Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1387 от 19.09.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 175/2025
Вид
Решение № 1387
Подписан
19.09.2025
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Плевен, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100175 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 84.09 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Д. А., ЕГН**********, гр.******* № 29, вх.Д, ет.4, ап.8 против А.К.Б. ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.******** 83, в която се твърди, че на 15.12.2022 г. между „А.К.Б ЕООД, ЕИК ********* Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за паричен заем № 15019360. Твърди, че страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 500.00 лв. Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 2, ал. 6 , а именно 40.00 %. Броят на вноските е 11, с крайна дата 18.05.2023 г. В чл. 2 ал. 8 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 48.71 %. При сключването на договора, в чл. 4 е предвидено условието за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита, което да отговаря на предвидените условия в чл. 4, т. 1 и 2 от договора. При непредоставяне на опсианите обезпечения е предвидено начисляването на неустойка в размер на 589.82 лв. Твърди, че още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на 1 обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане, като е разсрочена на вноски в размер на 53.62 лв. Твърди, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Развива съображения, че страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Твърди, че заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за паричен заем съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Посочва, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за паричен заем е недействителен.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.08 % и годишен процент на разходите от 48.33 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. Твърди, че в случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което твърди, че 2 е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Счита, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Прочитът на клаузите на в чл. 4 от договора, счита, че налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Развива съображения, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но в случая не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Твърди, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе. Твърди, че така предвидената неустойка в размер на 116.60 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Счита, че противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди, че нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл.

22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за паричен заем е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, 3 без да дължи лихва или други разходи по кредита. Затова в случая счита, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1500 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Твърди, че всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1500 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

Моли сключения между „А.К.Б” ЕООД и П. Д. А. Договор за паричен заем № 15019360 от 15.12.2022 г. да бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

Моли, в случай че Договор за паричен заем № 15019360 от 15.12.2022 г. бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден „А.К.Б ЕООД да заплати на П. Д. А. след допускане на изменение в размера на предявения иск следните суми, които са недължимо платени по Договор за паричен заем № 15019360 от 15.12.2022 г.: 1. 26.64 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 2, ал. 6 от Договор за паричен заем № 15019360 от 15.12.2022 г., за периода от 29.12.2022 г. до 18.05.2023 г.; 2.

57.45 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4 от Договор за паричен заем № 15019360 от 15.12.2022 г., за периода от 29.12.2022 г. до 18.05.2023 г.; Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Развива пространни правни съображения. Прави възражение за недължимост на направените по делото разноски, поради поето в договора за кредит задължение в този смисъл от ищеца в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява Договор за паричен заем № 15019360/15.12.2022 г., погасителен план, общи условия, се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от в размер на 1500,00лв,, при годишен фиксиран лихвен процент - 40,00%, годишен процент на разходите - 48,71%, срок на погасяване - 11 двуседмични вноски, общата сума за плащане е 1654.18 лв. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора заемателят има задължение да обезпечи предоставения заем с гарант/и, отговарящ/и на посочените условия 4 или банкова гаранция. С клаузата на чл. 4, ал.2 от договора, страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по предходната алинея, заемателят дължи неустойка в размер на 589,82 лева, с начин на разсрочено плащане към всяка погасителна двуседмична вноска, към която се добавя сумата от 53,62 лв.

Не се спори между страните и се признава от ищеца, че заемната сума от 1500 лв. е предоставена на П. А..

Признава се от ответника, че ищецът е заплатил по Договор за паричен заем № 15019360/15.12.2022 г. обща сума от 1584,09 лв., за което е представил справка /л.70 от делото/ и признава, че в рамките на тази обща платена сума са включени платена сума от 57,45 лева неустойка, както и 26,64 лева договорна лихва.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се по делото, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по Договор за паричен заем № 15019360/15.12.2022 г по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.

Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на 5 потребителите /ЗЗП/.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.