за ответника, настъпването на което не можело да му се вмени във вина. Агенцията била длъжна да се съобразява с решението до момента на обявяването му за противоконституционно по силата на посочената норма от Конституцията и невъзможността за плащане до този момент била обективна. Агенцията не била в забава до този момент, тъй като изпълнявала редовно взето от НС решение, което до посочения момент било в сила и същото било правно непреодолимо препятствие, съобразно практиката на ВКС. С първоинстанционното решение се вменявала вина на ответника за изпълнението на акт на законодателната власт, който имал задължителен характер по силата на Конституцията. Предвид изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен изцяло.

2

Ищецът „Европейски пътища“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба си молба ищецът „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД е твърдял, че между него, като изпълнител и ответника, като възложител бил сключен договор № РД-38-3/21.10.2019 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител за извършване

(превантивно, текущо, зимно и ремонтно[1]възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции територията на южен централен район, стопанисван от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № 3 със срок на договора 60 месеца и прогнозна стойност 23 400 000 лева без ДДС. Сочил е още, че към договора били подписани две допълнителни споразумения. Посочил е, че изпълнил пълно, качеството и в срок работата, възложена му с процесния договор.

Ответникът получил изпълнение на възложената работа, съгласно уговореното в договора, упражнил контрол чрез свои представители върху изпълнението на поръчката и приел като пълно, качество и в срок изпълнението без възражения.

Твърдял е, че АПИ заплатила вземанията по всички издадени и предоставени фактури, но плащания по 88 броя фактури не били извършени в договорения срок за плащане на задълженията, а със забава. В табличен вид е представил номерата на 88 броя фактури, датите и стойността на издаването им, датите и сумите на получените плащания, договорените с договора падежи на дължимите плащания по фактурите, начало и край на периодите на забава, броя на дните на забавата и размер на дължимото обезщетение за забавено плащане по всяка фактури. Предвид изложеното ищецът е искал да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в общ размер на 4 603 544.26 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забавено плащане по цитираните в исковата молба 88 броя фактури, издадени в периода от 07.05.2021 г. до 07.03.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната с исковата молба сума от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

Ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който е оспорвала иска като неоснователен и недоказан.

Твърдял е, че с решение на Народното събрание на Република България за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите пo поддържане на републиканската пътна мрежа, прието на 20 април 2022 г., обн. ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г., бил установен нов ред за извършване на плащания от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ на всички финансови задължения пo договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации), сред които попадал и процесният договор. Съгласно т. 1 от цитираното решение, Агенцията следвало да заплати от 3 утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всичките си финансови задължения, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на решението, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели. Редът за плащането на останалата част от всички фактури по посочените договори бил залегнал в т. 2 от цитираното решение на Народното събрание и предвиждал останалите 50 на сто от всички финансови задължения на АПИ по т. 1, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, да се извършват след решение на Народното събрание, въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група за установяване на изпълнените дейности и становище на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Сочил е, че фактическият състав за извършване на втората част от плащането не бил осъществен, тъй като следвало да завърши с последващо решение на Народното събрание на Република България, което да бъде въз основа на доклад на посочената междуведомствена работна група и становище на парламентарната комисия по регионална политика, каквото решение липсвало.

Твърдял е също така, че е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си, поради което е налице основание за освобождаването му от отговорност на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД. При положение, че се приеме забава при изпълнение на задълженията, счита, че срокът за който тя се претендира е неправилно определен, съответно неправилен е и размерът на търсеното обезщетение. Предвид изложеното иска да бъде отхвърлен иска, а при условията на евентуалност, да се присъди по[1]нисък размер на претендираното обезщетение за забава.

В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищците са твърдели, че с решение № 15/28.11.2022 г. Конституционният съд на Република България, постановено по конституционно дело № 10/2022г. е обявил Решение на НС от 20.04.2022 г. за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по поддържане на републиканската пътна мрежа, обн., ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г. за противоконституционно. Счита, че произтичащите от това решение последици са, че обявените за противоконституционни ненормативни актове, какъвто е настоящият, са невалидни от приемането или издаването им, съгласно Решение № 3/28.04.2020 г., постановено по Конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България, което означавало, че решение на НС от 20.04.2022 г. не се прилага от момента на неговото приемане. Ето защо липсвала обективна пречка за ответника да изпълни задълженията по договора в срок.