Решение № 260352 от 24.03.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260352 / 24.3.2021г. гр.

Перник, 24.03.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06355 по описа на съда за

2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от Е.И.Т., с адрес: *** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 2013,98 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., за която сума в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 24.11.2010г., издаден по ч. гр. д. № 6224/2009г. по описа на ПРС и образувано изпълнително дело № 703/2010г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752, поради погасяването й по давност.

В исковата молба се сочи, че ищцата дължи на ответното дружество сумата от 2013,98 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г. и сумата от 334,10 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007г. до 17.11.2009г. Сочи се, че за процесните суми, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от 24.11.2010г., издаден по ч. гр. д. № 6224 по описа на ПРС за 2009г.

Въз основа на молба от ответника от 30.12.2010г. е образувано изпълнително дело № 703 по описа за 2010г. на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752 на КЧСИ и район на действие Пернишки окръжен съд. Сочи се, че последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне течението на давността е това от 10.03.2011г., с което ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника. С оглед това обстоятелство, производството по делото се е прекратило по силата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК на 25.03.2013г. От 26.03.2013г. е започнала да тече нова петгодишна давност (в условието на действие на загубилото действието си ППВС № 3/1980г.), която давност е изтекла на 26.03.2018г. – делничен ден.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк. Е. Максимова е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.

Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и сумите не следва да се считат погасени по давност. Сочи се, че по процесното изпълнително дело са извършвани своевременно изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. Изтъква се, че и към настоящия момент изпълнителното производство е все още висящо. Обръща внимание, че с образуването на посоченото изпълнително производство, погасителната давност се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „В” ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал. 1 б. „ж” ЗЗД, по време на изпълнителното производство давността спира да тече. На следващо място намира, че предвид настъпването на стабилитета на издадената заповед по ч. гр. д. № 6224/2009г. е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – общ давностен срок – с изтичането на 5 години.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че по ч. гр. д. № 6224/2009г. по описа на Пернишки районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2009г. за следните суми: сумата от 2013,98лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г. включително, сумата от 334,10 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007г. до 17.11.2009г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 2013,98 лева, считано от 20.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата и направени разноски по делото в размер на 140.44 лева.

Въз основа на издадената заповед, за вземанията по същата, в полза на заявителя (в настоящото производство - ответник) е издаден изпълнителен лист от 24.11.2009г.

С молба от

30.12.2010г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, „Топлофикация-Перник” АД е поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752 и район на действие Окръжен съд – гр. Перник, при което е образувано изпълнително дело № 703/2010г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. По него са извършени редица справки за имущественото състояние на длъжника до 10.03.2011г., когато ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Кметство „Църква”. С писмо от 24.03.2011г. Кметство „Църква” е върнало запорното съобщение, уведомявайки съдебния изпълнител, че длъжника не работи в кметството от 17.01.2003г.

На 10.06.2016г. взискателя по изпълнителното дело (ответник по настоящото дело) е депозирал молба, с която е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху трудов или приравнен на трудов договор доход, както и пенсия.

Действия в тази насока не са предприети от съдебния изпълнител, доколкото същия с постановление от 12.05.2017г. е прекратил изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми, обективирани в изпълнителен лист от 24.11.2010г., издаден по гр. д. № 6224/2009г. по описа на ПРС, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

Аргументи за допустимост на процесния отрицателен установителен иск, Пернишкия районен съд извлича от Определение №513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.

На следващо място, съдът намира основания за допустимост на предявения отрицателен иск и в обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, както и в хода на процеса, ищецът не е бил надлежно уведомен за извършените прехвърляния на дължимото от него вземане на трети лица.

Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:

Не се установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. Съответно от датата на влизане в сила на заповедта – 24.11.2010г. (предвид липсата на ангажирани в тази връзка доказателства, съдът намира, че това е сторено най-късно на датата на издаване на процесния изпълнителен лист), започва да тече и нов 5-годишен давностен период за вземанията.

Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.

С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед горното, извършената с т. 10 от ТР

№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“

По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на

ВКС, и предвид обстоятелството, че към 26.06.2015г. изпълнително дело е било прекратено по перемция, то давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от следващия ден от датата на прекратяване – 11.03.2013г.

На следващо място, съгласно чл. 117, ал.

2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.

12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС.

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

От приложеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело (в молбата за образуване по което се съдържа искане за прилагане на определен изпълнителен способ), по последното са извършени справки за имущественото състояние на длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Изпратените до длъжника покани за доброволно изпълнение също не представляват изпълнително действие и не прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение.

Следователно, първото изпълнително действие, годно да прекъсне течението на давността е наложения запор на 10.03.2011г., независимо, че същият не е способствал за удовлетворяване на вземането.

Доколкото след тази дата, в рамките на две години, от страна на взискателя не е поискано прилагане на нов изпълнителен способ, то считано от 11.03.2013г. производството по изпълнителното дело се счита за прекратено по силата на закона - съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.

Разпечатката съдържа 42 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fb945d8-018f-481e-a961-ecfc1a158aea