Определение № 673 от 22.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Кюстендил, 18.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500472 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8961/29.07.2024 г. на "Софийска вода" АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1618, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, чрез Ст. мениджър Правен отдел М.

Л., срещу определение № 899/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2764/2024 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с което съдът по молба на длъжника И. К. К. е допълнил Определение 742/27.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2764/2023 г. по описа на РС – Кюстендил и е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на К. 500 лева. заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Аргументира се с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., според което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ и при липса на оправдан интерес, следва да не я прилага. Подчертава, че адвокатското възнаграждение било определено за бланкетно подадено възражение, което действие не представлявало каквато и да било фактическа или правна сложност, поради което съдът следвало да определи възнаграждение по своя преценка, а не по Наредба № 1.

Моли за отмяна на обжалваното определение. В случай, че ответната страна претендира разноски, моли такива да не й бъдат присъждани в настоящето производство.

В срока за писмен отговор по частната жалба насрещната страна И. К. К. чрез пълномощника му адв. Е. Д. от САК е депозирал такъв, със становище за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на обжалваното определение. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч. гр. д. № 2764/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил е 1 образувано след изпращане по подсъдност от Софийски районен съд на заявление по чл.

410 ГПК, подадено от "Софийска вода" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 срещу И. К. К. за парични вземания, подробно описани по размер, период и основание в заявлението.

Районният съд е издал Заповед № 31 от 12.01.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е било подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника К. чрез процесуален представител адв. Е. Д. с приложено пълномощно към възражението и договор за правна защита и съдействие, видно от който за процесуалното представителство на адв. Д. по ч.гр.д.

№ 2764/2023 г. по описа на РС-Кюстендил, изразяващо се в изготвяне и подаване на възражение срещу заповед за изпълнение, е договорено възнаграждение в размер 500 лева.

С Разпореждане № 1384/18.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2764/2023г. по описа на РСКюстендил, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът дал указание на заявителя да предяви иск за установяване на оспорените си вземания по издадената заповед за изпълнение.

С Определение № 742/27.05.2024 г., съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил делото, тъй като заявителят "Софийска вода" АД не е предявил установителния иск в законоустановения едномесечен срок. С писмена молба от 10.06.2024 г. длъжникът И.

К. К. чрез пълномощника адв. Е. Д. моли за присъждане на деловодните разноски адвокатско възнаграждение от 500 лева.

С определение № 899/01.07.2024 г. районният съд е намерил искането за присъждане на разноски за основателно в пълния претендиран размер 500 лева, като е приел, че доколкото производството по делото е приключило предвид непредявяване на установителен иск от кредитора и съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, налице са основания за допълване на постановения от него съдебен акт.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на сторените от длъжника в заповедното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и по-точно прекомерно висок ли е този размер.

Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи. Нещо повече, Наредба № 1/2004 г. вече не е приложима и заложените в нея размери нямат задължителен характер. С Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в 2 смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Цитираното решение на СЕС има задължителен характер за националните съдилища. В случая съдът намира, че приетата от съсловна организация наредба, която определя минимални адвокатски възнаграждения, ограничава конкуренцията и нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, в който смисъл е и Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС. Поради това, съдът е длъжен да откаже нейното приложение. Тоест, същата няма задължителен и обвързващ характер за съда. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС.

В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла.

Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. " Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие.

В случая е било подадено възражение , попълнено собственоръчно от процесуалния представител на длъжника, като е използван утвърдения образец.

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което се предприема оспорване на заповедта за изпълнение и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение.

Настоящият състав намира извършеното процесуално действие - подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за техническо по своята същност и предвидимо по своя резултат, което води до извода за несъразмерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

С оглед на горните съображения, настоящият състав счита, че частната жалба се явява частично основателна като справедливото адвокатското възнаграждение в конкретния 3 случай за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде определено в размер от 250 лева.

По заявеното искане за присъждане на разноски с отговора на частната жалба следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Ето защо и искането на ответника по частната жалба се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат.

След като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

Мотивиран от изложеното Кюстендилският окръжен съд