Решение № 3629 от 08.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3629 гр. Пловдив, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330115233 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Г. Д. Т., с ЕГН : **********, с адрес: гр. ***, бул. „*****“ № ***, вх.**, ет. **, ап. *** , чрез адв. С . Н . от АК – П. против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „****“, бул. „*****“ № ****, бл.***** ет. ****, офис****, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клауза та, обективирана в чл. 1, ал. 3 от сключения между страните Договор за паричен заем „******” с №***** от *****г., предвиждаща заплащане на сумата от 1635,60 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, като противоречащ на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал.

4 от ЗПК и нарушаваща чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът по първоначално предявения иск „ ВИВА КРЕДИТ” ООД е предявил срещу ищеца по първоначално предявения иск Г. Д. Т. насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира ищецът по първоначалния иск Г. Д. Т. да бъде осъден да заплати на „Вива Кредит” ООД сумата в размер на 2401,20 лева., като 1 частичен иск от сумата в размер на 2835,04 лв., от които 1884,81 лв. като частичен иск от сумата 2318,65 лв. - главница по Договор за паричен заем №*** от ***** г.; 516,39 лева – договорна лихва за периода 08.11.2021 г. – 24.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът по първоначалния иск поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем „*****” с № ****от *** г. по силата, на който му били предоставени заемни средства в размер на 2600 лв. при фиксиран лихвен процент 40,32% и ГПК 49,36%. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1635,60 лв., която следвало да заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка една от погасителните вноски.

Ищецът излага, че така уговорената в чл. 1, ал. 3 клауза от договора за потребителски заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „ВИВА КРЕДИТ” ООД, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения от ищеца Г. Д. Т. иск.

С насрещната искова молба ищецът „Вива Кредит” ООД поддържа, че на 30.08.2021 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № ******по силата на който ответникът по насрещния иск Г. Д. Т. усвоил сумата от 2600 лева, като същият се задължил да върне процесната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 163,56 лева, в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди се, че заемната сума била отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32%, ГПР 49,36% и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 4906,80 лева, от които 2600 л ева - главница, 1635,60 лева - такса експресно разглеждане и 671,20 лв. договорна лихва.

Твърди се, че на основание чл. 5 от Договора, поради непредставяне на допълнително обезпечение от страна на заемателя на същия е начислена неустойка в общ размер на 1090,20 лева, която била разпределена на равни части по всяка една от погасителните вноски.

Твърди се, че към момента на депозиране на насрещния иск, заемателят Г. Т. е заплатил подробно посочени в насрещната искова молба суми по договора за паричен заем, като към настоящия момент същият дължи на ищеца по насрещния иск „Вива Кредит“ ООД сума в размер на 5177 лева, от които 2318,65 лвева - главница; 516,39 лева - договорна лихва за периода от 08.11.2021 г. до 26.10.2022 г.; 928,69 л ева - неустойка неизплатен остатък, разпределен по вноски за периода от 08.11.2021 г. до 26.10.2022 г.; 1363 лева такса за експресно разглеждане на документи, разпределена по вноски за периода от 22.11.2021 г. до 26.10.2022 г. и 50 л ева - разходи за събиране на просрочени задължения.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на 2 насрещния иск от Г. Д. Т., в който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни съображения за нищожност на Договор за паричен заем № 5728130 от 30.08.2021 г. В условията на евентуалност се предявява възражение за прихващане между главницата по кредита със сумата от 2725, 80 лева, като получена без правно основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Г. Д. Т. и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем *****№ ********г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2600 лева. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 1635, 60 лева.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 36 %. В чл. 1, ал. 4 от Договора е предвидено, че таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 1635, 60 лева ще се заплаща разсрочено на равни части и ще се включва в размера на погасителните вноски.

По предявения главен иск.

Съдът, като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищецът Г. Т., освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същия т се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Предвид чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Чл.10а от ЗПК дава възможност на кредитора по договора за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните, а именно предоставянето на паричната сума и нейното връщане, договорената лихва и падеж.

Така, както е уговорена в настоящия случай, допълнителната услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, представлява по 3 своята същност „такса за усвояване на кредита“. Съкратената като време услуга за получаване на заемните средства не е предоставяне на допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора. Ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие, неразделна част от която е разглеждането на заявките на потенциалните клиенти.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл, след като ищецът е подал заявление за предоставяне на кредит като необходима предпоставка за усвояване на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждане на документите, независимо от това в какъв срок ще ги разгледа. Отделно от това, изискваната под формата на такса сума от 1635, 60 лева представлява пряк разход по кредита и следва да участва при формирането на годишния процент на разходите. Уговарянето й като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Предвид разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, съдът приема, че процесната клауза на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем „*****” с № ******г., предвиждаща заплащане на сумата от 1635,60 л ева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, е нищожна и не е породила правни последици.

По предявените насрещни искове.

В отговора на насрещната искова молба, ответникът по тях и ищец по главния иск е направил възражение за недействителност на договора на посочените в отговора по насрещните искове основания, които следва да се разгледат в настоящото производство във връзка с предявения насрещен иск.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване 4 на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.