Разпореждане № 40558 от 17.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 40558 гр. София, 17.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно гражданско дело № 20231110160013 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.“ ЕООД с ЕИК . (заявител) срещу Е. Т. И. с ЕГН ********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми са 405 лева и 86 стотинки главница; 130 лева и 50 стотинки неплатено договорно възнаграждение за периода 25. 05. 2020 г. – 03. 06. 2021 г.; 106 лева и 25 стотинки неплатено възнаграждение за използвана услуга „Фаст“; 318 лева и 75 стотинки неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“; и 246 лева и 54 стотинки лихва за забава за периода 26. 11. 2019 г. – 30. 10. 2023 г.

Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори, сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.

Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за потребителски кредит „.“ № . от . г., общи условия и погасителен план, заявителят е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 500 лева, а тя се е задължила да му върне главницата заедно с възнаградителна лихва в размер на 41 % на годишна основа на двадесет и четири месечни вноски, всяка от които в размер на 55 лева и 56 стотинки (само последната вноска била уговорена в размер на 55 лева и 54 стотинки).

Годишният процент на разходите при това положение според данните по договора за потребителски кредит е в размер на 48, 96 %. От друга страна, заявителят и длъжницата са уговорили също така две допълнителни услуги във връзка със сключения договор за потребителски кредит: услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, на стойност 150 лева; и услуга „Флекси“, изразяваща се в получаването на право длъжницата да променява погасителния си план при условие, че е внасяла вноските по кредита, на стойност 450 лева.

1

Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК) годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, опредЕ. от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК).

Следователно стойността на двете услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва също да бъде отчетена при изчисляването на годишния процент на разходите. Заповедният съд обаче констатира, че при определянето на годишния процент на разходите в размер на 48, 96 % (т. VI от договора за потребителския кредит) страните са пропуснали да го сторят.

При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на общата стойност на тези две услуги, която сама по себе си е по-голяма от главницата, съдът намира, че действителният годишен процент на разходите по потребителския кредит всъщност надхвърля императивния максимум.

Отделно от това според разбирането на настоящия състав уговорките за предоставянето на двете услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни, защото цените им значително надвишават ползата, която потребителят би имал от тях. Те водят до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и търговеца.

В дадения случай заявителят не претендира такса за извънсъдебно събиране на вземането. Ако я претендираше, поради естеството й на неустойка за неизпълнение на договора тя щеше да противоречи на забраната при забава на потребителя той да отговаря само до размера на законовата лихва за периода на забавата (чл. 33, ал. 1 и ал.

2 ЗПК).

Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора за заем обуславя недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд (решение № 3609 от 04. 07.

2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр. дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от 20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.; решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС, II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16. 05. 2023 г. на СГС, IV – А 2 въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение № 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 1167/2022 г.). При това положение потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихви или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта за присъждането на възнаградителна и мораторната лихва, както и относно претендираните възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ поради противоречие на със закона. Съдът трябва да издаде заповед за изпълнение само за чистата стойност на кредита (главницата), като присъди пропорционално разноски.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс на „.“ ЕООД с ЕИК . в частта, в която се претендира от Е. Т. И. с ЕГН ********** заплащането на сумата 130 лева и 50 стотинки, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 25. 05. 2020 г. – 03.

06. 2021 г., сумата 106 лева и 25 стотинки, представляваща неплатено възнаграждение за използвана услуга „Фаст“, сумата 318 лева и 75 стотинки, представляваща неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ и сумата 246 лева и 54 стотинки, представляваща лихва за забава за периода 26. 11. 2019 г. – 30. 10. 2023 г., които суми са свързани с договор за потребителски кредит „.“ № № . от . г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „.“ ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3