Решение № 54 от 18.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500040 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 40/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу различни части от решение № 260156/02.11.2021 г., постановено по гр.д. № 48/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба на Държавата, подадена чрез юрисконсулт Д., против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът й по чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу АНДР. В. АНДР. за установяване съществуване на вземания по чл.30 от сключения между тях договор за аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното изпълнение на парични задължения, определена в размера на договорения лихвен процент от 0.3% за всеки просрочен ден в плащането на годишното арендно възнаграждение от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв. за стопанската 2019/2020 год., предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Добричкия районен съд за горницата над 88 287.57 лв. и до пълния размер на заявяването му от 114 885.17 лв., поради : недължимост на неустойка за сумата от 15 869.37 лв. за забавено изпълнение в плащането на първа и втора вноска от арендното възнаграждение за времето от 13.03.2020 год. до 08.04.2020 год. и поради погасяване на задълженията с плащане в размер на 10 728.23 лв. в хода на процеса, конкретно посочени в решението.

1

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и за уважаване на исковете изцяло.

Изложил е, че окръжният съд: неправилно, при липсата на относимост към настоящия договор, приложил разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в ред. от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. (задълженията по договори за аренда, по които държавата е страна не попадали в предвидените в закона хипотези); предвид изричното разпореждане на чл. 422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, неправилно съобразил факта на частично удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес;

Ответникът АНДР. В. АНДР., чрез адв. Г.М., е подал писмен отговор на жалбата и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за правилността на обжалваната част от решението, е молил за потвърждаването му в тази част и за присъждане на разноските.

По въззивна жалба на АНДР. В. АНДР., подадена чрез адв. Г.М., против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание на чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК по отношение на АНДР. В. АНДР., съществуването на вземания на Държавата, заявени от министъра на земеделието, храните и горите по чл.30 от сключения между тях договор за аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното изпълнение на парични задължения, определена в размера на договорения лихвен процент от 0.3% за всеки просрочен ден в плащането на годишното арендно възнаграждение от 189 802.71 лв. на две вноски от по 94 901.35 лв. за стопанската 2019/2020 год.,възлизащи в общ размер на сумата от 88 287.57 лв. и предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Добричкия районен съд., както следва: 1./ 19 233.24 лв. - неустойка за забавеното плащане на сумата от 40 000 лв. ,като част от първа вноска за времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020 год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 28.05.2020 год.,вкл.; 2./ 35 020.10 лв.

-неустойка за забавеното плащане на сумата от 54 901.36 лв. като част от първа вноска за времето от 02.10.2019 год. до 12.03.2020 год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 01.06.2020 год.,вкл.; 3./34 034.23 лв.-неустойка за забавеното плащане на сумата от 84 802.72 лв. ,като част от втора вноска за времето от 01.02.2020 год. -12.03.2020 год.,вкл. и от 09.04.2020 год.- 01.06.2020 год. вкл., както и в ЧАСТТА, с която АНДР. В. АНДР. е осъден да заплати на Държавата сторените в производството съдебно-деловодни разноски, както следва: по ч.гр.д.№ 2047/2020 год. на Районен съд Добрич: сумата от 1 980 лв.

- заплатена държавна такса; по гр.д.№ 3703/2020 год. - сумата от 1 980 лв. заплатена държавна такса; по гр.д.№ 48/2021 год. -сумата от 129.28 лв.

2 заплатено възнаграждение на вещо лице и сумата от 360 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната част е недопустимо, евентуално – неправилно, като е молил за обезсилването му, евентуално – за отмяна и отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че окръжният съд: - недопустимо се произнесъл по иск за неустойка, при предявен такъв за лихви; - произнесъл се по недопустима, поради липса на правен интерес, претенция предвид частична отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист за сумата от 46 456,07 лв.; - неправилно тълкувал договора и приел наличие на изискуемост на второто плащане, а от там – и на забава, както и на задължение за плащане на обезщетение по чл. 30 от договора, като освен това не разпределил с доклада си доказателствената тежест във връзка с тълкуването на договора; - допуснал процесуални нарушения, като първоначално не включил изобщо в доклада по делото възраженията, направени по реда на чл. 411 ГПК – заявено такова за прекомерност на неустойката, което било свързано както с недействителността на неустойката, така и с отнасянето към платената законна лихва и представляващо, „макар да не е формулирано изрично в този смисъл“ искане за намаляване на неустойката поради прекомерност, а впоследствие включил, но не разпределил доказателствената тежест на страните по възражението за намаляване на неустойката поради прекомерност и не разгледал това възражение;

Държавата, чрез юрисконсулт Д., е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията, е молила за отхвърлянето й.

С определение № 93 от 0103.2022 г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на въззивниците.

Страните - ищецът с писмено становище от юрисконсулт Д., а ответникът - в съдебно заседание чрез адв. М., са поддържали съответно въззивните си жалби и отговора, като адв. М. е претендирал за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Държавата, с която срещу АНДР. В. АНДР. са били предявени искове по чл. 422 ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания в общ размер от 114 885.17 лв., предмет на заповед № 857/24.08.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№20203230102047/2020 год. на Добричкия районен съд. Ищецът е поддържал, че след проведен търг е сключил с А.А. на 21.09.2018 год., вписан на 26.09.2018 год., договор за аренда № ТА-18-19-1-37, по силата на който е предоставил на ответника за временно възмездно ползване за срок от пет 3 стопански години земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 1781.157 дка в землищата на села в област Добрич срещу заплащане на годишно арендно възнаграждение в размер на 184 453.56 лв. подлежащо на индексиране с коефициента на инфлация, определен от Националния статистически институт. Възнаграждението било платимо на две равни вноски, съответно на първи октомври и тридесет и първи януари за всяка от стопанските години след първата. В чл. 30 от договора, страните предвидили обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на арендното възнаграждение в размер на 0.3 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното издължаване. Дължимото от арендатора АНДР. В. АНДР. арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 год., възлизащо на сумата 189 802.71 лв. (с индексацията от 2.9% за периода август 2018 год.-август 2019 год.) и дължимо на две вноски от по 94 901.36 лв. било платено на части от 40 000 лв., 54 901.36 лв., 10 098.64 лв. и 84 802.72 лв., съответно на дати 28.05.2020 год.;01.06.2020 год.;01.06.2020 год. и 16.07.2020 год. със забава, поради което се дължали и договорни лихви в размерите от по 28 680 лв.;40 022.10 лв.; 3 696.60 лв. и 42 486.47 лв. съответно от деня следващ изискуемостта до деня на плащането: 02.10.2019 год.-28.05.2020 год.;02.10.2019 год.-01.06.2020 год.;01.02.2020 год.-01.06.2020 год. и 01.02.2020 год.-16.07.2020 год. Настоявал е д а се признае за установено съществуването на вземания на Държавата срещу АНДР. В.

АНДР. по чл.30 от договора за аренда № ТА-18-19-1-37/21.09.2018 год. за неустойка за забавеното изпълнение на парични задължения в общ размер от 114 885.17 лв., определена в размера на договорения лихвен процент от 0.3% за всеки просрочен ден в плащането на годишното арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 год., както следва: 1./28 680 лв., начислена за забавеното плащане на сумата от 40 000 лв. ,като част от първа вноска и за времето от 02.10.2019 год.-28.05.2020 год.; 2./лихва от 40 022.10 лв., начислена за забавеното плащане на сумата от 54 901.36 лв. като част от първа вноска и за времето от 02.10.2019 год.-01.06.2020 год.; 3./ 3 696.60 лв., начислена за забавеното плащане на сумата от 10 098.64 лв., като част от втора вноска и за времето от 01.02.2020 год.-01.06.2020 год.; 4./ 42 486.47 лв., начислена за забавеното плащане на сумата от 84 802.72 лв., като част от втора вноска и за времето от 01.02.2020 год.-16.07.2020 год.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, но в подаденото по реда на чл.414 от ГПК възражение (релевантно за настоящото производство) е оспорил претенцията със съображения, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като втората вноска от арендното плащане не била изискуема, а уговорените лихви/неустойки били прекомерни. В хода на производството е допълнил, че за втората вноска от арендното плащане не бил уговорен падеж, поради което и при липсата на покана не е изпаднал в забава и за нея не дължи обезщетение. Уговореното задължение по чл. 30 от договора било неустоечно и не можело да надвишава действително претърпените вреди, които се 4 измервали в размера на законната лихва за забава, понастоящем заплатена, а всичко над законната лихва било нищожно и недължимо. Позовал се на императивния характер на разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за недължимостта на неустойки за забава за периода на действието й. Настоявал е за прекратяване на производството по делото в частта съответстваща на отмененото с определение № 260079/25.01.2021 год. по ч.гр.д.№ 24/2021 год. на Добричкия окръжен съд разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и обезсиления изпълнителен лист.

Установена със събраните по делото доказателства, а и не е спорна между страните по делото, следната фактическа обстановка:

На 21.09.2018 год. на основание чл.47м ал.1 от ППЗСПЗЗ, след проведена тръжна процедура, е бил сключен договор за аренда № ТА-18-19-137, Акт № 93 т.VІ рег.№ 10036 на нотариуса с рег.№ 160 на НК, вписан в Службата по вписванията гр.Тервел с вх.рег.№ 1843/26.09.2018 год., АКТ № 198 т.ІІ дело № 931/2018 год. между директора на областна дирекция “Земеделие“ гр.Добрич и АНДР. В. АНДР., по силата на който на ответника е била предоставена за временно възмездно ползване за срок от пет стопански години (считано от 2018/2019 стопанска година) земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на 1781.157 дка в землищата на села в община Тервел, област Добрич. За участието си в търга, ответникът АНДР.