Присъда № 51 от 26.03.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 51/26.03.2024 година по НОХД № 521/2024г. на БРС.

*ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 476/23 г. по описа на 01 РУ на МВР- гр. * пор.№2058/23 г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу П. Р. Б., ЕГН: **********, * в гр. *, с постоянен адрес: гр.*, ул.“*, *, за това, че на * в гр. *, в условията на опасен рецидив от л.а. „Дачия Логан“ с peг. № * , паркирана в кв.“*“ на ул.“*“* е отнел чужди движими вещи - 1 брой перфоратор , марка „Макита“ ,модел „HR2470“ , ведно с куфар на стойност 279.00 лв. и 8 броя свредла за перфоратора на обща стойност 67.00 лв. и 1 брой приставка /патронник/ за перфоратора за свредла SDS на стойност 40.00 лв. или всичко на обща стойност 386.00 лв. от владението на *- собственик на фирма „*“ЕООД , без неговото съгласие , с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. Р. от АК-*, поддържа, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минимален размер.

Подсъдимият заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

П. Р. Б., ЕГН: **********, е * в гр. *, с постоянен адрес: гр.*, ул.“*, *.

Към * г. Б. бил осъждан както следва:

С влязло в законна сила на 30.3.2022 г. Определение № 592/30.3.2022 г. по НОХД № 5266/2021 г. на PC гр. * бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му било наложено наказание „Пробация“;

С влязла в законна сила на 21.6.2022 г. Присъда № 84/03.6.2022 г. по НОХД № 695/2022 г. на PC гр. * бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т.

1

4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му било наложено наказание „Пробация“;

С влязла в законна сила на 29.6.2022 г. Присъда № 90/13.6.2022 г. по НОХД № 854/2022 г. на PC гр. * бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години;

С влязло в законна сила на 03.8.2022 г. Определение № 343/03.8.2022 г. по НОХД № 2707/2022 г. на PC гр. * бил осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години;

С влязла в законна сила на 13.9.2022 г. Присъда № 125/26.8.2022 г. по НОХД № 2931/2022 г. на PC гр. * бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи ефективно, при първоначален „Общ“ режим;

С влязла в законна сила на 15.11.2022 г. Присъда № 153/28.10.2022 г. по НОХД № 3386/2022 г. на PC гр. * бил осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му било наложено наказание „Пробация“;

С влязла в законна сила на 03.03.2023 г. Присъда № 28/15.2.2023 г. по НОХД № 40/2023 г. на PC гр. * бил осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи ефективно, при първоначален „Общ“ режим;

- С Определение № 709/06.4.2023 г., по НЧД № 1049/2023 г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 22.4.2023 г., е определено общо най-тежко наказание измежду наложените по: НОХД № 695/2022, НОХД № 854/2022, НОХД № 2707/2022, НОХД № 2931/2022, НОХД № 3386/2022 и НОХД № 40/2023, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи ефективно, при първоначален „Общ“ режим. Наказанието „Пробация“, по НОХД № 5266/2022 г. на PC гр. * било постановено да се търпи отделно.

На *г., свидетеля * * около 19.00 часа паркирал л.а. „Дачия Логан“ с peг. № * в гр. *, кв.“*“, ул.“*“*. В автомобила имало куфар с 1 брой перфоратор , марка „Макита“ , модел „HR2470“ на стойност 279.00 лв., както и 8 броя свредла за перфоратора на обща стойност 67.00 лв. и 1 брой приставка /патронник/ за перфоратора за свредла SDS на стойност 40.00 лв. или всичко на обща стойност 386.00 лв. Вещите били спобственост на „*“ ЕООД, чийто управител бил св. *. По същото време подс. П. Б. се разхождал из квартала. Подс. Б. видял автомобила на св. *, който бил с отключени врати и влязъл вътре. Същият огледал всичко и видял на задната седалка куфара, който отворил. Подсъдимият видял, че в куфара имало перфоратор марка „Макита“. Подсъдимият взел куфара, ведно с всичко в него и тръгнал към дома си в кв.“Победа“ в гр. *. По пътя подс. Б. видял свой познат -св. * който по това време бил на главната улица в кв. „*“ и му предложил да закупи перфоратора. След като се разбрали подс. Б. продал перфоратора на св. Сандов за сумата от 20 лв.

На 06.06.2023г. около обяд св. * * установил, че куфара с перфоратора и останалите принадлежности липсвал от автомобила, като вратите на автомобила били притворени, но 2 не били разбити. За случилото се св. * веднага подал заявление до 01 РУ на МВР- * относно извършената кражба на перфоратора и било образувано досъдебно производство.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – *, *; от обясненията на подсъдимия на досъдебното производство; от заключението на вещите лица по извършените техническа и оценъчна експертиза, актуална справка за съдимост на подсъдимия, протоколи за доброволно предаване, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

На първо място, съдът намира, че безпорно се установява осъществяването на всички признаци на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на гражданите.

Налице е годен предмет на престъплението- 1 брой перфоратор , марка „Макита“ ,модел „HR2470“ , ведно с куфар на стойност 279.00 лв. и 8 броя свредла за перфоратора на обща стойност 67.00 лв. и 1 брой приставка /патронник/ за перфоратора за свредла SDS на стойност 40.00 лв. или всичко на обща стойност 386.00 лв., собственост на „*“ ЕООД.

Всички вещи са движими и са били чужди за подсъдимия- същите са били собственост на ощетеното юридическо лице.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са се намирали във владение на управителя на ощетеното юридическо лице, като същият е имал достъп до тях по всяко време в автомобила, в който са се намирали. Съдът счита, че от 3 събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал осъществяваното от управителя владение върху вещите. Б. е влязъл в автомобила и е взел вещите, с което същият е прекъснал възможността на собственика им да осъществява фактическа власт върху тях, като същевременно е установил своя собствена.

Б. е годен субект на престъплението, тъй като не е собственик на вещите.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Б. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича от обстоятелството, че е продал част от вещите на св. Сандов, т.е. разпоредил се е с тях като със свои.

Съдът обаче намира, че деянието не е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като нито едно от осъжданията на Б. не покрива хипотезите по чл. 29 от НК. Видно е, че всички присъди, които към инкриминираната дата са били влезли в сила, без тази по НОХД № 5266/2022 г. на БРС (с която е наложено наказание „пробация“), са били обединени в една обща група по НЧД № 1049/2023 г. по описа на БРС, с което е било наложено едно общо наказание от осем месеца „лишаване от свобода“. От гледна точка на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК е важно да се подчертае, че законът има предвид именно “осъждания”, а не “присъди”. Ето защо, ако деянията по двете (или повече, за които се твърди, че обуславят опасния рецидив) присъди са в условията на реална съвкупност, дори и да не е извършена кумулация, няма да е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. “б” (в този смисъл са Р. 40780-I, Р. 138-97-I и др.).

Съдът обаче намира, че е налице квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, като деянието е извършено „повторно”. Това е така, доколкото подсъдимият Б. е извършил настоящото престъпление след като е бил осъждан за друга немаловажна кражба - по НОХД № 40/2023 г. на PC гр. * в законна сила на 03.03.2023 г., за извършено престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като не е бил изтекъл предвиденият петгодишен срок по чл. 30, ал. 1 от НК, считано от изтърпяване на наказанието, което обуславя престъплението като извършено именно при условията на „повторност”. Съдът намира, че настоящият случай не може да се приеме за маловажен, предвид обремененото съдебно минало на Б., което обуславя приложението на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.