Протокол № 391 от 12.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 391 гр. П., 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500346 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За жалбоподателя „УниКредит Булбанк“ АД редовно призовани се явява адв. В. Х. Л. редовно упълномощена.

Не се явяват ответниците Л. Г. К., П. В. А. и А. Б. А. редовно призовани чрез пълномощника си адв. В. М..

На второ повикване в 10.35 часа не се явяват ответниците и техен процесуален пълномощник.

Адв. Л.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №59 от 20.01.2025г. постановено п о гр.д.№20225220103639 по описа на същия съд за 2022г., е ОСЪДЕН ответника „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с 1 адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5, на основание чл. 55, aл. 1, предложение 1 от ЗЗД, сумата от 8513,01 евро, представляваща разликата между договорената и реално заплатена за 60 месеца лихва в месечни анюитетни вноски за периода от 01.04.2017г. до 01.03.2022 г. по договор за банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 11.03.2022 г. до окончателното плащане, като Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за разликата над 8513,01 евро до 8574,88 евро.

ПРЕКРАТЕНО Е КАТО НЕДОПУСТИМО производството по гр. д. № 3639/2022 г. по описа на РС П. в частта по предявения от Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5 против „Уни Кредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната банка недължимо е получила от ищците в периода от 01.10.2008 г. до 01.11.2010 г. и в периода от 04.11.2015 г. до 11.03.2017 г. въз основа на нищожни клаузи по договор за банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г., за които е налице СПН между страните и дължи на основание чл. 55 от ЗЗД връщането на ищците на сума в общо размер на 11 590,76 евро.

ПРИЗНАВА СЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В.

А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5, НЕ ДЪЛЖАТ НА „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. сумата от 8290,16 евро, представляваща вземане на банката за главница по договор за банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г. поради извършено прихващане на ищците с насрещното си вземане към ответното дружество със същата сума, представляваща платена без основание възнаградителна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 01.11.2010 г. и за периода от 01.12.2015г.

2 до 01.03.2017г., като Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска за разликата над 8290,16 евро до 10 254,33 евро.

ОСЪДЕН Е ОТВЕТНИКА „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5, сумата в размер на 5604,87 лева разноски, сторени в производството.

ОСЪДЕНИ СА Л. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. “К.М.Л.“ № 97, ет. 2, ап. 4, П. В. А. ЕГН **********, А. Б. А., с ЕГН **********, и двамата с адрес calle С.Т. № 15, 5А, 09003 В.Е., чрез пълномощник - адв. В. И. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Г.Д.“ № 113, ап. 5, ДА ЗАПЛАТЯТ на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес за призоваване гр. С., пл. „С.Н.“ №7, представлявано от Ц. М., А.Т., С.П. сумата в размер на 631,45 лева разноски, сторени в настоящото производство.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба, с вх.№4640 от 17.02.2025г. подадена от ответника по исковете УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, със седалище и адрес на управление гр.С. , район Възраждане, пл.“С.Н.“

№7, ЕИК-831919536, чрез процесуалния си представител адвокат В. Х. Л. от САК, В ЧАСТТА С КОЯТО СА УВАЖЕНИ ПО СЪЩЕСТВО предявените срещу банката искове, с доводи за порочност на съдебния акт като недопустим и като неправилен, с искане да бъде обезсилен, респективно отменен, а предявените искове да бъдат оставени без разглеждане и респективно да бъдат отхвърлени изцяло.

На първо място жалбоподателят поддържа, че районният съдът за да приеме, че е налице частична основателност и доказаност на предявените осъдителен и отрицателен установителен искове, е направил изводи за липса на основание за солидарност на страната на ищците (стр.10 от решението), но въпреки това, ответната банка е осъдена да им заплати в условията на солидарност уважената искова претенция; че е преклудирано възражението, направено едва с писмената защита, че ищецът А. А. не бил подписвал договора за банков кредит (стр. 9 от решението); че ответната банка не била твърдяла в ОИМ, че само Й. К.а била извършвала плащания, поради което 3 въведените в този смисъл оспорвания в последващ етап на производството също били преклудирани (стр. 9 от решението); че РС - П. ще се съобрази със заключението на в.л. А., защото същото не било оспорено от страните (стр. 9 от решението).

Счита жалбоподателят, че нито един от тези изводи на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства, защото: 2.1. По отношение на активната солидарност на страната на ищците в тази му част, решението на РС-П. съдържа противоречащи си изводи, като от една страна от прочита на мотивите, изложени на стр. 10 от решението, можело да се направи извода, че РС-П. по-скоро е възприел като правилни възраженията на ответника, сторени с още на стр. 2 от отговора на исковата молба (ОИМ), че няма основания Уникредит Булбанк АД да бъде осъждана да заплаща исковите претенции общо на тримата ищци, като първоинстанционният съд ясно е заявил, че подобна солидарност нито е уговаряна, нито произтича от закона и че разширително тълкуване на чл. 121 от 33Д е недопустимо. От друга страна според банката жалбоподател, уважавайки частично исковете, РС- П. ясно е изразил воля за уважаване на осъдителния и отрицателния установителни искове общо по отношение на всички ищци. Акцентира се, че по отношение на осъдителния иск, първоинстанционният съд е посочил, че ответната банка трябва да заплати сумата от 8513,01 евро на тримата ищци, и няма разпределение на сумите между тях и че същото важало и по отношение на частично уважения отрицателен установителен иск. Сочи се позицията на банката ответник изразена в двата си отговора на исковата молба, че не са налице основания за активна процесуална легитимация на ищците. В тази връзка, се посочва, че съгласно нормата на чл. 121 от ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само ако е уговорена, като по делото нямало спор, че в случая няма законовоустановена солидарност. Допълва се, че страните са уговорили солидарност на ищците като кредитополучател и солидарни длъжници за задълженията им по кредитния договор за връщане на заетата сума и че тази солидарност, по никакъв начин не е корелативно свързана с аналогична солидарност на ищците като предполагаеми кредитори на банката за нейни задължения.

Твърди се, че с процесния договор не е уговаряна солидарност на кредитополучателите и солидарните длъжници като кредитори на банката, 4 което сочело, че солидарност може да има само по отношение на длъжниците, но не и по отношение на кредиторите и че по този въпрос няма спор и между страните, предвид изричното изявление на адв. И. в съдебно заседание на 16.11.2023 г. (стр. 3-4 от протокола). Посочва банката жалбоподател, че в случая не е налице хипотезата на необходимото другарство, за да може да се приеме, че исковите претенции е допустимо да се предявяват при условията на солидарност. Като поддържа, че е вярно обратното, а именно, че подобни искови претенции биха били допустими единствено и само при условията на разделност, като всеки от ищците изрично посочи каква част от задължението е недължима, поради твърдяната компенсация, респективно-с каква сума се е обеднил в случая с осъдителния иск и че подобни твърдения няма. Заключава, че в този случай, РС — П. е следвало да разгледа претенциите на ищците при условията на разделност, което не било сторено. Предвид изложеното банката жалбоподател счита, че в обжалваната му част, решението на РС- П. е недопустимо, а отделно от това неправилно, поради постановяването му в нарушение на нормата на чл. 121 от ЗЗД.

Като неверен се квалифицира изводът на РС-П., че ответникът бил сторил несвоевременно възражение за неподписване на процесния договор от ищеца А. А., доколкото в случая не се касаело за възражение срещу иска, а за коментар на вече събраните по делото доказателства, като препраща към стр. 4 от ОИМ до СРС, където, ответникът ясно заявил, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит №326/08.09.2008г. със съдържанието на приложения документ към ИМ.

Коментира се текста на договора, че договорът НЕ Е подписан от ищецасолидарен длъжник А. Б. А., като се твърди, че на стр. 4 от договора изобщо липсва негов подпис, а на останалите страници е поставен подпис, който визуално е подписа на втория солидарен длъжник — П. В. А.. Заключава, че липсата на подпис под тази клауза ясно сочела, че А. Б. А. няма облигационна връзка с ответната банка, произтичаща от текста на приложения към ИМ договор. Допълва още, че представените по делото други съдебни решения, не водят до извода за наличие на активна процесуална легитимация на А. Б. А., тъй като не се установило какви писмени доказателства и в какъв вид са събрани в хода на другите съдебни производства. Счита, че съдът е длъжен да изследва всички писмени 5 доказателства, които е приел за релевантни, и поради това, РС- П. е следвало също да установи, че договорът не е подписан от всички ищци, като акцентира, че изследването на доказателствата и тяхната преценка е част от правораздавателната дейност на всеки съд, което не било сторено от РС П..

Заключава, че предявените от А. Б. А. отрицателни установителни искове са недопустими, поради липсата на правен интерес. Сочи, че като е направил обратния извод, РС-П. е постановил недопустимо решение, което е и неправилно, поради нарушаване на нормите на чл. 430, ал. 3 от ТЗ, императивно изискваща договорите за банков кредит да са в писмена форма и която писмена форма иманентно включва и подпис на страните. Поддържа, че липсата му ясно сочи, че съответното лице не е страна и не е сключило този договор, като посочва, че възражението на ответника е своевременно сторено и то касае именно съдържанието на процесния договор, безспорна част от който са и подписите в него.

На следващо място като основен грешен извод на РС-П., се сочи, че според съда ответната банка не била направила своевременно възражение, че погашенията по договора са били извършвани САМО от Й. К.а, който извод се квалифицира от жалбоподателя като противоречащ на всичко, безпротиворечиво заявявано от ответника по делото, още с първия ОИМ.