Решение № 13997 от 17.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13997 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110121647 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Н. С. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични вземания, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество, както следва: сумата от 151,01 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер 378583, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 32,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 27.11.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 68261/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: [ адрес], с абонатен номер 378583. Поддържа, че съгласно чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че въпреки отправената покана ответникът К. С. не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за процесния период сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, а в края на отоплителния сезон са изготвяни и изравнителни сметки от ФДР – в случая „Техем Сървисис“ ЕООД. Изяснява, че начислените суми за топлинна енергия до процесния имот са по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталиранина отоплителните тела в имота. С тези доводи ищецът отправя 1 искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Н. С. оспорва да е страна по договор за доставка на топлинна енергия за недвижим имот с абонатен номер 378583, поради което и не се явява надлежна страна в процеса, при липсата на процесуална и материална легитимация. Сочи, че страна по този договор е третото за процеса лице „Вавилон 2001“ ЕООД, което дружество е признало наличието на задължения към „Топлофикация София“ ЕАД с готовност за своевременното им заплащане. Поддържа, че ищецът отказва да се съобрази с този факт и неправомерно насочва претенцията си към ответника. С отговора се посочва, че е налице висящ правен спор по гр. дело № 5085/2021 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по предявен от „Вавилон 2001“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск за признаване за установено съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за времето от 01.01.2015 г. по повод доставката на топлинна енергия за топлоснабдени имоти, в т.ч. процесния с абонатен номер 378583 и по което дело ответникът К. С. е конституиран като трето лице – помагач на страната на ищеца. Предвид това и с оглед установителното действие на съдебното решение по това дело, ответникът отправя искане за спиране на производството по настоящото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на гр. дело № 5085/2021 г. по описа на съда.

По така направеното искане съдът се е произнесъл с определението от 16.03.2025 г., с което, след преценка на приложените към отговора на ответника писмени материали и конкретно копие от искова молба, постъпилите по делото справки, касаещи предмета и страните на производството по гр. дело № 5085/2021 г. по описа на СРС, 57-ми състав, изискани служебно от настоящия съд, вземайки предвид конкретния предмет на претенцията, предмет на гр. дело № 5085/2021 г., очертана в постановения по делото краен съдебен акт – съдебно решение от 04.10.2022 г. (при извършена служебна справка), а именно признаване съществуването на договорно правоотношение между „Вавилон 2001“ ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти за период до 28.01.2018 г., съдът е приел, че не е налице основание за спиране на производството по делото, имащо за предмет признаване дължимостта на суми във връзка с доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021 г., а с това и следващ по време периода на претенция по гр. дело № 5085/2021 г., поради което искането на ответната страна е оставено без уважение.

В депозирана по делото молба от 17.04.2025 г. третото лице-помагач на страната на ищцовото дружество „Техем Сървисис“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Гущерова, заявява, че не оспорва предявения иск, като счита същия за основателен и доказан. Излага твърдения, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер 378583 е извършвано в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответника на вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 68261/2023 г. по описа на съда.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване по същество на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от 2 търсената защита.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично предвидени в чл.

55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване, насочен към защита на права при настъпило разместване на имуществени блага при отсъствието на признато от закона основание за това и съдържащ няколко основни елемента – обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването и липсата на правно основание за последното.

При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има установяване наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което средството за защита на обеднелия е именно с кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е причинно-следствена, тъй като законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти, поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти – в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Определящо при преценката на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ГПК отговорността на обогатилия се неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на лицето.

В настоящия случай ищцовото дружество излага твърдения, че през исковия период е доставило до процесния имот топлинна енергия, при липсата на сключен писмен договор, както и, че с ползването на същата ответникът се е обогатил за негова сметка.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за главница е обусловено от установяване на следните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване: обедняването на ищеца чрез установяване количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази топлинна енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в частност относно липсата на основание за заплащане на претендираните суми, както и, че е погасил същите, в случай на такива твърдения.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. В разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (в приложимата редакция към спорния период) е предвидено, че потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

3

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл е и клаузата на чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в гр. София, предвиждаща, че продажбата на топлинна енергия от ищеца на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия случай, от представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2008 г. № 108, том II, рег. № 27275, дело № 308/2008 г. по описа на нотариус Александър Чакъров с рег. № 310 и с район на действие Районен съд – София, третото за процеса лице В.И.В., като продавач, продава на К. Н. С. (ответника по делото), като купувач следния свой собствен недвижим имот – магазин, находящ се в [адрес] в жилищната сграда с площ от 37,38 кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и тоалетна, заедно с 3,21 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 450 кв.м., съставляващо УПИ II-1421 от кв. 66 по плана на град София, месност „Изток“.

По делото не се твърди и не се установява този недвижим имот да е бил обект на последващи разпоредителни действия, поради което съдът достига до извод, че през процесния период – месец май 2021 г. – месец април 2022 г. именно ответникът К. Н. С. се легитимира като собственик на магазин, находящ се на партерния етаж в сграда на адрес: