Решение № 1064 от 27.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. Стара Загора, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530102264 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че след извършена справка в Централния кредитен регистър към Българска Народна банка, установил, че "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК 200644029 има вписани в регистъра вземания към него в размер от BGN 1915лв. Съгласно справката, "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК 200644029 се легитимирал като кредитор на Д. на основание сключен договор за цесия по отношение на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** с оторизационен код *** от *** година. Договорът бил сключен между Д. В. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /вече заличен търговец/, чрез „Технополис България“ ЕАД с ЕИК 130858590, с който се финансирало закупуването на стоки и услуги с обща цена на стоките от BGN 999лв и общ размер на кредита BGN 1070,93лв, тъй като се дължала премия от BGN 71,93лв. Последната падежна дата, съгласно погасителен план била 20.06.2018 година. В тази връзка, на 21.02.2025 година, била отправена молба по електронен път към ответното дружество, с която била изискана от ответника информация дали ищецът има задължения към него, на какво основание, ако има такива, какъв е размерът на неговото задължение, има ли образувани граждански или изпълнителни дела във връзка с тези вземания. С молбата, също така било изискано в случай, че се установи, че задълженията са погА.и по давност, последните да се заличат от Централния кредитен регистър към БНБ. Въпреки така отправената молба, до настоящия момент все още нямало получен отговор от страна на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК 200644029. В тази връзка за ищеца възниквал правен интерес да депозира настоящата искова молба. Счита, че задълженията в размер от BGN 1915лв са погА.и по давност и 1 следва да бъдат премахнати /заличени/ от справката за кредитна задлъжнялост към БНБ Централния кредитен регистър. Заявява, че не е получавал уведомление за прехвърляне на вземането. Счита, че вземането на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК 200644029 към Д.

В. Д., касаещо Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** с оторизационен код *** от *** година, е погА.о по давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията по кредити се погасявали именно с изтичане на общия 5-годишен давностен срок. Договорът за кредит бил сключен на *** година, след което, нямало предприети действия от страна на кредитора. Поради тези причини, счита, че към настоящия момент, вземането се явявало погА.о по давност. Съгласно чл. 119 от ЗЗД, погасяването на главното вземане обуславяло и погасяването на произтичащите от него допълнителни акцесорни права за обезщетения за забава, лихви, такси и разноски. Твърди, че ответникът в настоящото производство е проявил пасивно поведение по отношение на упражняването на частното си притезание срещу ищеца и е пропуснал възможността да прекъсне общия 5-годишен давностен срок.

Предвид обстоятелството, че погасителната давност бил сложен юридически факт, състоящ се от два елемента - бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време, смята това вземане за погА.о по давност. Това било така, тъй като от една страна не били предприемани съдебни или изпълнителни действия срещу ищеца в настоящото производство в период, надхвърлящ 5 години, а от друга, поради липсата на доброволни плащания от негова страна към "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК 200644029 или предходния кредитор по договора за заем. За пълна изчерпателност, следвало да се посочи, че съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба 22 за Централния кредитен регистър, когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. В тази връзка, след като бъде установено от съда, че вземането е погА.о по давност, ищецът щял да има правната възможност да поиска корекция и заличаване на своето задължение от Централния кредитен регистър. Това било единствената правна възможност за ищеца към момента, предвид обстоятелството, че разпоредбата на ал. 4 от чл. 24 била отменена през 2015 година.

По силата на последната и преди отмяната й, всеки клиент на банка или финансова институция можел оспорвайки по съдебен ред данните, които се съдържат за него в ЦКР да задължи банката или финансовата институция да ги коригира. В тази връзка и предвид липсата на тази норма, за него оставала като единствена възможност да предяви иск, с който да иска установяване, че претендираното и вписаното задължение в ЦРК е погА.о по давност, като вследствие на това поиска с молба на основание чл. 24, ал. 1 корекция в тези данни. Следвало да се изтъкне и, че в практиката на ВКС се е наложило разбирането за допустимост на така предявения отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Достатъчен бил безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на изпълнително производство, независимо че и в хода на 2 същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следвало да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. Цитира практика на ВКС в посочения смисъл. Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи сумата от BGN 1070,93лв, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** с оторизационен код *** от ***г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, поради погасяване на вземанията по давност. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който на основание чл. 237 ГПК признава, като допустим и основателен иска, с който Д. В.

Д. иска да бъде установено, че за процесните суми е изтекла предвидената в закона погасителна давност, респективно погА.а е възможността за принудително изпълнение по отношение на тези суми. Взема становище по разноските.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. А. Д., преупълномощен от адв. М. М..

Ответникът не се представлява. От негова страна има депозирана писмена молба от 28.10.2025г., с която поддържа отговора на исковата молба, като на осн. чл. 237 от ГПК прави признание на иска. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли да не бъде осъждан на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна:

Видно от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** – ***/***г. сключен между ищеца по настоящото дело Д. В. Д. и кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се установява, че на дата 12.02.2025г. между тези страни е бил сключен договор, в който е посочена обща цена на стоките: 999,00 лв., застрахователна премия от 71,93 лв., размер на кредита: 1070,93 лв., месечна погасителна вноска от 73,41 лв., погасителни вноски – 18 бр., обща стойност на плащанията в размер на 1321,38 лв.

Налично по делото е Искане от 21.02.2025г., отправено от ищеца Д. В. Д. до ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, за информация относно това дали Д. има задължения към последния.

Налице по делото е и Справка ЦКР от БНБ от 11.04.2025г., от която е видно, че ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД има вписани в регистъра вземания към ищеца в размер на 1902,00 лв.

По делото са представени като доказателства още: Пълномощно от „ЮроБанк България“ ЕАД, с което е упълномощило „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД във връзка със сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.12.2024г., да представлява упълномощителя, като в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изготвя, подписва и връчва 3 уведомления до длъжници. Приложен е списък, в който фигурира вземането от ищеца Д. В.

Д. по Договор № *** – ***; Налице са Уведомление по чл. 93, ал. 3 ЗЗД, Уведомление за защита на личните данни на осн. чл. 14 от Регламент 2016/679 на ЕС и Писмо изх. № БНБ 88949/19.08.2022г.

От правна страна:

Съдът, като взе предвид направеното изявление от ответника с отговора на исковата молба и с молби от 03.10.2025г. и 28.10.2025г., а именно, че признава иска, както и, че не е налице възражение от ищцовата страна за постановяване на решение при признание на иска, намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл. 237 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения от ищеца иск.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от правилото е ал. 2 на същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай е безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на производството по делото, но липсват данни, от които може да се направи извод, че ответната страна не е дала повод за завеждане на делото.

С оглед на горното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.

Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски в общ размер от 530 лева, от които 50 лева за държавна такса и 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Основателно е своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. При редуциране размера на възнаграждението, съдът взе предвид разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C427/16 и C-428/16, както и в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C-438/22, съобразно, които съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и като съобрази фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, както и обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания, и като ползва за ориентир Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът 4 прецени, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 408 лева, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. При това положение в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в общ размер на 458 лева.

Предвид изхода на спора, на ответника не се следват разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев, че ищеца Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, не дължи на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 сумата в размер на 1070,93 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** – ***/***г., поради погасяване на вземанията по давност.