Решение № 559 от 07.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Бургас, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120101080 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрк. И. Т. Т., с която се иска от съда да осъди ответника С. И. М., ЕГН:

**********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ***, да заплати сума в общ размер на 7038.77 лв., от които 1633.25 лв. – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2023г. до 04.10.2024г., 1555.56 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана допълнителна услуга “Фаст”, 2994.44 лв. – възнаграждение за закупена услуга “Флекси”, 525.92 лв – лихва за забава за периода от 16.09.2023г. до 04.10.2024г. и законна лихва за забава в размер на 329.60 лв. за периода от 04.10.2024г. до 29.12.2024г., за които суми е било отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8822/2024г. по описа на БРС.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 40018613428/11.07.2023г. за сумата от 4000 лв. за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 41.00 и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49.07 %. Разяснява механизма за сключване на на договора за кредит. Сочи, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия ответникът получил одобрение да закупи поисканите от него допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1600 лева и „Флекси“ на стойност 3080 лева. Акцентира, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни услуги ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Закупуването на услугите било по желание на ответника и съдържали възможности за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, 1 отлагане и намаляване на определен брой вноски, както и смяна на падежната дата на вноските. Навежда, че ответницата дължи възнаграждение на кредита за това, че се е възползвана от първата услуга от пакета, а именно приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички допълнителни услуги. Изтъква се, че ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като съгласно уговореното между страните, с част от сумата по договора в размер на 200.40 лв. било извършено вътрешно рефинансиране към “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, сумата от 1300 лв. било извършено външно рефинансиране към “Изи Асет Мениджмънт” АД и със сумата от 2221 лева било извършено външно рефинансиране към “Сити Кеш” ООД, като остатъка от 278.60 лв. било преведена на ответника по посочената от него банкова сметка с преводно нареждане от 12.07.2023г. Развиват се съображения, че ответникът не е изпълнила задълженията по договора, като извършила плащания в общ размер на 324.78 лв., с което била погасена първата вноска по погасителния план. Твърди се, че поради неизпълнение на поетите задължения, ответникът изпаднал в забава, поради което с уведомително писмо, изпратено до длъжника на основание чл.12.3. от Общите условия към договора, на 04.10.2024г. била обявена предсрочната му изискуемост. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди датата на предявяване на иска, да се приеме, че ответникът е редовно уведомен с връчване на препис от исковата молба. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, то искът да бъде уважен за сбора от непогасените вноски с настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания.

С тези доводи се моли от съда да уважи предявения иск.

Ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 8822/2024 г. на БсРС, по която е издадена заповед за изпълнение – за главницата по договора за кредит и законната лихва за забава върху нея; за другите процесни вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение. Разпореждането на първоинстанционния съд е потвърдено с Определение № 386/07.02.2025г. постановено по в.ч.гр.д. № 82/2025г. на БОС.

С разпореждане рег. № 14233/31.12.2024 г., постановено по заповедното дело, на заявителя е указано правото за предяви осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3, ГПК.

Ответникът С. И. М. не е изразил становище по делото, не е направил доказателствени искания.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото е представен сключен в писмена форма договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, по силата на който ищецът “Профи Кредит България” ЕООД е предоставил на ответника С. М., сума в размер от 4000 лева, със срок за връщането й от 36 месеца, съгласно писмен погасителен план-приложение към договора. С договора са уговорени възнаградителна лихва от 41 % и ГПР от 49. 07 %; посочен е лихвеният процент на ден – 0. 11.

2

Съгласно т. 15. 1. от общите условия на ищеца, приложени към процесния договор за потребителски кредит, всеки потребител, пожелал и закупил допълнителната и незадължителна услуга "Фаст", получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит – с предимство, преди кредитоискателите, които не са закупили тази допълнителна услуга, и в рамките на 1 час от депозиране на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на кредитора.

Според т. 15. 2. от същите общи условия, всеки кредитополучател, пожелал и закупил допълнителната и незадължителна услуга "Флекси", получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на определени специфични изисквания, посочени в т.

15.2.1., и т.15.2.2. и т. 15.2.3. от общите условия, като при такава извършена промяна на погасителния план страните подписват анекс.

Ищецът твърди, че е изправна страна по договора за кредит, тъй като е предоставил на контрахента си С. М. заемната сума, но ответникът не му е заплатил в цялост процесните суми, след приспадане на извършените частични плащания.

С определение рег. № 5732/14.10.2025 г. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за неоснователни. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в т.ч. валидното възникване на правоотношението, предаването на заемната сума и настъпилата изискуемост на претендираните парични вземания.

Процесното правоотношение, от което ищецът черпи права, представлява договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1, ЗПК, а за спазване на императивните разпореди на този закон, както и на ЗЗП, съдът следи служебно – това обстоятелство е изрично обявено на страните с проекта за доклад, изготвен с определение рег. № 5732/14.10.2025 г. От съдържанието на договора за кредит, сключен между страните, се установява, че предметът на допълнителната услуга "Фаст" по същността си представлява законовото преддоговорно задължение на кредитора да оцени платежоспособността на кредитополучателя по смисъла н а чл. 16, ЗПК, в който случай не се дължи такса и тя не следва да бъде възложена на контрахента, подал искане за отпускане на кредит.

По делото не е доказана валидността и на втората договорена услуга – "Флекси", която е свързана с евентуални бъдещи изменения на договора за кредит. Ищецът не е установил каква насрещна услуга би предоставил на ответника (каква би била собствената му дължима престация при желание на контрахента да използва услугата) и дали изобщо такава е ползвана, поради което не е налице и основание за дължимост на възнаграждение за нея.

Такса за посочената допълнителна услуга не се дължи и по аргумент от чл. 10а, ал. 2, ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. И двете договорени услуги – "Фаст" и "Флекси", са свързани с усвояване и управление, поради което те следва да бъдат приети за 3 нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД.

Налице е и непропорционалност между цената на двете допълнителни услуги и разходите, които кредиторът би направил за престиране, поради което съдът приема, че цената на двете допълнителни услуги е елемент от възнаграждението на кредитора, но то не е включено в ГПР, а така е заобиколено ограничението по чл. 19, ал. 4, ЗПК за максимален размер, т. е. налице е нищожност по чл. 21, ал. 1, ЗПК.

В процесния договор не е посочена ясна методика на формиране на ГПР с конкретните му компоненти – това са съставните елементи, които участват във формирането на ГПР, без значение дали ГЛП е фиксиран, или променлив. Липсата на тези данни водят до извода, че договорът за кредит противоречи на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК и е недействителен.

Автономията на волята на страните по чл. 9, ЗЗД е ограничена от императивни законови норми и от добрите нрави, чието нарушение води до пълна или частична нищожност.

Клаузите на процесния договор за заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" противоречат на закона, поради което са нищожни.

При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се съобразява и с решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, което е задължително, на основание чл. 633, ГПК, за всички съдилища в РБ. В него се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, буква ж) от Директивата предвижда, че "общи разходи по кредита за потребителя" са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1, ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, в т. ч. всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Нормите на чл. 22 и чл. 23, ЗПК сочат, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът приема, че таксите за услугите "Фаст" и "Флекси" по процесния договор са били известни на кредитора и са инкорпорирани в погасителния план, но не са били отчетени при определянето на ГПР. Тези 4 такси са паричен разход за длъжника във връзка с договора за кредит, т. е. те представляват общ разход по кредита и компонент на ГПР. Невключването им в ГПР води до неправилно определяне на размера му, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, водещо до нищожност на договора.