Решение № 140 от 17.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. П., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220102107 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК: 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.

„Черни връх" № 51Г, офис 32, с представляващ Р.Н.Т., чрез адв. С. С. с личен № ********** вписана в регистъра на Адвокатската колегия с БУЛСТАТ 179087315, против А. Д. Д. ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.*********, с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане, произтичащо от издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д № 4436/2023 г., по описа на РС - П. с цена на иска: 864,03 лева, в която се твърди, че ищецът бил подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д №4436/2023г. по описа на РС - П. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение произтичащо от договор за кредит № ********** от 02.12.2022 г. за следните суми: 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 57,34 лева (петдесет и седем лева и 34 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 02.01.2023 г. до 05.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 18,04 лева (осемнадесет лева и 04 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 288,65 лева (двеста осемдесет и осем лева и 65 стотинки).

1

Тъй като връчването на заповедта е било извършено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал. 1 от ГПК и съгласно разпорежданията на съда, за „КРЕДИТО" ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника. Твърди се, че по сключения договор за паричен заем № ********** от 02.12.2022 г. на ответника била предоставена заемната сума от 500 лева.

Твърди, че договорът е бил сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на Кредито ЕООД и направен избор за вида кредит, от „КРЕДИТО“ ЕООД е бил изпратен имейл на посочената от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла било описано, че ако заемополучателят е бил съгласен със съдържанието на договора, изразявал своето съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играел ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните.

Твърди се още, че подписването на договора от страна на длъжника се осъществявало чрез въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен номер от заемодателя. Сочи се, че се прилага попълнено заявление за онлайн кандидатстване за кредит. Твърди се, че при подписване на договора с въвеждане на изпратения СМС се считало, че договорът е сключен от страна на клиента, а „Кредито“ ЕООД получавал в програмата си статус на кредита „потвърден“, за което се сочи, че се прилага извлечение от регистър искания със статус потвърден на договора.

Относно задължението заемодателят да е предоставил, съответно заемополучателят да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит се сочи, че се предоставя платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната сума и потвърдителен имейл. За настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер, се твърди, че било видно от стр.1 на договора, в които са посочени параметрите на кредита, както и че към договора е бил представен и погасителен план.

Твърди се още, че ответникът не бил извършвал никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа - 01.01.2023 г. до настоящия 2 момент. Твърди се, че виновното поведение на длъжника за толкова дълъг период от време било обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в размер на 57,34 лв. върху главницата за периода от 02.01.2023 г. до 05.12.2023 г., за която се сочи, че била изчислена с помощта на калкулатора на НАП, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да се произнесе със съдебен акт, по силата на който да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Д. Д. ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.*********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК: 204554530 - гр. София въз основа на индивидуален договор за паричен заем № ********** от 02.12.2022 г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, за следните суми: 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 57,34 лева (петдесет и седем лева и 34 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 02.01.2023 г. до 05.12.2023 г.

Моли се, в полза на „КРЕДИТО“ ЕООД, БИК: 204554530- гр. София да бъдат присъдени сторените в настоящото исково производство разходи, включващи и направените във връзка с издаване на заповед за изпълнение разноски по ч.гр.д. №4436/2023 г., по описа на РС-П..

Формулирани са доказателствени искания.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от адв. М. Г. К. З. в качеството й на особен представител на ответника, с който счита, че иска е недопустим и неоснователен. Оспорва се изцяло претенцията в исковата молба, както по основание, така и по размер.

Твърди, че не е налице идентитет между заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба. Сочи се, че липсва идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя в заявлението по чл.410 от ГПК, съответно - ищец по иска за съществуване на вземането. Посочва, че е налице разминаване в част от елементите на исковата претенция, което води до липса на съвпадение с издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост на настоящия процес. Твърди, че за допустимостта на процеса е необходимо пълно 3 припокриване на твърденията и идентичност на фактите от които произтича материалното субективна право в заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и по основание и период, което в случая не се установява. Твърди се, че не е спазен законоустановеният срок за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК. Моли съда, на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на иска производството по делото да бъде прекратено и исковата молба бъде върната.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Установява се от събраните по делото доказателства: индивидуален договор, погасителен план, стандартен европейски формуляр и декларации, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние ********** от 02.12.2022 г., съгласно който страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500,00 лева, срокът за погасяване да е до 01.01.2023 г. и в който договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 0,00 %, а договорната лихва е в размер на 0,00 %.

Според договора ответникът дължи като обща стойност по плащанията 610,00 лв., в която сума е включена и такса за експресно разглеждане в размер на 110,00 лв.

С оглед представените по делото писмени доказателства - платежно нареждане за предоставен заем от 500,00 лв. и потвърдителен имейл за получаване на сумата, съдът приема за безспорно доказано и обстоятелството, че на 02.12.2022 г. ответникът е получил от ищеца „Кредито“ ООД сумата в общ размер от 500,00 лв.

Ищецът е подал заявление с правно основание чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д № 4436/2023г. , по описа на РС - П., с разпореждане за плащане на задължение произтичащо от договор за кредит № ********** от 02.12.2022 г., за следните суми: 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 57,34 лева (петдесет и седем лева и 34 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 02.01.2023 г. до 05.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 18,04 лева 4

(осемнадесет лева и 04 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 288,65 лева (двеста осемдесет и осем лева и 65 стотинки).

Тъй като връчването на заповедта е било извършено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал. 1 от ГПК и съгласно разпорежданията на съда, за „КРЕДИТО" ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу ответника. Искът е предявен в срок и е процесуално допустим.

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Първата предпоставка за уважаване на претенцията е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ищеца, по което кредитодателят е изпълнил задълженията си.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕУУ. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК / решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.

5

Според т. 3 от процесния договор за кредит сключването на договора за потребителски кредит става онлайн в личния профил на кредитополучателя, по следния начин: след коректно попълнена апликационна форма и в случай, че кредитополучателят е одобрен от кредитора, кредиторът изпраща на e-mail адреса на кредитополучателя проект на договора за кредит, съдържащ предложение по всички въпроси, касаещи страните. След получаване на проекто-договора, кредитополучателят има тридневен срок за правене на промени по цялото му съдържание. В случай, че кредитополучателят е съгласен с всички клаузи по договора и не желае промяна на нито една от тях, кредиторът му изпраща СМС потвърждаващ код, който след въвеждането си прави активен бутона „Подпиши“ в профила на кредитополучателя. Чрез въвеждането на този код и след натискане на бутона „Подпиши“, кредитополучателят потвърждава желанието си за сключване на договора.

Страните изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код, потвърждаващ приемането на договора за кредит да има силата на саморъчен подпис. С въвеждането на уникалния код се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница на договора за кредит. След сключването на договора за кредит, кредиторът незабавно превежда заемната сума по банковата сметка на кредитополучателя.