Решение № 328 от 16.10.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Костинброд, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20261850100127 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от “Меда“ ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №107, представлявано от Г. А. М.- управител, чрез адв. Б. М.- ПАК, против „А и Е 2828“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „***“ №10.

С исковата молба са предявени установителни искове от страна на “Меда“ ЕООД, ЕИК****, против „А и Е 2828“ ЕООД, ЕИК*** с които е поискано да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 5 574.52 евро, представляваща цена на закупени, доставени и получени строителни материали, ведно със законната лихва от 30.01.2026 г. до изплащането на вземането, сумата от 178.95 евро

– обезщетение за забава за периода

15.08.2025 г. до 30.01.2026 г., както и сторените разноски в размер на 542,81 евро, от които 97,81 евро – платена държавна такса и 445,00 евро – платено адвокатско възнаграждение, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №120/2026 г. по описа на РС- Л.- искове с правна квалификация чл. 318 ТЗ, вр. чл. 303а, ал. 3 ТЗ , вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД , вр. чл.

79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр.чл. чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Твърди се, че между страните по делото са били налице търговски взаимоотношения за периода от 07.07.2025 г. до 31.07.2025г., в резултат на 1 което са били закупени, доставени и получени строителни материали от ответника, за което ищецът е бил издал съответните счетоводни документи, а именно:

- Фактура № **********/07.07.2025 г., на обща стойност от 2812, 50 лева с ДДС;

- Фактура № ***/07.07.2025 г.; на обща стойност от 123,86 лева с ДДС;

- Фактура № *****/14.07.2025 г., на обща стойност от 3346, 37 лева с ДДС;

- Фактура № *******/18.07.2025 г., на обща стойност от 1753, 35 лева с ДДС;

- Фактура № *****/28.07.2025 г., на обща стойност от 2359, 07 лева с ДДС;

- Фактура № ******/28.07.2025 г., на обща стойност от 315, 66 лева с ДДС;

- Фактура № *****/31.07.2025 г., на обща стойност от 192 лева с ДДС, като вземанията по всички издадени фактури са в общ размер на 10902, 82 лева.

Навеждат се твърдения, че във връзка с издадените фактури са били доставени от ищеца, както и получени отразените в тях стоки от страна на представител на ответника, като към подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие ИМ не са изплатени сумите по същите от негова страна.

Наред с това се навеждат твърдения, че в хода на заповедното производство е било подадено възражение от страна на длъжника/ответника по ИМ/, за недължимост на претендираните суми, във връзка с което е предявена и настоящата ИМ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изложените в ИМ твърдения. Прави искане за оставяне без уважение на предявените претенции

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено 2 следното:

Съдът намира, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл.

422, ал. 1, ГПК, вр.чл.200 ЗЗД, вр,318 ТЗ, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.303а ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за продажба с посочените параметри по всяка една от сделките; точното (в количествено отношение) изпълнение на от негова страна по доставяне на посочените във фактурите стоки; предаването и приемането им от ответника (включително чрез подписване на протоколи, фактури или чрез конклудентни действия като осчетоводяване); стойността на договореното възнаграждение и настъпилия падеж на задължението.

В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи възражения (ако релевира такива в хода на процеса).

По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главното парично задължение, изпадането на ответника в забава (настъпването на падежа по чл.

303а ТЗ), периода на забавата и размера на дължимото обезщетение.

По делото са приобщени като доказателство по делото са приобщени фактура № **********/07.07.2025 г., на обща стойност от 2812, 50 лева с ДДС; - Фактура № ***/07.07.2025 г.; на обща стойност от 123,86 лева с ДДС;

Фактура № *****/14.07.2025 г., на обща стойност от 3346, 37 лева с ДДС;

Фактура № *******/18.07.2025 г., на обща стойност от 1753, 35 лева с ДДС;

Фактура № *****/28.07.2025 г., на обща стойност от 2359, 07 лева с ДДС;

Фактура № ******/28.07.2025 г., на обща стойност от 315, 66 лева с ДДС;

Фактура № *****/31.07.2025 г. на обща стойност от 192 лева с ДДС, като от същите е видно, че общата стойност по тях е размер на 10902, 82 лева.

Съдът намира, че посочените документи са изрядни от своята външна страна, не е оспорено тяхното съдържание, поради което следва да се кредитират в цялост като доказателства по делото.

По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца „МЕДА“ ЕООД по счетоводна сметка 411 „Клиенти“ и ответника „А и Е 2828" ЕООД 3 по счетоводна сметка 401 „Доставчици“. Сумите по същите не са били заплатени от ответника „А и E 2828“ ЕООД на ищеца, като общия размер па незаплатените суми е в размер на 5574.52 евро.

Наред с това вещото лице е дало заключен, че в дневника на покупките и справка декларация по ЗДДС за периода 01.07. - 31.07.2025г. , ответника „А и Е 2828“ ЕООД е декларирал в справките декларации по ЗДДС и е включил в ДДС дневника за покупките процесните фактури общо в размер на 5574,52 евро, като с ползвал данъчен кредит по тях. Същите са включени в Дневника за покупките за месец юли 2025г. под номер 46, 48, 98, 129, 159, 160 и 175.

Освен горното, вещото лице е дало заключение, че фирма „МЕДА" ЕООД е декларирал в справките декларации но ЗДДС и е включил в ДДС дневника на продажбите процесните фактури общо в размер на 5574,52 евро Вещото лице е дало заключение и за това, че размера на законната лихва върху процесната главница върху дължимата сума от 10902,82 лв./5574,52 евро/ за периода от 15.08.2025 г. до 30.01.2026 г. е 609,59 лв., преизчислена по фиксирания курс на лева към еврото - 311,68 евро.

Съдът намира, че в настоящото производство по делото се доказа, че между страните е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за продажба с посочените параметри по всяка една от сделките; точното (в количествено отношение) изпълнение на от негова страна по доставяне на посочените във фактурите стоки; предаването и приемането им от ответника (включително чрез подписване на протоколи, фактури или чрез конклудентни действия като осчетоводяване); стойността на договореното възнаграждение и настъпилия падеж на задължението.

Съдът намира, че се явяват неоснователни възраженията на ответника, доколкото същият не само е осчетоводил всички от процесните фактури, но наред с това е ползвал и данъчен кредит въз основа на същите. По своята същност тези негови действия представляват извънпроцесуално изявление пред държавен орган за осъществяване и реализирането на процесните доставки в посочените във фактурите параметри. Не се констатира да са били изготвяни кредитни или дебитни известия във връзка със същите, за да се приеме, че е бил изменен размера на някои от параметрите по 4 посочените сделки.

Наред с това се установи, че е настъпила изискуемост на посочените вземания.

Предвид направения извод съдът намира, че следва да се потвърдят предявените претенции от страна на ищеца в цялост.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК , както следва:

Сума в размер на 115, 07 евро за ДТ в исковото производство, както и сума в размер на 300 евро за ССЕ, както и сума в размер на 725 евро за адв. възнаграждение, за които е представен списък и надлежни доказателства за тяхното извършване.

В случая в заповедното производство ищецът е направил и доказал разноски за държавна такса в размер на сумата 97,81 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 445 евро, поради което същите следва да се присъдят в тежест на ответника.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от страна на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат от ищеца. По своята същност посоченият по- горе размер на възнаграждение се явява изцяло съобразен с фактическата и правната сложност на делото, размера на претенцията, както и с извършените процесуални действия по делото, поради което не следва да бъде намален.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Меда“

ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ №107, представлявано от Г. А. М.- управител и „А и Е 2828“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „***“ №10, че „А и Е 2828“ ЕООД, ЕИК**** ДЪЛЖИ на „Меда“ ЕООД, ЕИК****, сумата от 5 574.52 евро, представляваща цена на закупени, доставени и получени строителни материали, ведно със законната лихва от 30.01.2026 г. до изплащането на вземането, сумата от 178.95 евро

– обезщетение за забава за периода

5

15.08.2025 г. до 30.01.2026 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №120/2026 г. по описа на РС- Л.- искове с правна квалификация чл. 318 ТЗ, вр. чл. 303а, ал. 3 ТЗ , вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД , вр. чл.

79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр.чл. чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

ОСЪЖДА „А и Е 2828“ ЕООД, ЕИК*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „Меда“ ЕООД, ЕИК****, сума в общ размер на 542,81 евро за сторени разноски в заповедното производство, както и сума в общ в размер на 1140, 07 евро за сторени разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6